Доц. Даниел Смилов, политолог: Европейски енергиен съюз в дългосрочен план ще реши големите ни енергийни проблеми в отношенията с Русия

Руският премиер Дмитрий Медведев е на двудневно посещение у нас. Вчера той проведе срещи с министър-председателя Бойко Борисов и президента Румен Радев. Извън официално обсъжданите теми в сферата на енергетиката, как да разчитаме визитата и можем ли договорим за рестарт на двустранните отношения между България и Русия? Повече за дипломатическите послания от вчерашния ден разговаряме с политолога доц. Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Доц. Смилов, първо кой е правилният прочит на това посещение? Питам, защото веднага се появиха коментари, че тук е премиерът, не президентът, че Медведев всъщност се ползва с изключително ниско доверие в страната си. Има ли логика да се разглежда от тази гледна точка визитата?
Даниел Смилов: Не, не мисля. Това е свръх интерпретация. Това че идва министър-председателят, а не президентът не означава, че е някакво отношение към България. В крайна сметка фокусът на тази визита е един търговски спор. И това е търговският спор за така наречения „Турски поток“, който най-вероятно ще бъде реализиран. Има и други проекти, които се обсъждат покрай него. Споменато беше АЕЦ „Белене“. Но наистина центърът на тази визита остава „Турски поток“ и може би него трябва да обсъдим малко по-внимателно. За какво става дума? Всъщност България в момента транзитира около 15 милиарда руски газ за европейските пазари. А ние имаме интерес да запазим този транзит. Русия обаче казва следното: след една-две години тя планира да спре този транзит от Украйна и да го пусне по алтернативна линия, която минава през Турция. Така че България ще продължи евентуално да получава същите транзитни такси, които условно можем да кажем, че са около 100 милиона евро годишно, но за да продължи да ги получава тези транзитни такси, тя трябва да построи нова инфраструктура. Тази инфраструктура ще струва около 1,5 милиарда евро. Така че таксите за следващите около 15 г., че и повече, ще отиват за строителството, да покрият новата тръба. Това е ситуацията. Т.е. за да запази това, което имаме в момента, ние трябва да инвестираме още 1,5 милиарда евро. И в момента пазарлъците са за цената, ако можем малко да свалим цената по този нов проект, защото наскоро бяха проведени пазарни тестове и се оказа, че тези прогнози за изплащане на новата тръбна инфраструктура в рамките на 15 г. са твърде оптимистични. И може да се окаже, че е необходим по-дълъг период, през който да ги изплащаме.

Водещ: Извън този търговски спор, както го определихте обаче, можехме ли да се надаваме на някаква по-сериозна заявена ангажираност между двете страни или това изобщо не е стояло на дневен ред?
Даниел Смилов: Не знам в какъв смисъл по-сериозна ангажираност. „Турски поток“ е достатъчно сериозно нещо. Както виждате интересът на Руската федерация към него е голям. Този интерес е свързан основно със заобикалянето на Украйна. Българският интерес за съжаление, виждате че ние няма как да спечелим много от този проект. По-скоро въпросът е да не загубим и това каза премиерът Борисов вчера. Не мисля че става дума за някакъв голям шлем. Защото, ако разгледаме това, което беше казано пък за другите проекти – за АЕЦ „Белене“, Русия не е заявила пряк инвестиционен интерес. Това, което Медведев и други руски представители на администрацията казаха, беше по-скоро, че те имат интерес да участват в построяването на АЕЦ „Белене“, а не толкова те да инвестират за своя сметка и на свой риск в този проект. Българският интерес е всъщност България да не поеме риска от една такава гигантска инвестиция, защото нямаме никакви гаранции, че тя ще се изплати в бъдеще.

Водещ: На фона на интересните, ако можем така да ги определим, сложни на момента отношения по линия Русия-Европейски съюз /ЕС/, къде стоим ние? Можем ли да се възприемаме за един надежден партньор от Русия или дори на моменти балансьор в тези отношения?
Даниел Смилов: Българският интерес по отношение на ЕС, ние като страна членка, имаме пряк и съществен интерес от обща европейска енергийна политика. Само един пример давам – сега България плаща за руски газ почти два пъти по-скъпо, отколкото за това плаща Германия. Това в някакъв смисъл е естествено, защото Германия купува огромни количества и ако нещата продължат така, цените ще се запазят. Българският интерес е ние да договаряме общо като ЕС газ с Русия. Тогава ще можем и ние да ползваме други цени на руския газ. В този смисъл българската политика в ЕС трябва да бъде за обща европейска позиция и за създаването на този европейски енергиен център. Това не го правим. За сметка на това ние залагаме на двустранни отношения с Русия, което за мен е странно и от което страната в дългосрочен план, разбира се губи. Така че, струва ми се че трябва заедно, поне с държавите от Източна Европа, да започнем да налагаме този дневен ред за създаването на европейски енергиен съюз, който в дългосрочен план ще реши големите ни енергийни проблеми в отношенията с Русия.

Водещ: Да разбираме ли, че по-скоро правилната политика и подход в случая би било да се придържаме към линията по приоритетите на западните ни партньори – ЕС-НАТО, имайки предвид че вероятно това е по-скоро печелившият отбор?
Даниел Смилов: С тази особеност, че ние сме Западът в този случай, ние трябва да сме активната страна, защото в самия Запад има и други гласове. Да речем Германия трудно би изоставила тази привилегирована позиция, в която тя е. Тя в момента на практика купува руски газ на много конкурентни цени и това прави нейната индустрия и икономика конкурентна. В този смисъл ние трябва да убедим Германия, че в крайна сметка и е в неин интерес да създаде този европейски енергиен съюз, защото в дългосрочен план това, първо, не само ще засили европейската интеграция, но ще доведе и до много по-динамично европейско икономическо пространство. Европа като цяло ще стане много по-конкурентна на глобалните пазари. Така че моята позиция не е, че трябва да слушаме някой от западните ни партньори, но трябва вътре в рамките на ЕС и в НАТО много ясно да артикулираме и българския интерес, който аз описах.

Водещ: Периодично обаче наблюдаваме, не знам дали е правилно да го наречем, сближаване, може би, между Москва и някои крайнодесни формации, европейски такива. В тази връзка ще имат ли тежест, някакво значение европейските избори по отношение на тези настроения?
Даниел Смилов: Това сближаване, за което говорите, то има различни измерения. Някои се фокусират върху финансиране, други върху хакерска помощ от страна от Русия и т.н., в рамките на хибридната война. Всичко това е важно. Но трябва да разбираме какъв е фундаментът на случващото се. А фундаментът е следният – Русия има пряк интерес от неинтегрирана Европа. От това, което се нарича Европа на отечествата, Европа на отделните нации. В този смисъл интересът на Русия е да договаря своите отношения двустранно с всяка една от европейските държави. Този интерес е ясен, защото Русия е голяма. Когато договаря двустранно с България, тя е в изключително привилегирована позиция, както сега по отношение на „Турски поток“. Те казват – „добре, ако не искате, ние ще минем през Гърция или през друго място“. В този смисъл натискът върху България е изключително голям. Сега, ако ЕС застане с единна позиция и каже – всъщност ние нямаме особен интерес от това да получаваме същите количества газ, но за да построим нови тръби за тази цел, какъвто е „Турски поток“. Ако ЕС беше в състояние да направи това, руският интерес щеше да бъде сериозно застрашен. Затова Русия работи в полза и се опитва да наложи по-тесни отношения с партии в европейските държави, които са антиевропейски и които целят разграждането на ЕС. Тази рамка трябва да ни е ясна. И оттам нататък вече действия като хакерски атаки по време на избори стават разбираеми. Не става дума за някаква особена любов да речем между Владимир Путин и Льо Пен например. Става дума за прагматично съвпадение на интересите.

Водещ: Ако можем да обобщим случилото се през вчерашния ден, тази визита можем ли да я приемем като по-скоро един успех, една първа стъпка? Разбира се, изключвайки всички нюанси на темата, която обсъждаме, все пак добра новина ли е, че има диалог?
Даниел Смилов: Диалогът винаги е добра новина. Колкото и да са трудни отношенията с една или друга държава, да речем по същия начин стоят отношенията ни с Турция на Ердоган, диалогът трябва да продължава. За голям успех, ми се струва че е трудно да се говори, тъй като виждате, че по отношение на „Турски поток“ перспективата пред България не е спечели особено нещо, а по-скоро тя се опитва да не загуби това, което в момента има. Така че за успех в една такава ситуация ще бъде пресилено да говорим. Но това, което трябва да правим е да признаваме трудността на преговорите, да държим българският интерес да бъде защитен и най-вече да започнем дългосрочно да работим за това, което е в истински български интерес, както е европейският енергиен съюз например.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА