Доц. Антоний Гълъбов, политолог: Предизборната кампания започва с нарастваща агресия в политическото говорене

За началото на предизборната кампания, какви са регистрирани листи, формирани ли се вече партийните щабове на патиите по места и коментар за водачите на листи, Радио „Фокус” – Варна разговаря с политическия анализатор доц. Антоний Гълъбов

„Фокус”: Доц. Гълъбов, в първите дни на предизборната кампания има ли според вас някаква разлика в началото на тази изборна кампания за парламентарни избори в сравнение с предните две – три и ако има, какви са те?

Доц. Антоний Гълъбов: Разликата на първо място е в степента на агресивност, с която започва кампанията. Това е нарастваща агресия в политическото говорене, която прикрива от една страна страх, а от друга страна истинска тревога за това дали и колко от политическите партии ще успеят да преодолеят бариера. За разлика от други кампании доминира разбирането, че това ще е Народно събрание, което трудно ще завърши мандата си. това не беше така през 2014 година. Тогава в началото на предизборната кампания за парламентарните избори съществуваше разбирането, за това че трябваше да се стабилизира страната, че на всяка цена трябва да се положат усилия Народното събрание да работи максимално дълго. В момента това липсва и това е една от съществените разлики в кампанията.

„Фокус”: Какви са рисковете за страната след обявяването на резултатите от изборите според вас?

Доц. Антоний Гълъбов: Най-съществения риск е да продължим тази крайна липса на легитимност и да навлезем в по-дълбоки води по отношение на нестабилността на страната защото всъщност от 2009 година ние нямаме нито един мандат, който да е завършил в рамките на четиригодишният си период от време. Това са вече осем години, в които практически българското Народно събрание работи в непълен мандат след извънредни избори и след невъзможност за бъде съставено второ правителство в рамките на същия мандат. Ако още веднъж направим това, ако още веднъж успеем да организираме нещата по този начин ми се струва, че наистина вече тази продължителна несигурност и това изчерпване на партийния и политически пейзаж ще се отрази много тежко.

„Фокус”: Има ли риск според вас за преориентация на страната и за подставяне под въпрос на евро-атлантическата ориентация на България?

Доц. Антоний Гълъбов: Това вече е в ход в известен смисъл защото в предизборната кампания за президентските избори за първи път отчетливо и ясно беше формулирано това като политическа платформа. спечелилият кандидат на президентските избори определено спечели с едно от посланията си, свързани с отмяната на санкциите срещу Русия, което по същество е руската теза. Онова, за което обикновено се опасяват хората не е истинската тема. Истинската тема не е в това, че някой ще направи така, че България да напусне НАТО и Европейския съюз. истинската тема е в това България да започне да се държи като адвокат на чужди интереси в тези съюзи. Да започне и да влияе през възможността си да участва във взимането на решения и да се превърне в Троянски кон. Това е истинския риск, а не напускането на някой от съюзите. В това отношение, по повод случилото се тази седмица с разполагането на американските войници в Ново село, има абсолютно същия тип ажиотаж, той е насочен точно в тази посока и има за цел да разколебае българската позиция в НАТО, създавайки фалшиво противопоставяне между Брюксел и Москва. Такова противопоставяне няма, ние сме Брюксел, ние не сме между Брюксел и Москва. Така, че е важно в кампанията за парламентарните избори това да прозвучи много категорично. Че българския национален интерес може да бъде отстояван единствено и само през активно членство в НАТО и Европейския съюз /ЕС/, а не чрез адвокатстване на чужди сили.       

„Фокус”: Кое е лекарството, какво трябва да направят национално отговорните партии именно това да се случи. Българските граждани да разберат, че България не е по средата, а е заела страна и то на Запад?

Доц. Антоний Гълъбов: Аз смятам, че първото, което е необходимо, тъй като това е големия въпрос и сериозното предизвикателство срещу националпопулизма. Големия и важен въпрос е да е ясно, че българския патриотизъм преминава през Европа, че няма дистанция между това да си европеец и да си българин, че няма и не може да има дистанция между проевропейската ориентация на страната ни и някаква митична българска душа. Това е много важно да бъде пресрещнато като пропаганда защото чуваме абсолютно безадресни твърдения за това, че България като че ли е извън света и е достатъчно да кажеш, че каузата ти е България за да си казал всичко. Не е така. Много важно е да се разбере, че българския интерес и модерна България е такава, каквато се изгражда след Освобождението от османската колонизация е европейска държава и в това отношение е време говоренето за азиатските тирании, които имаме на изток от нас да бъде поставено там, където му е мястото.

„Фокус”: Всъщност от кога това влияние на Москва създава такива проблеми в българската политика. Като, че ли истината е, че то е било постоянна константа у нас или напоследък се усеща още по – силно?

Доц. Антоний Гълъбов: Тази тема е изключително мащабна и всеобхватна. Началото на тази нова фаза е след 2000-та година, след идването на Владимир Путин на власт в Русия. 2001 година бяха първите много сериозни отстъпки по отношение на Москва, имам пред вид и негласното споразумение да се строи АЕЦ „Белене“. Всичко това продължи 2006 год. Нека напомним, че Южен поток и Бургас – Александруполис, АЕЦ „Белене“, Ро – ро терминалът Варна – Одеса и още поне два проекта, единият, ако не ме лъже паметта беше а отработеното ядрено гориво, бяха подписани през последните дни на 2006 г. след една магическа среща в един пиано-бар в София в нарушение на Конституцията. Тогавашният президент Георги Първанов, който няма право да поема по Конституция подобни ангажименти. Той постигна това съгласие. Тогава Владимир Путин беше в България защото страната ни трябваше да бъде вкарана в този капан, дни преди да стане пълноправен член на ЕС и да започне действието на европейската регулация. Следващата много сериозна атака в тази насока и по линия на руските интереси в България е разбира се след 2014 г., след анексирането на Крим и след инвазията в Източна Украйна, когато българският президент просто преповтори това, че международното право просто трябва да бъде спазвано. Това отвори пространство за тази пропагандна война, на която той самият беше жертва и която се води неотклонно с все по-активни средства през последните години. Така, че има динамика по отношение на руския натиск спрямо България, но той без всякакво съмнение е на лице. Много важно е да бъдат разделени две нещо. Руската външна политика и начинът, по който Москва подрежда международните си отношения е тама на Русия. Но начинът, по който хора, които се изживяват като говорители на Москва в България си позволяват да се намесват в българския политически живот е наша тема и е добре ние да подредим този тип отношение по-добре. Отношенията между България и Русия трябва да се нормализират, като в това отношение като че ли, поне моите усещания бяха, че през последните две години Москва работи добре с управлението на ГЕРБ, тъй като там се водиха тежки преговори. Теменужка Петкова успя да постигне съгласие за отказ от претенциите на Русия върху лихвите по арбитражното дело. Това беше изключителна победа на българската страна тогава. Важно е да се поддържа този нормален диалог с Русия, а не да си говорим през обслужващия персонал на Кремъл в България.

Петко ПЕТКОВ