Доц. Атанас Кундурджиев, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“: Бъбречните заболявания протичат безсимптомно, а индикациите се проявяват, когато вече са напреднали и лечението е затруднено

Доц. Атанас Кундурджиев, началник на Клиниката по нефрология в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. В УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ се организират безплатни консултации за пациенти с бъбречни заболявания. Повече за регламента, както и за причините за тези заболявания днес, на Световния ден за профилактика на бъбречни заболявания, който се отбелязва всеки втори четвъртък на март,

Водещ: До 19 март в болница „Св. Иван Рилски“ се организират безплатни прегледи за бъбречни заболявания. Кажете повече на нашите слушатели за тази инициатива и как да се възползват от нея.

Атанас Кундурджиев: Тези инициативи се провеждат по принцип, за да се обърне внимание на нещо важно. Защото в ежедневието ние много често не обръщаме внимание на някои аспекти от нашето здраве, в частност на бъбречното си здраве, с тези прегледи искаме да обърнем внимание на това, че бъбречните заболявания много често протичат безсимптомно и могат в един момент да се проявят, когато вече са напреднали и лечението е затруднено. Поради това е важно хората да знаят, че е добре за тяхното бъбречно здраве да провеждат профилактични прегледи, да ходят на тези профилактични прегледи. Има някои изследвания, които е добре да се проследяват.

Водещ: Кажете някои от тях?

Атанас Кундурджиев:  Едно обикновено изследване на урина за белтък, за някои елементи от сегмента е много евтино, но когато се интерпретира от специалист дава много богата информация. Изследвания на урея, креатенин, това са остатъчни азотни тела, пикочна киселина, някои електролити може също да даде информация на здравето на бъбреците. Така че в профилактичния пакет, който имат общопрактикуващите лекари, тези изследвания са включени и искаме да обърнем внимание на хората да ходят редовно на тези профилактични прегледи. Тази година сме решили акцентът да бъде за връзката между захарния диабет и бъбречните увреждания. Защото невинаги се прави такава връзка. Смята се, че захарният диабет е едно отделно заболяване, но връзката с бъбречните изследвания и след това вече прогресирането на тези бъбречни заболявания е важно. Само да отбележа, захарният диабет бележи голям ръст в световен мащаб и това е във връзка и с начина на живот, храненето, със заседналия ни начин на живот, затлъстяването, което съпътства съвременното общество, така че това са важни неща, на които ние обръщаме внимание.

Водещ: Казахте, че бъбречните заболявания първоначално протичат безсимптомно и са нужни профилактични прегледи за тяхната диагностика. Можем ли да кажем някои от първите симптоми, които могат да ни подскажат, че може би имаме някакво бъбречно заболяване, което да е индикация, че трябва да потърсим помощ?

Атанас Кундурджиев: По-често жените боледуват от бъбречни заболявания и това се изразява в парене при уриниране, често уриниране, мътна урина. И това е поради анатомични особености на жената. Мъжете и жените почти поравно боледуват от захарен диабет, почти поравно боледуват от хронични гломерулонефрити и вродени бъбречни заболявания. Общи симптоми могат да са отоци по тялото, особено по краката, около очите, са признак  на гломерно заболяване, което протича със загуба на белтък в урината. Високото кръвно налягане понякога може да се дължи на бъбречно заболяване и ние правим изследвания, с които да потвърдим или да изключим това. Хроничните бъбречни заболявания и хроничната бъбречна недостатъчност водят до един много висок сърдечносъдов риск и мога да кажа, че пациентите с хронична бъбречна недостатъчност по-често правят инфаркти, инсулти и даже статистиката показва, че около 60 % от тях не достигат до хемодиализа и трансплантация, защото преди това умират от сърдечносъдови инциденти. В нашата клиника ние имаме един такъв по-общ подход, защото лекарите, които работят в болница „Св. Иван Рилски“, освен че имат специалност нефрология, някои от тях имат и допълнително специалност кардиология, ендокринология, имунология, вътрешни болести и се стараем да бъдем в полза на пациентите именно като по-общо решаваме техните проблеми. Имаме и нужната апаратура.

Водещ: Казахте, че захарният диабет бележи ръст. Като специалист имате и наблюдения относно бъбречните заболявания, има ли ръст при тях?

Атанас Кундурджиев:  Статистиката посочва, че от 11 до 13 % от възрастното население страда от някакви хронични бъбречни заболявания, което е един доста висок процент. Причините, както казах, са много. В световен мащаб приемът на фруктоза се е увеличил за 30 години с около 2000 процента. А фруктозата е продукт, който се използва за образуването на пикочната киселина. А тя, когато е в повишено количество, може да доведе до съдови и бъбречни промени. Така че виждате само за 30 години, в рамките на нашето поколение например колко много неща са се променили, съставът на храните се е променил, а това оказва влияние. В бъдеще широко навлизане на ГМО храни, с трансмазнините, също ще оказва влияние. Значение има и по-голямата употреба на сол. В някои страни, като Финландия и Япония и други има национални програми, с които правителствата се стремят да ограничат употребата на сол. Така че факторите са много, но нещото, което ние можем да направим заедно с вас медиите, е да разясняваме на хората проблемите и да търсим начин да засилим скрининга, да засилим профилактичните мерки и съответно хората да имат здравна култура при определени симптоми да се обръщат към специалисти, за да се постави диагнозата по-навреме и да се започне лечението.

Водещ: Призоваваме нашите слушатели да бъдат бдителни, внимателни и да посещават профилактичните прегледи. Вие споменахте хемодиализа и трансплантация. Тези дни се честваха 50 години от първата бъбречна трансплантация у нас и искам да насоча вашето внимание към темата за донорството, въпрос, който българинът не разпознава като свой. А знаем колко човешки животи могат да бъдат спасени. Какво е нужно, за да се промени нагласата на българина в тази насока?

Атанас Кундурджиев: Нужна е повече разяснителна работа, защото ние виждаме, че българинът е добросърдечен, той е готов да помогне. И това се отнася включително според мен и за донорството. Нужна е повече разяснителна работа. Може би законодателството трябва да се доусъвършенства, но основната работа трябва да я свършим ние лекарите, всеки на мястото си. Медиите имат много важна задача, защото обществото е чувствително, когато се появят някои негативни публикации, например лоши практики, които не е изключено да се случват. Но много често едни такива интерпретации за работата на екипите в тази насока може да отблъсне хората от донорство. Работата е общо, тя е продължителна, тя е трудна, но например в Испания е постигнат голям успех. Там донорството е на много високо ниво. Във Франция също. Така че и ние в България можем. Ето, видяхме, че и религиозните институции се обърнаха и подпомагат в тази насока. Така че има още много работа да се свърши.

Водещ: Нека да обобщим, казахте нужно е повече движение, по-малко сол, по-малко фруктоза. Какво още?

Атанас Кундурджиев: Лечение на артериалната хипертония, защото в България има над 1,5 хипертоници, половината от тях изобщо не знаят, че са хипертоници. Представяте ли си каква огромна цифра е това. А от тези, които знаят, че са хипертоници, половината не се лекуват. Така че артериалната хипертония е също широко разпространена, тя е рисков фактор за бъбречните увреди, трябва да се лекува и то правилно. Има медикаменти, които имат т.нар. нефропротективен ефект. Не само че понижават артериалното налягане, но и пазят бъбреците. Така че това също е важно. Ето захарният диабет да се обръща внимание, да се правят такива сканиращи прегледи, артериалната хипертония – това са все неща, които са достъпни. Те са много евтини, но просто трябва да се случват.

Елеонора ЧОЛАКОВА