Доц. Антоний Гълъбов: Важно е едновременно с изграждането на пътната инфраструктура да се развива и цялата прилежаща среда

Антоний Гълъбов

Доц. Антоний Гълъбов, директор на Лаборатория за публични политики в Нов български университет, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Лабораторията за публични политики към Департамент „Политически науки“ към Нов български университет с подкрепата на Фондация „Конрад Аденауер“ направи международна конференция „Регионално развитие и трансгранично сътрудничество – европейската перспектива за Западните Балкани“. Какви за възможностите за проектите за това сътрудничество в подкрепата на европейската перспектива на региона – задаваме въпроса на организатора на събитието доц. Антоний Гълъбов – директор на Лаборатория за публични политики в Нов български университет. Доц. Гълъбов, доколко тази конференция бе навременна и полезна в навечерието на срещата на върха Европейски съюз-Западни Балкани?

Антоний Гълъбов: Ние поехме риска да сме в самото навечерието на събитието с всички съпътстващи събития и в понеделник, и във вторник, и в сряда има изключително много форуми, на които се дебатира перспективата за Западните Балкани, и в същото време се опитахме да откроим друг аспект на тази проблематика, който в по-малка степен поставя въпроса за хоризонта на пълноценното присъединяване на страните от Западните Балкани и повече се фокусира върху онова, което можем да правим веднага. Онова, което можем да правим в целия този период от време, в който ще текат преговорите между отделните страни и Европейския съюз. С други думи опитахме се да се вгледаме по-внимателно в досегашния опит на програмите за трансгранично сътрудничество, които в крайна сметка Европейският съюз развива вече почти 25 години, и да оценим доколко онова, което през последните 10 години се реализира и с участието на България, носи трайни резултати, наистина води до качествена промяна в начина на живот на хората в крайграничните райони. Тъй като сме убедени и аз, и колегите ми в това, че тази форма на сътрудничество, това усилие да бъдат съживени крайграничните територии, да бъдат открити линии на свързаност отвъд границите, е непосредствено усилие, което може само да съпътства усилията за общо политическо решение на държавно ниво.

Водещ: Какви са възможностите за трансгранично сътрудничество и регионално развитие?

Антоний Гълъбов: Онова, което много ясно прозвуча на днешната конференция беше разбирането за това, че трябва да вървим от двустранни към многостранни проекти. С други думи от проекти между една страна-член и страна например в процес към присъединяване да вървим към проекти, в които две и повече страни-членки могат да мобилизират експертизата и финансовия си ресурс, за да подпомогнат един крайграничен район. В това отношение досегашната практика показва, че въпреки че такова европейско финансиране има, и то е значително, особено ако добавим и Програмата „Дунав“, ако добавим Програмата „Балкани-Средиземно море“, има различни формати – само на територията на България ние имаме 5 програми за трансгранични сътрудничество с нашите съседни страни. Става дума за ситуация, в която европейски средства има. Онова, което трябва да се подобри, е достъпът до това финансиране. Трябва да се подобрят условията, при които се оценяват проекти, в крайна сметка да се повиши тяхната устойчивост. Така че това беше много важен акцент, както разбира се, и прегледът на това, което имаме до момента. Рискът от това отделни общини да се затворят и да поддържат подобен трансграничен контакт само помежду си, в смисъл, онова, което постигат като резултат, да не е достъпно за техните съседни общини. С други думи един цялостен опит за преглед по това как мислим регионите, как мислим регионът спрямо административните структури, които съществуват в нашите страни, които са различни. И ако в момента България има роля в процеса на това да изведе на преден план темата за европейската перспектива на Западните Балкани, то тази експертна общност, която дискутираше в рамките на конференцията, се обедини около разбирането на това, че ние непосредствено можем да участваме в този процес, и то по един много практически, видим начин, по начин, който да убеждава във все по-голяма степен големи групи от населението в необходимостта от продължаване на усилията към европейска интеграция.

Водещ: Доц. Гълъбов, а ще се възползват ли от тези възможности всички страни, граничещи с държави от Западните Балкани? Дали всички споделят ентусиазма на България?

Антоний Гълъбов: Аз смятам, че ние имаме общ интерес. Всички страни-членки, които сме съседни на Западните Балкани, имам предвид Хърватия, Словения, Унгария, Румъния, България и Гърция – всички ние заедно с Австрия, която винаги е имала ясно изразен поглед към земите от Западните Балкани, в рамките на т.нар. „Берлински процес“, който има за цел да генерира необходимите средства за големите транспортни инфраструктурни проекти на свързаност, всичко това вече е сериозна европейска решителност за това, че отвъд решенията на държавно равнище, отвъд политическите и геополитическите предизвикателства, има много работа, която може и трябва да бъде свършена едновременно с воденето на преговори, за да може наистина хората, живеещи в тези страни, да имат пряк контакт с това какво представляват европейските норми, как могат да бъдат изразходвани по-добре европейските средства и как всичко това ще повиши качественото на живот. Така че това е по-нисък може би хоризонт, но за сметка на това много по-видим и много по-практически обвързан с целите, които се опитваме да постигнем.

Водещ: А как могат да се променят регламентите с критериите за оценка на проектите за Западните Балкани? Тук не е ли и ролята на политиците, на правителствата?

Антоний Гълъбов: Така е. И тъй като все пак българските процедури и документи са сравнителни по-леки в сравнение с други страни, имаме нужда от много системно усилие, в което да направим тези процедури за кандидатстване по-достъпни, и в същото време да повишим критериите за изискваните резултати. Защото Многогодишната финансова рамка, това е и друга линия в контекста, в който се намираме след 2-ри май, след като Европейската комисия публикува основните параметри на Многогодишната финансова рамка в края на Българското председателство, ние имаме шанса да започнем този дебат, който трябва да приключи след година. Но много важно е да кажем, че от една страна имаме нужда от по-голям финансов ресурс, който да е насочен към регионалното и трансгранично сътрудничество, от друга страна имаме нужда от оптимизиране на тези програми. Те са твърде много на брой. Те имат понякога различни изисквания, те са понякога трудно достъпни за организации, за местни общности. А те са насочени именно към хората, живеещи в крайграничните региони. Традиционно в нашите страни това са по-слабо развити региони, в процес на обезлюдяване. Там има нужда от много насочено и внимателно въздействие от страна на Европейския съюз. И точно затова ми се струва важно този дебат да се развива паралелно с големия политически разговор, коя страна докъде е стигнала в процеса на подготовката си, с кого да се започнат преговори и кога.

Водещ: Доц. Гълъбов, прави впечатление, че в Многогодишната финансова рамка малко средства са насочени за Западните Балкани, което не отива на един приоритет. И много трудно ще бъдат убедени лидерите на тези държави и техните общества, че действително европейската перспектива е приоритет на ЕС.

Антоний Гълъбов: Аз смятам, че ние имаме друг подход, който може да даде резултат. Ако до момента Европейската комисия се е ангажирала с големи инфраструктурни проекти, имам предвид железен път, имам предвид изграждане на магистрали и т.н., онова, което е много важно, е да мобилизираме съществуващия финансов ресурс така, че едновременно с изграждането на пътната инфраструктура да се развива и цялата прилежаща среда. Защото това е голям риск, ако имаме голяма инвестиция в един магистрален път, а нямаме съпътстващото усилие този магистрален път да свързва хората и да генерира развитие върху конкретна територия, то тогава сме изгубили и време и усилие. Така че ако приоритетите в това отношение са по-скоро в сферата на транспортната  свързаност, в сферата на свързаност, включително дигитална, то на равнище регионално развитие, трансгранично сътрудничество трябва да бъдат мобилизирани всички средства, които съществуват, за да могат да изградят подходяща среда. Така че тази инфраструктура, този тип свързаност да не е сама по себе си, а да може да достигне наистина до малките населени места, до районите, които изпитват затруднение. Да бъдат намерени модели на регионално развитие, които да могат да компенсират намаляването на населението – това е голям проблем във всички наши страни, и това е проблем и на сигурността, тъй като когато граничните, сухопътните ни граници са с региони, които са със забавено развитие, които са с деградирала социална инфраструктура, това винаги е проблем. Днес много се говори, например, за нови възможности за предоставяне на социални услуги, за трансгранична свързаност не само в транспортен смисъл, но и по отношение на качеството на живот и на социални услуги. Така че това е пространство, в което аз се надявам, че Нов български университет ще продължи да полага усилия, дори в известен смисъл, тъй като това е тема, която засяга в голяма степен много европейски страни, има съсредоточена експертиза, има опит, който можем да пренесем в страните от Западните Балкани, и това би било достойно продължение, според мен, на усилията, които до момента Българското председателство успява да инвестира за това, да се стигне до срещата в четвъртък.

Водещ: Ще се ангажирате ли от Нов български университет съвместно със сродни университети в различни страни от Западните Балкани да разработите тези модели за регионално сътрудничество?

Антоний Гълъбов: Още днес, тъй като с нас беше проф. Троева, която е директор на Националния център за териториално развитие и изпълнителния директор на Фондация „Европейски институт“ Любов Панайотова, още днес започнахме да говорим за това, че онази форма, която е типична европейска, е консорциум да кажем между университет, неправителствена организация, експертна организация, защо не и организации, представляващи частния бизнес. Подобен тип на европейски консорциуми могат да реализират съществен обем от работа в областта на регионалното развитие. Но ние разчитаме в това отношение на експертизата на колеги от други европейски страни. Има над 150 подобни различни по своя мащаб модели на регионално сътрудничество на територията на Европейския съюз. Много интензивно между Белгия и Нидерландия и Люксембург, много интензивно между Франция и Германия, между Франция и Испания. Това са различни терени с различна експертиза, част от тях например, които са в планински и полупланински райони, така както са Франция и Испания, са много подходящи за Западните Балкани, защото там имаме точно подобна природна среда. Ролята на България, според мен, и начинът, по който страната ни може да се позиционира е наистина в ролята на много, много интензивно работещ и компетентен посредник в опита на Европейския съюз и решаването на проблемите в тези страни. Така че струва ми се, че има перспектива в това отношение, и поне доколкото зависи от академичната и експертна общност, смятам, че тези усилия ще продължат.

Водещ: Ще срещнете ли и подкрепа от правителствата и от другите страни от Западните Балкани, както и от правителствата на държавите, които граничат с тях?

Антоний Гълъбов: Онова, което отчетохме, е, че през тези 10 години, в които България вече пълноценно ревизира тези инструменти, имаме създадени мрежи и общности от хора, работещи от различни страни в Западните Балкани. В това отношение имаме, например, много ефективно функциониращи университетски мрежи, имаме и неправителствени организации, които работят в добър синхрон и от страна на Македония и Сърбия, и от страна на Албания. И струва ми се, че до голяма степен вече има набор от потенциални партньори, с които би могло да се прави в рамките на общо политическо съгласие за това, че страните от Западните Балкани трябва да имат своята европейска перспектива.

Водещ: Какво е актуалното състояние на дебата за европейската перспектива на Западните Балкани, защото, съдейки по медийния интерес, не навсякъде в Европейския съюз той привлича внимание – в много държави никакво?

Антоний Гълъбов: Така е. Това е израз и на съществуващото обществено мнение. Без всякакво съмнение в част от европейските страни има недоверие, има подозрение, но в крайна сметка има и непознаване. Има непознаване на конкретната ситуация и опасения от това, че по-бързото присъединяване на страни, които не отговарят на всички изисквания на Европейския съюз, би могло да увеличи проблемите пред постигането на съгласие между страните-членки. Разбира се, че това е реален риск, разбира се, че тези политически измерения са много важни. Това беше и тезата на вицепремиера Томислав Дончев, който дойде за откриването на конференцията, че всъщност отвъд всички други въпроси, основният общ въпрос е в печеленето на политическо доверие за този процес, както в общественото мнение на страните-членки, така и сред самите хора от Западните Балкани, защото не трябва да се заблуждаваме, че в страните от Западните Балкани има и доста ясно изразени негативни мнения по отношение на този процес. Много важно е, и в това отношение всички постигнахме съгласие, че много важно е този разговор да се води и към нашите общества, и към обществата от страните от Западните Балкани.

Водещ: А и на Европейския съюз.

Антоний Гълъбов: Точно така. И ако не изговорим всичко това, ако не постигнем съгласие за това какво искаме да постигнем заедно, най-вероятно след определен период от време можем да имаме обратна митология, както каза г-н Дончев, можем да имаме негативни обяснения за това, че например присъединяването на някоя от страните от Западните Балкани е отнело нещо от нейната перспектива или обратното – от някоя от европейските страни, обяснение за това, че трудностите са резултат от присъединяването на тези страни. Така че това е много активна политическа в истинския смисъл на думата работа, с други думи – работа със самите граждани. И предоставянето на необходимата информация, откриването на пространства за дебат какво искаме да постигнем заедно, докъде сме стигнали и какво е необходимо да се направи.

Цоня Събчева