Доц. Георги Лозанов, ФЖМК: Изказването на премиера Бойко Борисов към журналистките беше гаф

Доц. Георги Лозанов, бившият председател на Съвета за електронни медии и преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св, Климент Охридски“, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: Вчера парламентът прие промените в Закона за хазарта на второ четене. От деня на влизането в сила на закона лицензите се прекратяват. Важен аспект от хазартния сектор остава рекламата му и как тя влияе върху потребителите. Доц. Лозанов, какво е влиянието на рекламите на хазарт в обществото?

Георги Лозанов: За мен това са заблуждаващи реклами, защото създават усещането, че печалбата е много по-лесна, отколкото в действителност е, тъй като никъде не се споменава в тези реклами за това, че шансът е много малък. Отзад на билетите в лотарията или на талончетата пише едно към колко е шансът, с малки букви, разбира се. Но това остава далеч от съзнанието на потребителя, особено при рекламите, където въобще не става дума за това, че шансът е много малък. Някак си се създава усещането, че ето сега и ти като този, който ти показват, че е спечелил, ти си следващият, ти си наред. Това във всички случаи е един начин да накараш хората да се държат нереалистично, да не са в разумните си граници, в които иначе действат. Аз не съм против хазарта и рекламите. Знам, че този момент, който толкова е обсъждан, критикуван и осмиван с търкане на талончетата, това е една минута на силно адреналинно преживяване, на радост и надежда в един живот, който иначе не ти дава много надежди. Така че за тези пет лева, ти плащаш за едно психологическо състояние, което е необходимо на много хора, за да преживяват нерадостния живот. Но заедно с това, абсолютно задължително е това да е техен избор и този избор да бъде информиран. А за да бъде информиран техният избор, трябва да им се напомня непрестанно, че шансът да спечелят е много малък и обикновено води до това да си загубиш петте лева.

Водещ: Предназначени ли са този тип реклами за зарибяване?

Георги Лозанов: В някакъв смисъл точно това усилва зависимостта. Тоест не ти дава възможност достатъчно обективно да прецениш дали точно за това удоволствие, пак казвам – това е удоволствие несъмнено, но дали от всичките възможности, за които можеш да си изхарчиш парите, искаш да ги вложиш точно в това. За тази цел трябва информация.

Водещ: Към кои групи от обществото са насочени този тип реклами?

Георги Лозанов: Този тип реклами по начало са насочени към хора, които са по начало в по-трудна социална ситуация, които нямат на какво друго да разчитат, освен на тяхната съдба. Тези реклами са една митология, която казва, че ех й сега извършиш този жест, изведнъж животът ти ще се промени по коренен начин и ти ще станеш друг човек и ще живееш друг живот. Всеки човек, който повече или по-малко не харесва собствения си живот, носи в себе си надеждата за промяна. И фактически това е една утопия, която рекламите представят и в която трябва да влезеш срещу някаква сума.

Водещ: Какви символи се използват в този тип реклами?

Георги Лозанов: Обикновено има две неща. Първо се представят обикновено хора, които са като широката аудитория. Самите те до този момент са били в сложна социална среда и после изведнъж всички знаци на престижа: пътувания, ново жилище, кола, грижа за децата, което е много важно за българската аудитория, това можеш да притежаваш – тези социални възможности, които собственият ти живот не ти ги дава. Това е много типично. Пак казвам, не съм краен критик на хазарта и това, което той предлага на хората. Въпросът е човек да го извършва съзнателно, а не да бъде заблуждаван.

Водещ: От тази гледна точка реклами на тютюневи изделия вече не се излъчват в ефир, но някак си сякаш все още не сме стигнали дотам и с рекламите за хазарта.

Георги Лозанов: Тази аналогия е известна. Не са абсолютно еднозначни нещата и пороците. В това срещу това да се излъчват реклами за цигари и въобще за тютюнопушенето има чисто здравна стратегия, тъй като се смята, че те доста пряко вредят на здравето на човека. В хазарта не е такава ситуацията. Там ефектите и евентуално щетите са социално-психологически. Така че точно по същата схема трябва да се регулират и рекламите на хазарта. Но съм сигурен в това, че във всички случаи трябва да има много повече информация. Освен това нещо, което не знам до каква степен успя да се избегне, но когато бях в СЕМ, беше сериозен проблем – това, че често пъти в новините се приемаше, че това е информационен обект, че е събитие да се представят хора, които са спечелили от лотарията. Това вече ми се струва, че е абсолютно забранено. При всички случаи това е платено рекламно съобщение, което трябва да бъде обявено по този начин.

Водещ: Има ли такива случаи в настоящето?

Георги Лозанов: Мисля, че вече няма. Но във всички случаи малко се губи границата доколко това е репортаж като събитие за човек, който е спечелил нещо и доколко това е реклама. Рекламата е от така наречената убеждаваща комуникация. Тя те кара да извършиш нещо, което ти самият в този момент все още не си готов да го направиш. Тя трябва да те убеди, да те подтикне. Рекламата е съвсем различен вид комуникация от тази, която върви в новините и другите публицистични формати. Затова тя трябва да е силно отделена от този събитиен поток. Още повече, че хората имат непрестанното оплакване от лоши новини и добрата новина се явяват тези практически рекламни съобщения. Рекламата е пределен тип фрагментарна утопия. Тя ти представя утопични, нереални светове. И те кани в тях да живееш този живот, който иначе реалността не ти позволява.

Водещ: Вие сте преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. Как бихте обяснили изказването относно „мисирките“, насочено към български репортери?

Георги Лозанов: Действително мисля, че това беше гаф от страна на премиера. И той опита да се извини, обаче извиненията действат слабо, след като човек си изпусне нервите и каже такова нещо. Премиерът има една лексика, която в повечето случаи му върши много работа в политическата комуникация, близка до всекидневното говорене, и до масовия избирател. Това е негов стил, за който човек не може да има претенции. Той сам си избира стила на политическа комуникация. Въпросът е да няма обиден елемент в използването на тази всекидневна реч, а сравняването с тези животни, птици – мисирки, които съвсем фолклорно не са нещо с позитивен образ, е разбира се форма на оскърбление. Понеже гледах самия брифинг, на който премиерът беше подложен, той в следващия момент си даде сметка за това, обаче край – казана дума, хвърлен камък. И това започна да му тежи вече върху него тази фактически езикова грешка, която той допусна. И тя е дълбока, защото показва въобще отношението  към една професионална среда.

Водещ: Това щеше да бъде и въпросът ми към вас – дали е залегнал този образ, спрямо българските журналисти?

Георги Лозанов: Явно това е един двустранен процес. Голяма част от българските журналисти, особено около премиера, са готови да се приведат в един хор, който по-скоро приглася или най-малкото като хор в Античен театър, повтаря непрекъснато едно и също. Много е важно за професията, за да могат да отстояват журналистите авторитет, е гласовете да бъдат индивидуални. И освен това, да имат много повече критически рефлекс по отношение на властта. Трябва да питаш, нужни са остри въпроси и то отчетливи, ясни, защото по този начин властта, когато е поставена под критика, се ограничават лошите и практики. Така да се каже – това е в полза на добрата власт. Друг въпрос е, че у нас представителите на властта: политиците имат абсолютно сбъркана чувствителност по отношение на медиите. Те едва ли не се чувстват лично оскърбени, ако журналистите им задават неудобни въпроси. А фактически журналистите, особено на представители на властта, чисто професионално нямат право да задават други, освен неудобни. Другото е загуба на времето на аудиторията.

Водещ: На какво се дължи тази чувствителност у политиците?

Георги Лозанов: Това е дълъг процес през целия Преход. Още от началото на Прехода, тъй като новите политически елити след края на предишния режим, се родиха в него. Те станаха медийни образи и се държат за медията като за полата на майка си. И смятат, че медията също трябва да се отнася майчински към тях, а няма такова нещо. Просто това е едно появило се в нашето общество, то го има във всяка власт – повече или по-малко, но в нашето общество някак си те смятат, че им се полага такова отношение. А всъщност истината е точно обратната. Добър политик е този, който може да отговаря на критики, а не този, който не го критикуват.

Водещ: Как може да се обърне този процес?

Георги Лозанов: С поведението на журналистите, разбира се.  Такива случаи като това с „мисирките“ е подтик, за да те подсети да помислиш за себе си, да изгради една вътрешна солидарност в обратна посока. Не по пътя на подобието – всички да вървят думите на властта и да говорят и питат едно и също, а по пътя на това всеки да държи на своята идентичност и да иска да зададе най-острия въпрос и да се отличи на този фон.

Слав Механджийски