Доц. д-р Александър Гребенаров: Междуправителствени конференции могат да ускорят работата по спорните въпроси със Северна Македония

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Правителството прие Пакет „Разширяване“, включващ всички условия на страната ни към Северна Македония за подкрепа на членството ѝ в ЕС.България подкрепя започването на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония и Албания при изпълнение на поставените от България ясни условия“, каза вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева. Кой и как прочете тази позиция? По темата разговаряме в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус с историка доц. д-р Александър Гребенаров, председател на Македонския научен институт.

 

Водещ: Доц. Гребенаров,  постави ли България със своята декларация ясни и детайлни условия пред Северна Македония?

Александър Гребенаров: Да. За мен наистина е добра новина за обществото и страната ни, ако щете и за Република Северна Македония, че най-сетне българската държава, не с недомлъвки, не с недоизказани изречения и да се четат между редовете неща, които трябваше да бъдат казани на глас, най-сетне изрече това, което трябваше да стане, да се случи.  За съжаление мъничко закъсняхме – това трябваше да се каже още преди 2 години, когато подготвяхме договора, когато се подписа Договора за добросъседство, приятелство и  сътрудничество, както знаете, през август 2017 г. Така че всъщност много са нещата, които се изрекоха и мисля, че е добро начало на взаимодействие между обществени организации, между които могат да причисля на първо място и Македонския научен институт, който подаде знак към българското правителство, с декларацията, която предаде на външно министерство. Оттук насетне последва изявление на президента, имаме решение на българското правителство и  накрая български парламент. Тоест имаме трите институции – парламент, правителство и  президент, този път действаха в синхрон, което мисля, че е за поздравление.

Водещ: Знаете обаче, че има и една петиция, която е срещу позицията на българското правителство. Според интелектуалци и общественици тази позиция не е с адекватния тон.

Александър Гребенаров: Част от тези колеги ги познавам, особено от България, други в по-голямата част като че ли са от Република Македония. Аз не мога да разбера тяхната идея. Както преди малко казах, институциите най-сетне показаха, че всъщност в Република Северна Македония са живели българи и то до неотдавна. Нека не се скриват българските корени на предците на днешните граждани на Република Македония, което е обидно за историята и за целия български народ от двете страни на Вардара. Но да се върна към петицията – аз самият не искам да влизам в детайли на тяхната петиция, в известен степен съм разочарован от подобна позиция, защото тъкмо се зарадвах преди ден, че имаме най-сетне единодействие между институции и организации, но винаги ще се намери някой, който да сложи лъжичката кал в кацата с мед.  Аз лично бих помолил тези петиционери, или как да ги нарека, които са с по-особено мнение, нека прочетат вчерашното изявление на президента на Република Северна Македония – Стево Пендаровски, изявление, което може да се види и по медиите в Република Северна Македония. Там половината част от тази декларация  се отнася косвено срещу българските окупатори, без да се споменава че са български, но през цялото време именно: нападат се фактически в Прилеп и в Куманово, както е отбелязано в декларацията, храбрите борци на партизанските отряди, нападнали символите на неприятелите на свободата. Не се споменават кои са символите, много ясно, че Прилеп и Куманово, на 11 октомври, когато пуква първата пушка, особено в Прилеп, това е срещу български участник, български охранител убит, и т.н. Още нещо – нека видят програмата, която вчера се е осъществила в различни градове – в Прилеп, в Куманово и в Скопие. Там в тази програма са включвани слова на министър-председателя, на отделни министри, да видят всъщност как един държавен празник – 11 октомври, се чества. Искаме да се преосмисли празничната система в Република Македония. Ние прогнозирахме, че на 11 октомври ще стане такова честване срещу България. На 23 октомври, след по-малко от 2 седмици, ще има друго честване – ще се чества създаването на Македонската революционна организация. Това е пак държавен празник. Никъде в Македония няма да се спомене, че тази организация, създадена преди 116 години, е основана от 6-ма българи, като първият председател на организацията  е д-р Христо Татарчев. Тази година е юбилейна за него – 150 години от рождението му. Всички тези шестима създатели на организацията са оставили след себе си огромни количества документи, включително дневници, спомени, кръщелни свидетелства и какво ли не, които показват тяхната българска народност и  самосъзнание. Ако в България само ВМРО и  Македонския научен институт отбележим тази годишнина от създаването, виждате в Република Северна Македония това е държавен празник. Да, заслужени почести, но те не са към македонските българи, които са създали тази организация, която след 10 години вдига едно от най-големите въстания на Балканите, а към македонски бойци за независима македонска държава и слова в този дух.

Водещ:  Мнозина сравняват договора ни за добросъседство със Северна Македония с Преспанския договор между нея и Гърция и твърдят, че гърците са си свършили по-добре работата, договорът им е  с повече детайли. Укорим ли е от тази гледна точка нашият документ за добросъседство?

Александър Гребенаров: Нека ги оставим гърците, 30 години не сключиха и чакаха момента, направиха го може би точно, когато трябваше. Не ми се иска да сравнявам по отделни детайли двата договора. Факт е, че в  нашия договор, който сключихме на 1 август 2017 г., няма неща, които сега детайлизираме. Ако това се беше случило преди две години, мисля, че много по-безболезнено щяха да се приемат всички тези декларации, рамкови спогодби, обръщения, декларации, които  българската страна и общество всъщност  тези няколко динамични дни изрече, подаде или представи. Все пак, да не забравяме, че имаме декларация през 1999 г., сега договор, това си е част от нашата история и в крайна сметка винаги един договор може да се приложи към него допълнение. Може да се поднови, може да се сложи анекс, договорът е част от историята вече. Така че на нас ни предстои общо бъдеще и надявам се, че Република Северна Македония ще се съобрази в голямата част с тези наши искания, които не са нещо в разрез с историята. Защото ние желаем истински Република Северна Македония да влезе в ЕС. Но нека да влезе човешки, да влезе без измами, лъжи в историята. Моето предложение е двете правителства да не изчакват самата комисия да свърши цялата работа около историята. Мисля, че трябва  да се правят междуправителствени конференции, на които да бъдат предвидени отделните етапи, по които работата да се динамизира.  А иначе, ако се остави само на комисията, мисля, че две години е достатъчно дълъг период, през който преминахме, виждате, че трудно става.

Водещ: В интервю за Радио „Фокус“   македонският журналист Александър Дамовски казва, че декларацията на българското правителство е някакъв компромис, който би трябвало да задоволи гражданското общество у нас, но е ясно, че така или иначе България няма да пречи за членството на Македония в Съюза.

Александър Гребенаров: Има различни заглавия в македонските медии – от една страна, че България е обявила неофициална война на Македония, т.е., едва ли не сме срещу влизането на Македония в ЕС.  Категорично Македонският научен институт и българската държава не е срещу влизането, но въпросът е, че трябва  да изпълни някои важни условия. Предполагам, че друга част от македонските медии в тези дни, като анализират декларациите и ситуацията в България, предполагам, че ще го отдадат и на предизборната ситуация, че всяка от политическите партии ще се опита да каже по-силно и изпълнено с повече мускули какво трябва  да прави България спрямо Северна Македония. Но съм убеден, че най-сетне това не е предизборен ход, не е предизборен клип и македонските журналисти, вашите колеги, могат да бъдат сигурни, че тази линия вече е поета, че оттук нататък  наистина може би думата трябва  да имат експертите, включително и историци, етнолози, политолози. Да се направят по различни важни теми дискусии, включително и конференции, на които да се обсъдят парливите въпроси. Нека да се опитаме по-центрирано да работим в тази насока. Защото комисията ще има много работа, ако тези всичките проблеми, които се поставят в декларациите, трябва  да се решат от членовете на комисия. Нека да бъде поставен малко по-иначе въпросът. Има институции в Северна Македония и в България с чудесни експерти, които биха могли по парливи въпроси да се произнесат в крайна сметка да се вземе някакво решение по даден спорен въпрос.

Водещ: Според  президента Георги Първанов проблемите за общата ни история трябва  да бъдат решени, за да не бъдат пренесени в ЕС. Знаем, че на този етап основната цел за Македония е да получи дата за преговори и тогава ще му мисли, както се казва, за всичко останало. Тоест това означава ли, че наистина проблемите могат да бъдат пренесени и в ЕС?

Александър Гребенаров: При всички положения. И аз съм убеден, това, разбира се, не е някаква тайна, че тези проблеми, ако не бъдат решени навреме, ще бъдат пренесени, което изобщо не ми се иска. Има, разбира се, и други механизми, чрез които българското правителство може да реагира в бъдеще, когато да речем Северна Македония сега или през март, или когато получи покана за членство. По тези 35 глави, които трябва  не само да се затворят, но трябва  да се отворят и да се прочетат и да се дискутира, имат какво да кажат българските представители и тук, и в Брюксел, както  и членовете на Македонския научен институт тъй като, както знаете, има глави за наука, за култура, медии. Има една 35-а глава, която е малко особена, други въпроси, в нея са се съсредоточили повечето от колегите, защото очевидно че там могат да се дискутират най-различни проблеми, включително и за военни паметници, за табели с определено антибългарско съдържание, които в момента са закачени по различни култови места в Македония. Така че има възможност да се работи в тази насока – обща история. Аз споделям мнението на част от колегите, че това е спорно понятие. Защото обща история имаме и с другите балкански народи и държави, но с Република Северна Македония случаят е малко по-особен. И това понятие трябва да се предефинира и да се определи  какво значи обща история.

Водещ:  Предстои следващата седмица заседание на Европейския съвет, на което се очаква решение за даване на дата за преговори. Под въпрос ли е всъщност това решение, или вече може да се каже, че така или иначе Македония ще получи дата за започване на преговори?

Александър Гребенаров: Ами аз бих казал, напротив, струва ми се, че Франция и още две държави, цитират се Дания и Холандия, вероятно ще се противопоставят на тази покана за членство на Северна Македония. Мотивът, доколкото знам, е, че няма значителен напредък или не се чувства препоръчаната реформа в специализираната прокуратура в двете държави. Засега става дума за Северна Македония и за Република Албания. Това е доста широко понятие, но очевидно, че системата боксува в този момент в тези двете държави от Западните Балкани. Най-вероятно европейските наблюдатели на този етап може би решават, че така и така има достатъчно проблеми в ЕС, вероятно самият той се нуждае от реформи, тъй като мисля в момента се обсъждат и различните концепции за него в по-дългосрочен план, така че всъщност може би и не искат да увеличават проблемите,  ако всичко не е ясно с новите държави членки и има опасност от нови явления и рецидиви от близкото минало. Вероятно, може би, ще има спирачка на този етап. Разбира се, това са сведения извън официалните среди, може би през март ще бъде другата насрочена дата за Република Северна Македония. И другото е, че може би ще бъдат разграничени двете държави – Албания и Северна Македония, но това са, както се казва вести в аванс, които могат да бъдат и несъвсем достоверни.

Росица АНГЕЛОВА