Доц. Даниел Смилов, политолог: Неподписването на указа от президента е жест, който цели да даде урок на правителството

Политологът доц. Даниел Смилов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Нови изненади около министерските рокади. Гласуването на оставките на министрите на вътрешните работи, на транспорта и на регионалното развитие, както и на новите номинации за министри бе отложено. Причината за това бе липсата на указ от президента Румен Радев, с който освобождава предложения за нов министър на вътрешните работи Младен Маринов от сегашния му пост на главен секретар на МВР. По-късно предложеният за бъдещ министър на транспорта Александър Манолев поиска от премиера номинацията му да бъде оттеглена. Очакваме анализа на политолога доц. Даниел Смилов.

Водещ: Доц. Смилов, умишлено ли е това – липсата на указ от президента Радев, с който се освобождава предложения за нов министър на вътрешните работи Младен Маринов от сегашния му пост на главен секретар на МВР?

Даниел Смилов: Аз мисля, че няма спор, че е умишлено. Въпросът е какъв умисълът и какво е целял да направи президентът. Струва ми се все пак, че трябва да четем това действие в контекста на изострянето на отношението между правителство и президент. Тези отношения през цялото време са тежки, но напоследък имаме и едно допълнително влошаване. Президентът започна сезона като каза, че е необходима много дълбока системна промяна, в този смисъл това беше доста тежка критика на сегашното управление. Същевременно пък сега разбираме, че Борисов ще представлява България в ООН на делегацията, която ще бъде там. Традиционно президентът изпълнява тази функция. Така че има изостряне на тези отношения. Предполагам, че този жест на президента трябва да бъде четен в този контекст, стана ясно, че президентът или поне имаше такава интерпретация, цели да даде някакъв урок на правителството, тъй като не е бил консултиран за промяната преди подписването на указа. Това също може да е изиграло роля. Но от моя гледна точка, все пак това действие на президента като че ли е в известна степен дребнаво, защото в крайна сметка министрите са правомощие на правителството, на парламента. Там президентската институция няма особена роля, и би било редно все пак чрез такива административни по своя характер спънки президентът да не се опитва да се намесва в съставянето на новия кабинет. Има и нещо повече от политическа гледна точка ходът на президента изглежда леко странен, защото в сегашната ситуация конфузното за правителството до голяма степен е това, че то като че ли само си причини тази криза. Първо бяха поискани три оставки – повече, отколкото може би хората очакваха като отговор на трагедията в Своге, след това се забавиха нещата, имаше крамоли вътре в управляващото мнозинство дали са да три, дали да са две. И всъщност, президентът вместо да демонстрира, че дори управляващото мнозинство, оставено само по себе си има трудности да изпълнява управленските си функции, той като че ли допълнително и по един леко дребнав начин реши да задълбочи кризата.

Водещ: Въпреки този дребнав и странен подход на президента, очаквате ли държавният глава да подпише указа?

Даниел Смилов: Да, мисля че в крайна сметка този указ ще бъде подписан, защото конституционната логика е такава, че все пак съставянето на правителство, както казах, е правомощие на министър-председателя, на управляващото парламентарно мнозинство, и президентът няма логика да го спъва с такъв тип административни мерки.

Водещ: Споменахте няколко пъти криза. Вчера председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров заяви, че се надява, че президентът не иска да предизвика правителствена криза.

Даниел Смилов: Аз се опитах да опиша евентуални мотиви на президента. Струва ми се, че той като че ли се опитва да помогне за леко задълбочаване на тази криза със свои действия. Тъй като ролята му е по-скоро маргинална в процедурата, не очаквам решаващи последици от неговите действия.

Водещ: И пак стигаме до комуникацията, отношенията между институциите – къде е тя? В случая между Президентството и Министерски съвет.

Даниел Смилов: Аз казах, тези отношения не са добри. Става дума за изостряне на криза. И общо взето имаме размяна на такива удари, някои могат да ги опишат като удари „под кръста“ – отказ да се издаде такъв указ, от другата страна пък имаме изключване на президента от делегация за ООН и други действия. В този смисъл не можем да говорим за някакви особено цивилизовани отношения между водещите две институции в страната.

Водещ: Александър Манолев, който беше предложен за бъдещ министър на транспорта, изненадващо съобщи, че е поискал от премиера номинация да бъде оттеглена. Знак на какво е това, според вас, г-н Смилов?

Даниел Смилов: Това е интересен въпрос. Трудно ми е да преценя точно мотивите за оттеглянето на това предложение. Официалните мотиви са, че заради публикация в пресата…

Водещ: Публикация в медиите, да.

Даниел Смилов: Всъщност, тази номинация е оттеглена. Същевременно от страна на ГЕРБ се твърди, че Манолев е много добър кандидат, но въпреки това заради две публикации неговата кандидатура се оттегля.

Водещ: А като зам.-министър на икономиката публикациите не му пречат, така ли?

Даниел Смилов: Да, евентуално тепърва ще видим дали той ще остане като зам.-министър. И другото е, че все пак досега тези неща, които бяха изнесени, очевидно не са му пречили да изпълнява тези функции. В този смисъл отново се забърква една каша, защото в крайна сметка ролята на медиите е да изнасят такъв тип информация. Още повече, че става дума за публична информация. Това са участие във фирми на г-н Манолев, също така публична информация за дела, по които той е бил страна. В този смисъл не става дума за някакво тежко журналистическо разследване, а по-скоро за изнасяне на нещо, което така или иначе е част от публичната сфера на България. Изнасянето на такъв тип информация е важно според мен, защото ако има нещо в биографията на даден политик, с което той може да бъде държан в зависимост, да речем дело, което се движи, или характерът или краят, на който не е ясно как ще завърши, или някаква информация за неговото минало, това прави такъв човек зависим, и изнасянето на такъв информация предотвратява възможностите такъв тип зависимости да се използват. Това е от страната на медиите, и мисля че тази функция медиите трябва да я изпълняват. От страна на политиците решението, което трябва да се вземе е дали изнесената информация наистина уронва престижа или може да бъде използвана като някакъв тип зависимост или не може, и ако не може, всъщност, политиците трябва да защитят избора, който са направили. Ние имаме странна такава ситуация. Хем се казва, че информацията в нея няма нищо кой знае колко дискредитиращо или опасно от гледна точка на зависимости, хем кандидатурата е оттеглена. Затова аз казвам, че съм озадачен от това, което се случва. Още повече, че този тип оттегляне на тази кандидатура като че ли леко задълбочава миниправителствената криза, която правителството можем да кажем само създаде за себе си.

Водещ: И какво очаквате, как я задълбочава? Какво ще се случи, според вас?

Даниел Смилов: Най-малкото, леко ще бъде продължена.

Водещ: Тоест, очакваме нови изненади, така ли?

Даниел Смилов: Трябва да видим кой ще бъде новият кандидат.

Водещ: Ако изненадите могат да бъдат стари, разбира се, да.

Даниел Смилов: Да, трудно ми е вече да гадая. Вече в рамките на една доста стандартна процедура дотук се случиха много непредвидими неща, така че да кажа, че оттук нататък всичко ще бъде бързо и безпроблемно, може би няма да е основателно. Но нека да видим.

Водещ: А какво мислите за другите две номинации?

Даниел Смилов: Като цяло и трите номинации бяха по-скоро такъв тип кандидатури, които подчертават приемственост. Тоест, няма да има смяна на политическата линия. Напротив, извеждат се на преден план хора, които така или иначе са участвали активно във формирането на политиката досега. Тоест, нямаме съдържателна промяна на политика, имаме смяна на лицата и може би някакъв вид нова индивидуална енергия в системата. Това е логиката, която аз виждам и за трите кандидатури дотук. Да видим сега кой ще дойде на мястото на Манолев. Но ако целта е била да има и съдържателна промяна, очевидно това не са най-подходящите избраници за такъв тип послания.

Водещ: Имаше коментари и по адрес на Младен Маринов.

Даниел Смилов: Той е част от екипа на Вътрешното министерство, важна част. Сега, аз не бих се наел да коментирам някакви такива персонални оценки на неговата личност. Пак бих останал в рамките на това, което казах, че виждам послания за приемственост в неговата номинация.

Водещ: Благодаря ви, доц. Смилов, за този анализ. Продължаваме да следим темата.

Йоланда ПЕЛОВА