Доц. Васил Каракостов, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“: Всяка конференция спомага как най-добре да се въведат правилата за конкретната добра практика

Доц. Васил Каракостов, началник на Клиниката по неврохирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод Национална конференция по неврохирургия, която ще се проведе от 4 до 6 октомври, организатор  на събитието е  УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Водещ:  Доц. Каракостов, тази година УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ пое организацията на Националната конференция по  неврохируригия, какво е по-различното в програмата в 28-то издание?

Васил Каракостов: На всяка поредна конференция, след нейния завършек се гласува кой ще бъде организаторът на следващата и той определя тематиката, по която ще бъде разисквана, ще бъде водеща в тази конференция. В случая ние приехме, че съвсем  актуално, съвсем  съвременно основната тематика на тази конференция да бъдат туморите на мозъка, и то глиалните тумори, като нещо, което в последните години създава доста проблеми. Не поради това, че има някаква разлика в броя на пациентите, а поради това, че като че ли има някакъв застой в тенденциите, които се прокарват в другите специалности. Тоест това са злокачествени тумори, които на  практика не правят метастази в организма, но лечението им е класическо, оперативно предимно- с облъчване, с кибернож или стандартно облъчване, и химиотерапия. В последните 10 години няма някакъв голям бум в типа на оперативните техники, но има тенденции, които все повече и все повече се налагат една от тях е  т.нар. имунотерапия. Това е съвременна методика за подобряване на прогнозите и за удължаване на продължителността на живота на пациентите. Разбира се,  тематиката на конференцията е да се обсъждат, да се запознаят колегите и да се дискутират най-съвременните тенденции както в техническите нововъведения в нашата специалност, и то по-конкретно в областта на операциите на тези тумори, така и да се обсъждат конкретните интересни случаи и състоянието на конкретното заболяване в отделните водещи клиники в страната. Същото важи и за другите области на неврохирургията, те са застъпени като втора и трета тема. Това са, разбира се,  гръбначната хирургия, която така или иначе е на второ място не като важност, а като популация от пациенти, и, разбира се,  други интересни казуси, които ще бъдат дискутирани в третата сесия. Организацията обхваща една основна тема и всичко друго, което е в тези две допълнителни сесии, които ще бъдат разглеждани. Предполагам, че читателите и слушателите предимно на медията се интересуват от това какъв ще бъде следващият етап на неврохирургия. Мога да кажа определено, че няколко водещи клиники в страната са обезпечени технически с най-съвременната апаратура, която може достатъчно точно да определи границата, доколкото е възможно теоретически в настоящия момент в света, между нормалната и туморната тъкан в мозъка, което е гаранция, че ще се направи достатъчно радикална операция. Тоест в тези клиники има т.нар. невронавигация, което е най-съвременното техническо средство за диференциране, за точно локализиране и за определяне както на обема, така и на дистанцията до тези тумори в човешкия мозък.

Водещ:  Тази навигация има ли я в болница „Св. Иван Рилска“?

Васил Каракостов: В болницата има две навигации. Последната беше купена преди два месеца. Този модел, нямам право да го споменавам като марка, но е върховият модел на навигациите в момента, който излезе миналата година, и тя дава възможност както за операции на мозъка, така и на гръбначни операции. Целта на навигацията е да се стигне с такава максимална точност до милиметър до тумора или до съответната патология, че да има минимално увреждане върху околните здрави структури, през които трябва да се мине, за да се стигне до този болен участък. И едновременно с това тя гарантира невероятна точност при определяне на границите между този туморен процес и нормалната мозъчна тъкан. Минаха периодите на въвеждане от няколко теста, които бяха извършени от фирмата производител, и тя в момента работи съвсем  активно и всеки ден се извършват с нея от две до три операции.

Водещ:  Можем ли да кажем, че навигацията дава по-добър резултат и по-прецизно лечение?

Васил Каракостов:  Определено, това е една тенденция в целия свят. Навигацията е нещо като навигацията при автомобилите. Тя ви завежда точно до адреса, който се си планирали правилно. Тоест няма грешка дори и с милиметър в позиционирането на проблема, който се търси, няма грешка в неговия обем и се избира най-краткият и  най-безопасният път за пациент. Пак казах, за да се стигне до това патологично огнище, трябва да се мине през известно количество здрава или да се заобиколи тя. Това навигацията го решава по един перфектен път. Всъщност тя е възможност да се документира още преди операцията какво ще бъде цялото поведение на хирурга по време на самата операция. И това тя го ръководи по време на самата оперативна дейност. Изключително иновативно и съвременно. И това всъщност е този световен стандарт, който ние вече можем да покрием и го покриваме с тази навигация. То е едно необходимо изискване в съвременния етап.

Водещ: Какви други съвременни методи разработвате и използвате в клиниката?

Васил Каракостов:  Това, което в началото исках да спомена и загатнах за него, това е, че в повечето институти в света като че ли се достигна върха на съвместната работа между хирурга, лъчелечението, което го имаме и в болницата, т.нар. кибернож или гаманож или трубин системи, и химиотерапията. Сега в момента се стигна като че ли до края на този предначертан, добре асфалтиран хубав път, по който се върви при лечението на този тип патология. Но това не е кардинално решение на проблема в целия свят. Спомняте си миналата година  един много известен американски сенатор беше покосен от тази болест и той в последния етап от лечението се отказа от него, тъй като част от тези пациенти са в невъзможност, не финансова, а поради естеството на заболяването да оцелеят в нормален промеждутък от време. В много други области, в белодробната, в гинекологията, в урологията се правят минимални макар, но пробиви. Ето и вчера има една доста обширна статия за лечение на меланома в една клиника в Англия с индивидуална имунотерапия, приготвена за всеки пациент. Тоест тези частични пробиви ни дават основание да смятаме, че имунотерапията може би е разковничето, организмът да припознае туморните клетки като вредители, като нашественици и да започне да ги отблъсква. Разбира се,  хирургията си остава, защото не е едно и също организмът да се справи с един обем от 5 на 5 сантиметра или с един обем от 5 на 5 милиметра. На него ще му е по-лесно да се справи с по-малкия обем. В тази връзка няколко колеги заедно с екипи от страни – членки на ЕС, и институти по неврохирургия и по имунология работят съвместно по няколко проекта, които са точно в тази насока. Имат търсения, имат известни достижения, мисля, че това  е бъдещето. За мен това е начинът, по който може да се направи една съвместна дейност между имунология, имунотерапия като последица от хирургията на мозъка. Перфектна хирургия, точна, радикална с последваща имунология, имунотерапия. Може би това е бъдещето и това е нещото, което ние в една от сесиите ще разискваме. Тези достижения, които са в първа или втора фаза на клинично изпитания на определени продукти и на определена тенденция в Европа и в света да бъде достояние и при нас и, разбира се,  да може да се прилага.

Водещ: Клиниката има ли готовност да приложи в скоро бъдеще имунотерапията?

Васил Каракостов: Това като организация и като техническо обезпеченост е напълно възможно. Знаете, че има регулаторни механизми, които разрешават или не разрешават в определена фаза от изпитанията на тези имунопрепарати или имунотерепевтични методи да бъдат прилагани експериментално. Което е правилно. Всъщност хората не са обект на експерименти. Тогава, когато методологията или определеният продукт бъдат утвърдени, клиниката е абсолютно  отворена за прилагане. Има всякакви възможности това да бъде приложено веднага.

Водещ: Колко операции годишно се правят в клиниката по неврохирургия в „Св. Иван Рилски“?

Васил Каракостов: В нервохирургията точно по отчета на нашите журнали и на касата са направени 2400 операции, тоест без две – 2398 операции. Което е един впечатляващ обем за една клиника, което се равнява на дейността на близо три клиники в страната. Но все пак това е най-голямата университетска клиника, тоест и най-голямата неврохирургираща клиника в страната. Отделно се обхващат пациенти от цялата страна. Може би 60 % от пациентите са от страната и 40 са от София и региона. Тази дейност прогресивно е нараствала в годините. През последните две-три години операциите са между 2200 и 2400 средно на година.

Водещ:  Връщам ви към конференцията, изисква време, но обмисляте ли в бъдеще да прилагате в клиниката това, което ще бъде представено на конференцията като една добра практика?

Васил Каракостов:  Това, което на конференцията се представя, освен както споменах, съвременните тенденции, с които сме запознати и водещите пленарни доклади са на тази тема. Те са изготвени от колеги от нашата клиника и от други водещи клиники. Те се представят не толкова като някакъв информационен панел, а просто като нещо, което е съвсем  реално, което е утвърдено и което не е проблем да бъде въведено. Всяка конференция след себе си не води до някакъв революционен напредък, а просто тя прави по-скоро програмата как най-добре да се въведе практиката, т.нар. гайдлайн, тоест препоръки, правила за конкретната добра практика за конкретното заболяване. Във всички случаи конференциите са един отласък за следващата година. И така смятам, че те са едно изключително полезно начинание от много години и традиция, което дава възможност хората да си сверят часовниците и да научат нещо ново, което би било полезно както за тяхната практика, така и за пациентите.

Водещ: И предполагам, че една поне малка стъпка към бързото възстановяване на пациентите и съкращаване на престоя им в болница.

Васил Каракостов:  Желанието на неврохирурзите винаги е било такова. Никой от нас няма желание пациентът да бъде постоянно лежащ в болницата за един дълъг период от време. Хубавото на тези методики, които преди малко дискутирахме е, че този оперативен период и постоперативният период са скъсени много, защото, колкото едно нещо е по-точно, по-елегантно и по-радикално, толкова и възстановяването е много по-бързо и по-безпроблемно. Което намалява от чисто икономическа гледна точка разходите за лечение на този пациент поради съкратения престой и подобрява  неговото социално вграждане и качество на живот.

Елеонора ЧОЛАКОВА