Проф. Димитър Димитров, УНСС: Евроизборите отклоняват вниманието от миграционните процеси

 

Проф. д-р Димитър Димитров, завеждащ Катедра „Национална и регионална сигурност“ в Университета за национално и световно стопанство в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод миграционната обстановка в страната преди евроизборите.

 Водещ: През 2018 г. са установени 150 хиляди новопристигнали мигранти в ЕС, което с 25 % по-малко от 2017-а и с 90 % по-малко от 2015 г. България е върнала около 900 нелегално преминали границата мигранти обратно, откъдето са дошли през 2018 г. Усвоили сме близо 80 % от 160-те милиона евро целева помощ, която страната ни получи в край на 2016 г. за борба с миграционния поток.  Това стана ясно на кръгла маса „Управление на миграционната политика в контекста на изборите за Европейския парламент“. Стана ясно, че миграционната обстановка в страната е спокойна и предвидима. При какви обстоятелства е възможно да има нов миграционен натиск?

Димитър Димитров:  Ситуацията малко ми напомня, когато е зимна обстановката, понякога има много слаб сняг, обаче тогава се реагира с химикали, със снегорини, институциите отчитат, че всичко е наред. А всъщност снегът е бил в малки количества. А когато дойде големият сняг, тогава се вижда, че има сериозни проблеми. Просто в момента има ниска активност на този миграционен поток. Няма такава сериозна вълна, каквато имаше през 2015 г. И затова институциите отчитат, не само българските, а и европейските, че са се справили и всичко е наред.

Водещ: Вие смятате, че въпросът се преекспонира?

Димитър Димитров: Не, напротив. Смятам, че трябва да сме подготвени за такива сериозни вълни като през  2015 г. Защото, когато времето е хубаво, когато няма сняг или всичко е наред, всички смятат, че нещата са добре, но когато дойде лошото време или дойдат големите миграционни потоци, тогава се сещаме за някои неща, които е трябвало да направим преди известно време, тъй като те не стават бързо. Не смятам, че  се преекспонира, напротив, трябва да се отделя още повече внимание за тези процеси и в България и в ЕС да се създава и поддържа капацитет за справяне с подобни явления.

Водещ:  Ако използвам вашия образен език, евроизборите можем ли да ги приемем за лошото време. Те  бяха определени като критичен момент за мигранските потоци. Какви събития могат да провокират тези потоци?

Димитър Димитров: Евроизборите бих казал, че са фактор, който отклонява вниманието от миграционните процеси според мен. Виждате колко голям е интереса към Брекзит, с подготовката за европейските избори и вниманието към миграционните потоци или общата миграционна политика намалява.

Водещ: На кръглата маса, която споменах, беше изнесен един интересен факт, за първи път от началото на миграционната криза броят на задържаните лица на входа от страна на Гърция е почти равен на този от Турция. Това не е ли малко странно, тъй като постоянно говорим, че Турция е тази, която спира потока и получава пари за това?

Димитър Димитров: Тези мигранти отнякъде трябва да минават. Миграционният процес и политика не са проблем само на една страна, а това дълго време беше така по Дъблинското споразумение. Където влязат мигрантите, в тази първа сигурна страна трябва да се регистрират, там трябва да бъдат обработени техните документи и молби. Останалите страни, които са малко по-далеч си казваха, че това е проблем на Гърция, България или на Италия и Испания, ние сме далеч. Иска се цялостен подход на ЕС за решаване на тези проблеми. Тоест България, колкото и да се опитва да направи сигурна границата, да увеличи капацитета на гранична полиция или да използва тези помощи, които получаваме, това не е само български проблем. А е въпрос на договорки с Турция, на договорки с други държави, които също имат и много мигранти и много бежанци от конфликта в Сирия. Така че се изисква един цялостен подход. Не е само Турция какво ще направи или Гърция. В липсата на цялостна европейска политика към този въпрос е проблема за мене.

Водещ: ЕК е заделила три пъти повече средства за миграционната политика, очаква се от 13 млрд. евро средствата са се повишат на 35 млрд. Това значи ли, че Европа си е взела поука и върви ли към цялостно решаване на проблема? Ако не, какво още трябва да се направи?

Димитър Димитров: Аз не съм срещал такава информация и не бих могъл да я коментирам. Но ако вървим в тази посока, това е правилната посока. Защото сега може да има намаляване на миграционния поток, но световните тенденции са такива, че населението в Азия или в Африка се увеличава с много по-бързи темпове, отколкото в Европа. Глобализацията, средствата за комуникация са такива фактори, които предизвикват, подбуждат хората да търсят реализация някъде другаде. Още повече че те имат роднини или познати в Европа, чули са, че там животът е много хубав и има много добри условия. В същото време традиционните системи на Европа за справяне с мигрантите са тежки, бавни, тромави, доста щедри понякога и това подбужда от време на време такива вълни, които се отправят към Европа. А без средства и без отделяне на повече внимание към процеса няма как да стане.

Водещ: Еврокомисар Мария Габриел призова да продължава борбата с дезинформацията по темата миграция. Какъв е фокусът на тази дезинформация според вас и как тя може да бъде неправомерно използвана?

Димитър Димитров: Има много аспекти на дезинформацията. Единият от големите въпроси е винаги да се прави ясно разграничение мигранти/бежанци. Много често от една или друга гледна точка се използваше терминът „бежанци“ за целия мигрантски поток, което не е вярно. Много от хората не са бежанци, а са от сигурни държави, просто търсят икономически просперитет някъде другаде. Другият аспект са новините, които се разпространяват за престъпления, убийства, нарушения, които ескалират. Някои от тях са слухове, но има и верни. Така че е необходима и информационна политика по отношение към мигрантите и мигрантския поток. И затова комисар Габриел е много права.

Водещ: В същото време председателят на вътрешната комисия на парламента Цветан Цветанов смята, че миграционната заплаха неизменно ще бъде използвана от популистки движения не само в България, а въобще в ЕС по време на изборите за постигането на краткосрочни политически дивиденти. Виждате ли в това също една сериозна заплаха за обществото?

Димитър Димитров: Просто е много сложен проблемът и много аспекти могат да се намерят. Така че всеки го използва, както му е удобно. Вярно е, че има страни от ЕС, които не искат да има мигранти, а един от инструментите, който предлагаше ЕК, беше квотният принцип- да се разпределят дошлите мигранти да се разпределят в страни съобразно някакви проценти. Други държави имат друга политика, трети експулсират повече. Така че са много аспектите и ще има такова използване на мигрантския проблем от една или друга гледна точка и това за политиката е нормално. Така че не виждам нещо извънредно.

Водещ: България не подкрепи Глобалния пакт за миграция на ОНН, тъй като около този документ имаше сериозна съпротива и опасения, че зад легалната миграция могат да навлязат милиони ислямисти и икономически мигранти, които да залеят Европа. Днешните събития оправдават ли нашата позиция?

Димитър Димитров: Ето още един аспект на мигрантския поток наред с фейк новините  и фалшивата информация, че има и реални заплахи. Има хора, които са използвани в терористични конфликти или са подготвени за терористична дейност, така че и това е част от мигрантския проблем и процес. И като че ли е по-добре да се изчака и да се видят как са нещата. Защото много приказки се изприказваха около този нов документ, който беше предложен за подписване. Необходимо е пак да се търси решение, консенсусно на базата на интересите на повечето държави, което в момента е трудно да се направи. Така че може би тази изчаквателна позиция на България е добра.

Водещ: Може ли трайно да разреши въпросът с миграцията? Говори се затова, че трябва да бъдат атакувани първопричините на миграцията. Но войната въпреки обявеното изтегляне на САЩ от Сирия продължава, Северна Африка не е станала по-спокойна. Как може тогава да се атакуват първопричините на миграцията в Европа?

Димитър Димитров: Това е малко утопична надежда. Защото това са обективни процеси. Просто нараства населението и то търси отдушник някъде, където да има по-добър живот. Въпросът от страна на България и ЕС е как по-добре да управляваме този процес. Да не става, както беше кризата 2015 г., когато стотици, хиляди хора минават границите без проверки от Гърция, Македония, Сърбия, отиват в Европа.

Да се прилага  малко по-проактивна политика, а не да очакваме да дойдат мигрантите и тогава да се чудим какво да правим. Но това изисква подготовка за такъв голям поток, преговори със съседните държави, политика, която е от меката сила на ЕС за икономическо развитие на страните от Африка и от Азия. Но нали разбирате, че е невъзможно в целия свят да бъдат всички страни на едно и също равнище като страните от Западна Европа примерно. Но все пак това не изключва мерки, които предварително трябва да се вземат, да се работи с тези страни. Ако Европа има нужда от нова работна ръка и приток на хора, които да помагат за нейната икономика, трябва да управлява този процес в страните, където има такъв потенциал. Навремето гастарбайтерите от Турция са добър пример.  Германия прави подбор в Турция, на професии, които са нужни за страната. Нужни са проактивни мерки насочени към корените на миграцията. Но да се надяваме, че всичко ще бъде решено с времето, защото  само за няколко години е трудно.

Елеонора ЧОЛАКОВА