Доц. Добрин Паскалев, МУ – Варна: Надявам се, че думите ми ще останат скитници и бохеми, които ще търсят други хора от друго време

Специалистът по нефрология и преподавател в Медицинския университет доц. Добрин Паскалев, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Доц. Паскалев, представяте днес своята поредна стихосбирка. Сборникът под надслов „Думите са скитници бохеми“ излезе от печат с подкрепата на ректора на Медицинския университет. Представете най-новата си книга. Колко време Ви отне работата по нея?

Доц. Добрин Паскалев: Тази стихосбирка излиза и със съдействието на ректора на Медицинския университет. Може би около месец – месец и половина я подготвяхме. Аз имам и издадени стихосбирки и преди, но тук нещата са, ако мога така да кажа редактирани, допълнени, обогатени. Тя обхваща един период от около 15 години. Като лекар, каквато е основната ми професия, съм си записвал някои мисли, някои размисли. По този начин сега излиза тази книжка. Има различни цикли, които обхващат различни моменти. Всеки от тях започва с латинско надсловие. Така например, един от тях е озаглавен „Със сърце и душа“. Всяко надсловие съответства на тематиката на текста. Включен е и един цикъл с басни – за лъв и лъвица, лъвица и лисица, още някои стихотворения, почерпани от известни басни. Подсказват неща, които стават сред хората.

Фокус: Защо решихте да озаглавите книгата си „Думите са скитници бохеми“?

Доц. Добрин Паскалев: Думите странстват и като ги кажем вече не ни принадлежат. Това е стара истина, че казаната дума е като птичка, която тръгва, отлита. Но може да се направи и като писмо, което пътува, което няма съвсем точен адрес и достига до различни хора. По този начин тези думи, тези стихове са насочени към различни хора и са за различни ситуации. Наистина думите могат да бъдат скитници бохеми, които непрекъснато странстват и достигат до различни читатели.

Фокус: Житейският Ви път или професията на уважаван лекар, Ви тласнаха към поезията? Какво поражда тази страст към писаното слово?

Доц. Добрин Паскалев: Да, професията има голямо значение, аз вече 39 години съм лекар. Не искам да се сравнявам, но в литературата не малко автори са били лекари по професия. Знаете за Чехов, големият ни поет и преводач Валери Петров, Артър Конан Дойл и така нататък. А дори Съмърсет Моъм казва, че всеки начинаещ писател трябва да бъде лекар, за да види човешките съдби. Да, сблъсъкът с многото човешки съдби, мястото, където се ражда или завършва живота, винаги впечатляват и създават определени размисли. Разбира се имало е и лични моменти от живота ми, които са повлияли. Но като основа, това е преди всичко лекарската професия.

Фокус: Вие имате и преводи, от къде идва интересът Ви към латинския език?

Доц. Добрин Паскалев: Превеждал съм няколко стихотворения от Шилер, но латинската терминология, на един уж мъртъв език, продължава да се използва. Тя е жива в медицината, в правото, в природните науки. Латинският език дава възможност в едно много кратко съчетание от няколко думи да се каже някоя мисъл, която остава като сентенция. Може би с времето и с това, че все пак сме учили латински, ми е останала тази любов към късата латинска мисъл, към сентенцията, към афоризма. Така, този път не устоях и сложих заглавия на латински.

Фокус: Накъде ще Ви отведат думите оттук нататък?

Доц. Добрин Паскалев: Никой не може да каже докъде ще го доведат думите. Надявам се все пак да останат малко по-дълго, тъй като тъканта на словото, колкото и да изглежда крехка надживява биологичния индивид, човека. Да се надяваме, че думите ще ме надживеят. А може би, още по-добре казано – ще останат пак така скитници и бохеми, които ще търсят други хора от друго време.

Фокус: Кога и къде ще представите стихосбирката си?

Доц. Добрин Паскалев: Представянето ще се състои от 17 часа в зала „Панорама“ на Факултета по фармация на Медицинския университет. Поканен е целият университет, но и външни лица. Срещата е отворена за широката публика.

Диана СТОЕВА