Доц. Диана Димитрова: Недостигът на кадри в акушерския сектор скоро може да достигне катастрофални размери

Десетки участници от няколко държави обсъдиха последните новости и проблеми във важния сектор „Акушерство“. Това се случи на конференция, провела се в старата столица. Преди три години във Велико Търново беше открит филиал на Медицинския университет във Варна. Успя ли за този период старопрестолният град да се превърне в един от големите национални центрове за обучение на акушерки, как стои въпросът с кадри в система и други актуални въпроси, касаещи родилки и специалисти, обсъдихме с доц. Диана Димитрова – директор на Великотърновския филиал на Медицинския университет-Варна в интервю за предаването „Царевград Търнов-славата и величието на България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Доц. Димитрова, първата по рода си Международна конференция по акушерство се проведе в старата столица. Разкажете ни малко повече за нея и за обсъжданите теми на събитието като пряк участък в него.
Диана Димитрова: Да, наистина, за първи път на нашата конференция, която се провежда за 6-ти път, присъстват гости от чужбина. Най-многобройно беше присъствието на професори, доценти, акушерки, научни работници от Турция от един частен университет и два държавни. Имахме сериозно присъствие от Обединеното кралство, както и от Русия. Такова внимание към гилдията на акушерките в България за първи път се показва на такъв престижен форум, какъвто е Академията за акушерки в Търново. Темите, които бяха обсъждани, са преди всичко добрите практики в тези страни. Освен това, за първи път в България се проведе обучение на акушерки по проблемите за кърменето. Обучител на тази програма беше една много известна акушерка, която отговаря за белгийската програма по кърмене г-жа Дебоне от Брюксел, която обучи българските акушерки в добрите практики по отношение на въведението в кърменето. Знаете, че в България, за съжаление, много жени започват да кърмят, но след 3-я месец процентът на кърмещите жени в България рязко спада, което показва, че липсват адекватни грижи, подкрепа и сътрудничество от страна на медицинските специалисти в този по-късен етап от кърменето. Именно мястото на акушерката е точно там, в подкрепата на жената в домашни условия, при домашни посещения, където трябва да се окажат грижи, за да може тази жена, излязла вече от родилния дом, родила детето си и мотивирана да кърми, да запази тази мотивация, и освен мотивация, необходимо е и практически знания и умения. Така че според мен, това бяха акцентите и най-важните неща, които се случиха на тази акушерска конференция в Търново.
Водещ: Преди 3 години беше открит филиалът на Варненския медицинския университет. За този период успя ли Велико Търново да се превърна в един от големите национални центрове за обучение на акушерки?
Диана Димитрова: Да, категорично. Защото нашата цел беше освен да разкрием този филиал, в който се обучават медицински сестри и акушерки, да централизираме, ако така мога да се изразя, делата, свързани с акушерската практика в Търново. Имам предвид точно тази Акушерска академия, имам предвид проведената през април конференция за първи път в страната „Детето като пациент, детето в центъра на грижите“. По този начин привличаме погледите на всички, които са ангажирани с грижата за новороденото дете, раждащата жена, и разбира се, централната роля на акушерката в тези грижи. Смятам, че успяваме и ще продължим да го правим, защото 3 години са една много невръстна възраст, все още нямаме първи випуск дипломирани акушерки, но пък такъв ще имаме след една година, и тогава наистина, смятам, че ще можем с удовлетворение да кажем, че сме изпълнили онази мисия, за която беше разкрит филиалът.
Водещ: Както и вие споменахте – много инициативи се организират с цел привличане на вниманието. Организират ли се обаче практики за студентите във филиала?
Диана Димитрова: О, разбира се. Тяхното обучение е абсолютно адекватно на европейските изисквания. То е направено и по тези европейски стандарти – 51% от обучението на акушерките, и на медицинските сестри в България, е практическо обучение. Така че те се обучават не само във филиала под формата на учебни упражнения, но сме поверили тяхната клинична практика на най-изявените клинични специалисти, лекари, сестри, акушерки от практиката във Велико Търново, и не само там, но и от близките градове, където нашите студенти могат да практикуват. Основното, на което държи това образование, е практическите умения, които трябва да бъдат затвърдени в рамките на все пак четири години. И не трябва да се забравя, че последната реформа на акушерското образование гарантира в последния 4-ти курс, тоест, в рамките на 20 седмици студентите да се обучават само в клиничната база. Тоест, това ще бъде време, което те ще прекарват в болниците, родилните заведения и в местата, където е необходима акушерска грижа.
Водещ: Знаем, за съжаление, за сериозния проблем с недостига на кадри в здравната система. Най-вече актуален е този с кадрите в Спешната помощ. Актуален ли е проблемът обаче и за акушерските отделения, и в частност за тези във Велико Търново?
Диана Димитрова: Разбира се, че е актуален, защото няма как Велико Търново да се окаже някакъв остров на благополучието. Наистина има голям проблем с кадрите, защото 53% от медицинските специалисти, имам предвид акушерки и медицински сестри във Великотърновска област, са в пенсионна възраст и работят, което означава, че наистина този дефицит на кадри просто само след някоя и друга година ще вземе, може би ще ви се стори силна думата, но наистина катастрофални размери, защото няма да има кой да оказва грижи. Сега все пак нашите пенсионерки са млади, на по 60 и няколко години, чувстват се добре, работят. Но какво ще стане, когато тази възраст стане 70 години. Нима някой може да допусне, че един специалист на 70 години може да е толкова жизнен и толкова мотивиран да работи, колкото 20 или 30- годишен специалист. Така че това е една много, много сериозна грижа, според мен и на Алианса на българските акушерки, и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. За съжаление, не виждам лично аз заинтересованост от страна на политическата власт, на Министерство на здравеопазването, което да приеме присърце тези проблеми, и да направи някакви реални структурни реформи, както в образованието, така и в реализацията, в мотивацията на студентите. Защото нашите студенти имат пълното право след като завършат курса си за обучение, вземат една диплома, която има европейско приложение, и за съжаление, 1/3 от тях заминават да работят в чужбина.
Водещ: Тук ли се корени проблемът – не толкова в липсата на интерес към професията, колкото в избора да се развият и реализират в чужбина?
Диана Димитрова: Можете ли да обвините един млад човек, че иска да живее добре? При започване на работа в България, знаете, стартовата заплата е минимална – повечето акушерки работят за по 500, 600, максимум 700 лева на месец. Ами няма как да мотивираме една добре обучена акушерка, защото аз твърдя, че нашето образование по нищо, абсолютно по нищо не отстъпва на европейското образование. И след като ние така добре сме я обучили, мислите ли, че който и да е млад човек, който има възможност да излезе и да получава поне 4 пъти повече от това, би останал да живее в България? Да, патриотизмът е нещо много хубаво, но както знаем от социалната психология, в най-ниският етаж на пирамидата на потребностите стои потребността от храна, облекло и дом. А мотивацията и любовта към професията е малко по-нагоре. И когато човек е гладен, мисля, че мотивацията и любовта към професията остава на малко по-заден план. Ако не се реши този проблем със заплащането, мисля че няма да имаме добри резултати.
Водещ: Безспорно заплащането е един от основните проблеми в системата, за съжаление, не само в тази, но на фона на това каква е необходимостта от увеличение на цените в предлаганите здравни услуги? Да вземем за пример едно раждане – отговаря ли то на сумата, която е определена, имайки предвид труда, консумативите?
Диана Димитрова: Вижте, аз не мога да преценя, защото нямам икономическо образование. И не случайно болниците и Здравната каса трябва да се управляват не от лекари по мое мнение, а от хора икономисти, които познават пазарните механизми, които могат да изчислят труда като вложат материалите и човешкия фактор. Аз не мога да дам оценка много ли е, малко ли е, защото ако застана от позицията на пациент, тази цена, според мен е много, но ако застана от позицията на човек, който работи в системата, тези пари биха били недостатъчни. Значи, явно трябва да се намери някакъв друг тип организация или на труда, или на заплащането на медицинските специалисти в България. Ако това не се реши, и то не се реши на ниво държавна политика, мисля че усилията на обучителните институции, на университетите просто ще бъде да произвеждаме едни кадри, които буквално казано, да пращаме в чужбина.
Водещ: За финал от общия план бих искала да се върнем отново в старата столица и да ни разкажете по ваше мнение и данните, които имате, отчита ли се по-висока раждаемост в сравнение с предходни периоди, например?
Диана Димитрова: Да, категорично във Велико Търново през последната година – година и половина имаме повишаване на раждаемостта. И трябва да ви кажа, че това е въпрос на човешкия фактор – в болниците, в родилното отделение във Велико Търново работят много добри специалисти, които бяха привлечени от болници в Плевен, работят с екипи, които дойдоха от Плевен. И трябва да ви кажа, че това привлече много млади жени, които вече предпочитат да раждат във Велико Търново. Така че и тази година, както и миналата, аз мисля че ще има нарастване на броя на ражданията специално в град Велико Търново и в областта. Да, не знам дали това, не мога да преценя дали това се дължи на идеята, че повече хора искат да родят в Търново заради екипите, които работят тук, или защото просто жената, българката взе да ражда второ и може би трето дете, това са неща, които би трябвало просто да се проверят и статистически да се докажат, че е така.
Виктория МЕСРОБОВИЧ