Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Партиите не желаят предсрочни избори, но това не пречи непрекъснато да говорят за тях

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Политологът доц. Антоний Гълъбов в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: В петък, в пет следобед дойде оставката на социалния министър Бисер Петков. Очаквана и необходима ли беше, доц. Гълъбов? Добър ден.

Антоний Гълъбов: Добър ден. Краткият отговор е не.

Водещ: Свикнали сме оставките да идват като реакция за потушаване на пожари, такава ли е тази?

Антоний Гълъбов: Нека първо кажа, че съжалявам искрено, защото господин Петков беше един от безспорните професионалисти в това правителство. Още при номинирането му беше ясно, че имаше много широко разбиране за това, че става дума за много добър професионалист, който наистина много добре познава осигурителните системи, и който може много добре да направлява процеса на реформи в социалната политика. Така че, поне аз, искрено съжалявам за оттеглянето му.

Водещ: Господин Петков не беше политическо лице, а експертен министър. Това подсказва ли, че са необходими политици за правителствените политики, а не експерти?

Антоний Гълъбов: Аз смятам, че това е дълга тема – дали политическо или експертно управление е по-ефективно. Разбира се, че политическото носи много по-голяма отговорност, но експертното управление, особено в отделни сфери на публичните политики, е също толкова важно. В конкретния случай по отношение на социалната политика винаги е било за предпочитане да има експерт, а не само политическо лице, което да насочва усилията на администрацията.

Водещ: Ще последват ли още промени в кабинета? Тази седмица министърът на здравеопазването също е във фокуса на вниманието.

Антоний Гълъбов: Нека да припомня малко предисторията, защото през последните 2 години, концентрирането на изключително много усилия, според мен, и на много ресурси, включително финансови, в противодействие срещу правителството, бяха насочени именно към социалната политика. Всъщност всичко започна с Конвенцията на Съвета на Европа срещу насилието над жени, домашното насилие, премина през стратегията за детето, последните атаки вече се насочиха към закона за социалните услуги. Всичко това бяха проекти и пълноценно развити политики, специално по отношение на детето, и по отношение на социалните услуги – изцяло заслуга на администрацията и на екипа, ръководен от г-н Петков. Така че, предполагам, че в конкретния случай става дума просто за кумулативен ефект от прекалено агресивните атаки срещу правителството в това поле на управлението.

Водещ: Напрежение има и срещу избора на Валери Симеонов за зам.-председател на НС, опозицията иска оставката на здравния министър, новоизбраните кметова  вдигат на определени места данъците, ДПС  излезе с декларация за борба срещу арогантността и цинизма на управлението. Всичко това подсказва ли, че се задават проблеми за Кабинета, за неговата стабилност?

Антоний Гълъбов: Не. Всъщност и това допълнително внася един щрих на цинизъм в ситуацията, тъй като истината е, че политическите партии не желаят предсрочни избори, но това не пречи непрекъснато да се говорят за тях. Тези атаки в конкретния случай нямат цялостния характер и разбиране за това да бъде предложено управленска алтернатива и бързо да се върви към разформироване на сегашното управляващо мнозинство. Тези атаки са просто поддържане на напрежението в обществото, и точно за това казвам, че те имат по-скоро циничен характер, защото всъщност не се опитват да решат проблема, а се опитват да увеличат усещането за напрежение в българските граждани, и това е проблемът всъщност. По същия начин стои въпросът и с болничните. Спомняте си последните две седмици това беше тема номер едно, имаше едно протестно шествие на КТ „Подкрепа“ срещу неясно какво – най-вероятно са им останали някакви средства за организиране на подобен тип събития, но това е цинизъм – когато се спекулира с усещането за несигурност у хората и се създава допълнителната представа за това, че картината е апокалиптична, че всичко се разрушава, че държавата е превзета от корупция и т.н. Това е непродуктивно и в голяма част от случаите се прави умишлено.

Водещ: Защо се получава разминаване между общественото усещане за сигурност, стабилност и просперитет и повишаването на рейтинга, който страната ни получава от международни агенции.  Министър-председателят е написал във Фейсбук, че има такова признание за страната ни?

Антоний Гълъбов: Строго погледнато като макро-икономически показатели България стои много добре.  Нещо повече България през последните години бележи устойчивост на ръста си – това е много важно и се вижда много добре от всякъде. Големият въпрос е по-скоро в разминаването между тези макроикономически показатели, които отново казвам, че са много добри и усещането на хората, че това генерирано благосъстояние не достига до тях. Това е всъщност по-скоро сферата на политическото, отколкото на икономическото. Икономически България стои добре, но липсата на доверие в институциите руши усещането за развитие и за просперитет. Това е много особена ситуация, особена инверсия в общественото мнение, в което независимо от това, че има видим резултат, той се интерпретира по-скоро през призмата на недоверието към институциите.

Водещ: В този смисъл как коментирането искането на президента Румен Радев за промени в Конституцията – за ролята и функциите на прокуратурата? Той ги мотивира с обществената необходимост от такива промени, за да се удовлетвори чувството за справедливост.

Антоний Гълъбов: Не се отнасям сериозно към подобен тип изявления на президента. За съжаление това се оформя като негов постоянен стил, устойчив стил – той има много нисък праг на разбиране за институционалност, за институции. Нека да припомня, че той започна едни сепаративни срещи в началото на процедурата за избор на нов главен прокурор, още тогава коментирах, че това е далеч извън неговите правомощия и той заяви, че той бил в края на процедурата, той всъщност щял едва ли не да реши. Истината е, че ако той имаше наистина институционална култура, ако разбираше как функционират държавните институции и имаше подобно желание,  трябваше да инициира подобен процес още през миналата година. Българския президент по конституция има законодателна инициатива, но само по отношение на промени в конституцията. До сега нито един български президент не е генерирал подобна енергия, не е успял да изпълни това от своите правомощия, то е много важно правомощие – президентът има възможност да внесе проектоизменение на конституцията, това е много сериозен институционален жест. И когато липсва разбиране, когато липсва капацитет администрациите на президента да насочат усилията му правилно, сме свидетели на това, което виждаме в момента. Той възприе следването на процедурата на избора, като едва ли не свой провал, и в момента твърди, че има намерение да направи промени в конституцията  – в началото на 7-годишен мандат на току-що избран главен прокурор. Това е несериозно. Сериозното, отговорно държавничеко отношение е институциите да не бъдат подлагани на подобен тип напрежение, а точно обратното. Една промяна в конституцията, която например да намали продължителността на мандата на главния прокурор, или да промени режима, условията, в които той подлежи на някакъв вид контрол, е много сериозна тема. Това не може да се случи в началото на мандата на току-що избран главен прокурор, и да не бъде възприето като опит за натиск върху прокуратурата. Това не е сериозно.

Водещ: А дали пък президентът няма да се възползва от правото си, за което споменахте – да внесе промени в конституцията на базата на този дебат, за който призова?

Антоний Гълъбов: Аз не смятам, че той ще достигне до какъвто и да е проект за промени. Освен всичко останало, такъв дебат върви в българското общество и е вървял много дълго време. Липсата на познания и на разбиране за това какво всъщност трябва да се промени и в каква посока трябва да се насочат усилията е очевидна и това е, за съжаление пак трябва да го кажа, липса на капацитет в самата администрация на президента. Онова, което би трябвало да се случи, не е това да бъде предложение, което да бъде внесено просто в Народното събрание. Това трябва да е предложение, което да успее да генерира конституционно мнозинство, което да подкрепи подобна промяна, а това означава много широк процес на консултиране, което отново казвам, би трябвало да отнеме около една година. Така че, подобен тип инициативи на президента са абсолютно несериозни.

Водещ: Тази седмица българска делегация водена от премиера Борисов се срещна с президента Доналд Тръмп. Постигна ли тази визита целите си, имаше заявки за падане на визи, за евтин газ? Каква е оценката ви за крайния резултат?

Антоний Гълъбов: Крайният резултат е добър. Аз се опитвам да правя разлика между онова, което прозвуча в медийното пространство и привлече общественото внимание и разбира се, разговорите за визите. България води този разговор със Съединените щати от години –разговорите за визите, очакването за крупен инвеститор в автомобилостроенето, който да инвестира в цялостно производство на автомобил в България, и стигнем до голфа. Ако оставим настрани всичко това, в тази среща има един документ, който е публикуван на сайта на Американското посолство, този документ всъщност е реалният резултат. Той показва значимостта на тази среща, този документ е рамка за стратегическо партньорство на базата, на  който всъщност предстои да бъде изработен 10-годишен план за стратегическо сътрудничество между България и Съединените щати. Това е значимият резултат, тъй като той е адресиран към сферата на сигурността, след като България направи своя избор по отношение на боен самолет. България има възможността да се интегрира в една от най-развитите военни индустрии в света, и да се върви в перспектива към придобиване на Ф-35. Освен това, разговорите свързани с координационен център във Варна, по отношение на военноморските ни сили, също е много важен въпрос. Всичко, което би могло да модернизира Българската армия и да даде възможност на българските офицери и войници да работят с модерна, съвременна техника е от български интерес. И втората много голяма тема, разбира се – енергетиката, в която очевидно Съединените щати вече виждат в България един предвидим партньор, който представлява интерес не само заради местоположението си, но и заради предвидимостта в собственото си поведение. Така че, аз очаквам още тази седмица да пристигнат американски експерти в Козлодуй и по отношение на Белене. Много важно е да се разбере, че Белене в момента е български проект. В момента Белене е изцяло български проект, българските граждани бяха принудени да платят цялата възможна цена на този проект, но в момента Белене е български проект, изцяло. Много е важно при продължаване евентуално на изграждането му, България да не загуби стратегическото си предимство на мажоритарен собственик на проекта.

Росица АНГЕЛОВА