Доц. д-р Александър Гребенаров, МНИ: Празникът Св. Дух започва да се чества като Ден на Македония в първите години след Първата световна война

Доц. д-р Александър Гребенаров в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доц. Гребенаров, днес е един доста интересен ден – Св. Дух, но и ден на Македония и на загиналите български герои в борбите за национално обединение.  Всъщност от кога този ден се чества като такъв?

Доц. д-р Александър Гребенаров: Днешния ден започва да се чества като Ден на Македония в първите години след Първата световна война. Идеята се „ражда“ някъде през 1922 година, а вече се реализира от 1923 година. Денят е подходящ за такова поклонение и преклонения пред мъртвите, защото този ден по християнските канони е посветен на Светата Троица –  Бог отец, Бог Иисус и Бог Дух. Тази Света Троица е много важна от християнска гледна точка, защото на този ден отдаваме почит към всички, които са починали. Поради тази причина така нареченият „мозъчен тръст“ на Македонският научен институт и на Македонското революционно движение, на този ден да бъде отбелязана паметта на всички загинали и на всички, които са се борили за освобождението на Македония и обединението на българските земи. Тази традиция продължава около 20 години, до 1943 – 1944 година, но след като идва Народната власт, този празник е забранен. За първи път преди 3 години от Македонският научен институт решихме да възстановим този хубав празник. През 2016 година направихме дори Международна конференция в София, миналата година я повторихме, а тази година за първи път излизаме извън пределите на столицата, идвайки в Благоевград и мисля, че всъщност днешната конференция във вашият град ще ни даде един нов тласък. Тук е мястото да добавя и още нещо, а именно че за първи път този празник Св. Дух или денят на Македония днес се чества и в съседната ни държава. Мисля, че това е радостно, защото това е начин да обединим усилия в едно бъдещо сътрудничество ако може така да се каже.

Фокус: Някога този празник е бил равен на 24 май и на 1 ноември с годините обаче това се променя. Днес българите знаят ли защо този ден е важен?

Доц. д-р Александър Гребенаров: Не, не знаят, че той има такава сила и такава традиция. В действителност някога на Св. Дух, което е 51 ден на Великден магазините са били затваряни, правели са се манифестации и шествия във всички градове, където са живели македонски бежанци, а те не са никак малко. Ако всеки един от нас се замисли ще се сети за баба, дядо или за някой, чието потекло е от Македония, така че този дух, този македонски силен дух, който разбира се е български е пронизвал сърцата и душите на много хора в годините на двете световни войни. Според мен би било хубаво ако този празник се направи традиционен и в нашето съвремие нищо, че е динамично, забързано и много бурно.

Фокус: Конференцията днес е под надслов „140 години Македонски въпрос“. Как стои той днес според Вас?

Доц. д-р Александър Гребенаров: Въпросът е много сложен и на него не може да се отговори лаконично. Бих посъветвал и помолил, който има възможност нека да присъства на днешната конференция, която ще се проведе в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Тя е разделена в два панела, в рамките на които участие ще вземат много историци от страната и чужбина. В рамките на форумът ще разгледаме различни теми, свързани с Македонският въпрос – от неговият генезис. Ще се върнем 140 години назад до злополучният Берлински конгрес, който разделя Македония, отделя българските земи от Княжество България до днес. 14 десетилетия по-късно Македонският въпрос, Македонският възел отново е отворен и всъщност проблемите не се решават, а нарастват. Виждате например какво се случва с името на Македония. Вече над 25 години Гърция и Р Македония не могат да се разберат, виждате че има нови държави в Западните Балкани, които също имат някакви интереси спрямо Македония. Виждате, че дори Турция и Румъния имат някакви интереси – етнически или религиозни към Македония. Така че на мен ми се струва, че „възелът“ се заплита.

Фокус: Договорът за добросъседство между България и Македония поне от части помага ли за решаването на проблемите, за разплитането на този „възел“ или напротив? Вие споменахте спорът за името на Р Македония, което се предлага да стана „Илинденска Македония“. Ние обаче, като че ли оставаме безучастни в този спор.

Доц. д-р Александър Гребенаров: И този въпрос е доста сложен. Съвсем наскоро дипломатическият корпус към Външно министерство ни покани на разговор, където представихме нашата позиция. Моята лична гледна точка е, че България непрекъснато тича след събитията. Не е нормално вече над 25 години този спор да е актуален. Знаете, че ние признахме Македония и то безусловно, без да поставяме нашите условия за име, за език, за история. Години по-късно сключваме договори, декларации и какво ли не, но това са все неща, които се случват след събитията. Трябваше категорично преди години да поставим нашите искания, нашите условия и да кажем, че това е нашата история. За мен е недопустимо историята ни да се ограбва, да се преиначава, защото нашите предци ще се „завъртят в гроба“.

Фокус: Сега какво може да направи? Казахте, че вървим назад, но все пак какъв е най-правилният ни ход?

Доц. д-р Александър Гребенаров: Няма рецепта за правилен подход. Трябва да правим опити. Може би една от стъпките е комисията, която се създаде между България и Македония, свързана с историята. Лично аз обаче съм малко песимист за нейното функциониране и за това, че тя ще реши въпросите. Сред политиците има едно виждане, според което историята трябва да се остави на историците, а те щели да се занимават с политика.  За мен това е едно невярно твърдение и в един момент то може да изиграе лоша шега на самите политици, защото задачата на историците е да прочетем историята от начало до край такава, каквато е – и с позитивните, и с негативните страни, а пък политиците е ясно, че няма да харесат негативите, но за това не са виновни историците. Историята е такава, каквато е и тя не бива да се променя. Ще имаме много големи трудности в тази посока и най-вече с колегите от Македония и Гърция, за да може изобщо да седнем, да поговорим, да прочетем изворите и да пишем историята такава, каквато е била, а не да си я измисляме. Фактите и събитията не трябва да се преиначават и променят както е удобно за управляващите.

Фокус: И все пак оптимист ли сте, че скоро ще решим тези проблеми?

Доц. д-р Александър Гребенаров: Умерен оптимист съм и някак си за съжаление не мисля, че те ще се решат в близко бъдеще. По-скоро хоризонтът ми е за далечното бъдеще.

Ливия НИНОВА