Доц. Виолин Райков. Институт по океанология: Черно море е много замърсено и то най-вече откъм пластмасови отпадъци

Доц. Виолин Райков, от Секция „Биология и екология на морето“, в Института по океанология към БАН във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна 

 Фокус:  Доц. Райков, във Варна бе представен проект за подобряване на транснационалното законодателство в областта на морските отпадъци. Какви са акцентите на този проект ?

Доц. Виолин Райков:  Този проект наистина е важен за нас и най-вече за варненската общественост, защото са ангажирани две училища. В рамките на проекта обучаваме децата на методики за определяне на отпадъците, категоризацията им по плажовете  и по морското дъно, като за целта се включват и водолази. Обучението на децата се провежда за трета поредна година.

Проектът “MELTEMI”обединява осем организации от Албания, България, Гърция и Кипър с обща цел да предложат подобрения в законовата рамка за управление на морските отпадъци, както и да ангажират обществото по посока на намаляване на замърсяването с твърди отпадъци в морската среда. Черноморските брегове са уязвими на антропогенна и техногенна дейност. В този смисъл, по-голяма част от замърсителите попадат в морето чрез естествения и изкуствения речен отток, от крайбрежни съоръжения, насипи от земна маса, чрез драгажни и коробоплавателни дейности. Морските отпадъци имат изключително важно въздействие върху равновесието на черноморската екосистема. Източниците на морските отпадъци са проблем, който е тясно свързан с екосистемата и общественото здраве, опазването на околната среда, динамиката на морските местообитания, биологичното разнообразие и устойчивото развитие на Черноморския регион. Морските отпадъци оказват отрицателно въздействие както върху популациите и екосистемите, така и върху икономиката. Решаването на проблема с морските отпадъци е свързан с разработването на стратегически регионален план, съдържащ подходящи нормативни и правни разпоредби. Всяка една от партньорските държави изработва собствен регионален план за действие, според стратегия 2009-2009-а година. Екологичното образование и връзката с науката с училищата е от ключово значение за изграждането на екологично мислене в подрастващото поколение. Това е една от най-важните задачи, която си поставя проект MELTEMI.

Целите на проекта са да се извърши оценка на основните категории морските отпадъци в конкретни крайбрежни зони. Преглед на съществуващата национална правна и политическа рамка за управлението на отпадъците и опазването на околната среда. Подобряване и предлагане на правни и политически рамки и инструменти за управление, както и на най-добри практики на местно, национално и международно равнище. Друга цел на проекта е ангажиране и повишаване на осведомеността на обществото, както и стимулиране на екологичните образователни практики по проблемите на морските отпадъци. Акцент ще бъде и подпомагане на институциите, вземащи решения за съвместно разработване на национални и транснационални планове за действие, с оглед на намаляване на морските отпадъци.
Дейностите по разпространяване на резултатите от проекта ще повиши осведомеността относно морските отпадъци и предотвратяването на замърсяването с тях. В рамките на инициативата ще бъде разработен Информационен център, който да подпомогне широкото разпространение на информация и да ангажира обществото.

Наред с това, повишаването на осведомеността ще се постигне и чрез новата инициатива „Сини кафенета (Blue-Cafes), за засилване на връзката с местните общности и ангажиране на широката общественост. Те са замислени като поредица от открити срещи. Провеждани в кафенета или книжарници. На тях с активното участие на гражданите и учениците, ще се дискутират проблемите, свързани с морските отпадъци.

Фокус:  Какви отпадъци се изхвърлят основно в Черно море?

Доц. Виолин Райков:  Преди да станат морски отпадъци, тези боклуци са били на сушата, като знаете, че пластмасите са основен замърсител в цялото земно кълбо, не само в океаните и моретата. За огромно съжаление, всичките боклуци накрая отиват в морето – чрез канализация, чрез кораби или туризъм, а най-лошото е, че попаднали веднъж в морето, тези отпадъци не се виждат. Голяма част от тях падат на дъното и в крайна сметка морето изглежда красиво и синьо, а реално в него има стотици хиляди тонове отпадъци, които освен всичко друго се разграждат изключително бавно. Дори обаче да се разградят тези отпадъци, те стават на микрочастици, които попадат във всички останали организми, които пък накрая попадат на нашата трапеза. Там именно е голямата трагедия, защото ние реално хапваме пластмаса. Излишно е да казвам, че пластмасата е изключително вредна, както за нас, така и за морските обитатели. Вече има преки доказателства, че някои от пластмасите или по-точно химията в тях предизвикват различни заболявания, сред които кожни алергии, хранителни неразположения, а когато има натрупване се получават хормонални промени и дори онкологични заболявания.

Фокус:  Вредна ли е в такъв случай рибата, която консумираме?

Доц. Виолин Райков:  Не бих казал, че е толкова вредна. Ние използваме един термин – биоакумулация. Това ще рече, че има някакъв лимит на вредни вещества, които могат да се натрупат в рибата. Ако ядем тонове риба и те са с микрочастици, разбира се, че ще има сериозен ефект върху здравето ни. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото такъв процес на замърсяване на моретата и океаните трябва да бъде прекъснат в зародиш, за да не стигнем до момент, в който ще е прекалено късно, за каквито и да било мерки. Много пъти съм казвал, че нещата вече са много закъснели, но въпреки всичко, ние сме длъжни като общество да прекъснем този порочен процес и да се търсят варианти за рециклиране на всичките тези планини от боклуци. Разбирам, че за бизнесът е най-добре да влага в по-евтините материали, но в крайна сметка всичко накрая стига до нас и се отразява на нашият начин на живот. И това, че те не искат да влагат повече пари за екология, не означава, че не могат да бъдат принудени. В този проект, за който говорих предвижда създаването на правна рамка и механизми за подобряване екологичното състояние на моретата и океаните.

Фокус:  Как оценявате нивото на замърсяване на Черно море и какви механизми могат да се приложат, за да се спре поголовното му замърсяване?

Доц. Виолин Райков:  Много е замърсено, много и то най-вече откъм пластмасови отпадъци. Гуми, стълби, торбички, от целия свят си имаме отпадъци. Знаете, че корабоплаването е много развито, което си оказва сериозно влияние, а като добавим и туризма, резултатът е наличен. Хубавото е, че поне производството по бреговете намаля и замърсяването с химикали е много по-малко, отколкото през 70-те и 80-те години.

Фокус:  И все пак, какво може да се направи, за да спре тази порочна практика?

Доц. Виолин Райков:  На първо време може да се вземе добрият пример от Северозападните европейски държави. Давам пример с Дания и Норвегия. В тези две държави много добре се прилага т.нар. „кръгова икономика“, т.е. не само събирането и извозването на отпадъците, но и активното им рециклиране. Например там има предприятия, които получават държавни дотации, за да произвеждат настилки за улиците от пластмаси. Освен това – въвеждат се иновации за разделното събиране на отпадъци, има организации, които се занимават с извозването на рибарски мрежи, които да кажем са били изоставени в морето. Те се претопяват и се правят нови мрежи. Примерите за кръговата икономика са много, но тя е пример за това, как бихме могли да се справим с проблема с отпадъците, като по този начин те не стигат до морето.

В момента при нас отпадъците се вадят от морето или поне една част от тях, но проблемът е как да бъдат преработени. Нямаме организирана система или организация, която да се заеме с това, да ги преработи,  за да не се върнат отново в морето.

Фокус:  А трудно ли се вадят тези отпадъци от морето?

Доц. Виолин Райков:  Процедурата по вадене на отпадъци от моретата е доста трудна. Все пак вече функционира т.нар. кампания „Fish for litter”, в които рибари получават финансови облекчения, когато вадят отпадъци от морето. Примерно при нас, може 10 рибарски кораба, които работят във Варненския залив, когато пускат бим траловете си, с които ловят рапани, да вадят и отпадъци, които качват на борда. Когато обаче няма организация, за поемането на тези боклуци на сушата, цялото занятие се обезсмисля. Именно тези процеси не са добре урегулирани в България, а и не само.

Фокус:  За да се говори за подобряване на екологията в Черно море, не следва ли да се включат в този проект и другите черноморски държави?

Доц. Виолин Райков:  Имаме спечелен проект, който обхваща всички черноморски страни, без Русия, тъй като това е трансгранично сътрудничество. Програмата все още не е стартирала, но е одобрена и се очаква в най-скоро време финансиране, като от страна на България, Института по океанология е партньор, а координатор на проекта е турската страна. Целта е да се работи в насока подобряване екологията в Черно море и ограничаване на изхвърляните боклуци там. Специално за Турция мога да кажа, че имат невероятни идеи за разработване на хидродинамични модели за движение на отпадъците, според движенията и завихранията на морето, а също така и мониторинг на отпадъците, които идват от реките.

Фокус:  Доц. Райков, наблюдава ли се намаляване на рибата в Черно море, следствие на замърсяването?

Доц. Виолин Райков:  Ако говорим за изчезване на даден вид, то причините за това са комплексни и не се дължи единствено и само на замърсяването. Разбира се, човешката дейност влияе изключително негативно, а като се добавят и климатичните промени, нещата стават наистина сериозни. За Черно море може да кажем, че има процес на навлизане на много видове риби, които са характерни за Средиземно море, което е по-топло от нашето, което означава, че и в нашето море се наблюдава покачване на температурата. Така например, имаме сведения, че в Черно море са улавяни морски звезди, които преди не можеха да оцелеят тук, отделно и други риби, които са били характерни за турския бряг на Средиземно море, са улавяни при нас, че и още по на север. Тези видове навлизат в Черно море, но все още не могат да намерят подходящи условия за живот. Проблемът ще дойде, когато те намерят подходящите условия в Черно море, хареса им средата и започне силната конкуренция с местните видове. Успокоителното е, че това е един много дълъг процес, който отнема значително време. Като цяло – инванзивните видове са сериозен проблем и справянето с него е комплексен въпрос.

Десислава ВАСИЛЕВА