Доц. д-р Ангел Джонев: По времето на Първата световна война Кюстендил е определено на европейската и световна карта

Радио "Фокус" - Кюстендил

Историкът доцент д-р Ангел Джонев, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ по Радио „Фокус“

 

Фокус: Господин Джонев, какво е мястото на Кюстендил по време на Първата световна война?

Ангел Джонев: По времето на Първата световна война градът е определено на европейската и световна карта. В днешното издание на българската държавност в Третата българска държава Кюстендил няколко пъти се появява в международен план. И един от тези случаи е именно през Първата световна война. Обстоятелството е, че в града на 14 октомври 1915 година се установява Главната квартира на действащата армия. Образно казано Кюстендил се превръща във военна столица на България. Тук пристига генералитета, предвождан от командващия на действащата армия генерал-майор, по-сетне генерал-лейтенант Никола Жеков и началник-щаба на действащата армия генерал-майор Константин Жостов. Последният умира в града на 20 август 1916 когато е една от офанзивите на Южния или Македонския фронт. Той е заместен сетне от полковник или генерал-майор Иван Буков, а последният началник-щаб на действащата армия за периода на Първата световна война, резидирал в Кюстендил, е генерал-майор Христо Бурмов. С него се свързва и последните акорди от присъствието на Главната квартира в Кюстендил в края на септември 1918 година, когато тя набързо е изтеглена след пробива на Добро поле и бунта на войниците, които превзимат Главната квартира на два пъти на 24 и 27 септември 1918 година. Близо три години Кюстендил изпълнява тези функции, но тъй като той се намира в периферията на държавата – такава е присъдата от Берлин, той се превръща и в средищен център на организираните усилия на държава, църква и революционно движение, център на революционно движение в края на XIX – началото на XX век, плацдарм на Македоно-одринската революционна организация, която по характер е българска. Тя е тайна, вътрешна, но с един от основните си изходни позиции Кюстендил, известен още по това време като „вратата към Македония“.

Фокус: Да ви разбирам, че още преди Първата световна война Кюстендил е имал своето важно място?

Ангел Джонев: През Балканската и особено Междусъюзническата война градът се явява изходна позиция и на армията, като в междусъюзническия конфликт 1913 година тук е разположен Щаба на Пета армия, а после и на Съединените армии. Това е Щаб, който командва три от петте български армии, а именно: Втора, Четвърта и Пета армия, които оперират в Македония. Но в периода на Първата световна война това значение качествено нараства. Градът е често посещаван от управляващия дом, от негови представители. В чертите му е запазена специална квартира за офицера за поръчки и престолонаследник княз Борис. Тук е и брат му разбира се княз Кирил. Чест гост е самият цар Фердинанд, който е бил главнокомандващ и държавен глава. А пък от време навреме идва и царица Елеонора, която в ролята си на милосърдна сестра и през Междусъюзническа, и през Първа световна война идва в Кюстендил, посещавайки, даже работейки в местните военни болници. Изпълнителната власт също се появява – премиерите са често на посещение в главната квартира, това е Васил Радославов, а в края на въоръжения конфликт и Александър Малинов. Министри от кабинета, депутати. Въобще Кюстендил е средищен за България по това време.

Фокус: Освен политически, има ли и друг аспект Кюстендил по това време?

Ангел Джонев:  В културен план. Редица видни български творци и интелектуалци покрай Главната квартира работят в града, творят в града. Такъв е случаят например с един от известните литературни критици особено през 20-те, 30-те, началото на 40-те години на ХХ век  Владимир Василев, Константин Гълъбов. Тук твори и Кирил Христов, Стоян Загорчинов, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, която е учителка, и тук прохожда в града с първите си творчески проявления. Редица имена преминават покрай Главната квартира за кратко, но тя дава отпечатък на тяхната дейност: Димитър Шишманов, Георги Порфириев Стаматов, който по-сетне се установява да живее в Кюстендил, Антон Страшимиров, Борис Данев – известният художник се явява като шеф на военните художници, и той резидира в града, прави изложби в самата сграда на Главната квартира. Това е вътрешният поглед.

Фокус: Какъв е външният поглед относно мястото на Кюстендил?

Ангел Джонев: Погледнато от външнополитически план, градът по това време е посещаван многократно от представители на съюзническия елит. Още в края на 1915 година в чертите му се установяват офицери за поръчка. Първоначално идват германските представители, последвани през 1916 година от австро-унгарски и представителите на Османската империя. Пак синя кръв от най-висока проба се разхожда по улиците на Кюстендил – пристига 4-я син на германския император Август Вилхелм, придружен от сакскобургготския херцог Карл Едуард. Това е през март 1916 година. През юни 1916 година пристига главнокомандващият на германските въоръжени сили и командващият по принцип на Балканите, на балканския театър на военните действия на Централните сили фелдмаршал Макензен, последван от една делегация от Райхстага в края на същия юни 1916 година, в състава на която са значими фигури от германския политически елит. Ще спомена само едно име: Густав Щреземан – по-сетне канцлер на Ваймарска Германия и награждаван много важни, престижни отличия, като Нобелова награда за мир. В града пристигат и представители на Османската империя в лицето на военния министър и помощник на главнокомандващия Енвер паша. През 1918 година буквално е върволица от подобни посещения – идва шведската военна мисия. Една делегация на двама професори Калима и Микола, които искат съгласието на Българската главна квартира за признаването на независимостта на Финландия, току-що получила подобни права, подобни възможности в следствие капитулация на царска Русия и Болшевишката революция. Те са приети в Главната квартира. От съюзническия елит пристигат графовете Телеки и Алфони – това са унгарски представители, по-късно граф Телеки на два пъти ще бъде премиер на Унгария в междувоенния период. Могат да се споменат подобни визити на посланици, като граф Чернин на Австро-Унгария. Но най-знаково посещение в май 1918 година на самия австро-унгарски император Карл I, който е на 18 май, а преминава през Кюстендил и затвърждава оформилия се образно казано монархически маршрут в града с акценти: гарата, специално построената Триумфална арка на Железния мост, площада, сградата на Главната квартира на самия градски площад, читалище „Братство“ и вилата на главнокомандващия на хълма Хисарлъка. Подобен път извървява на 9 септември 1918 година и Лудвиг III – това е баварският крал, който посещава Кюстендил в самия край на Първата световна война. В града пристига и подпредседателят на германския Райхстага Херман Пааше на 24 май 1918 година. Това е една много красноречива извадка за отношението на съюзниците към място, което е приютило Главната квартира на действащата армия.

Фокус: Какво е било отношението на жителите на Кюстендил?

Ангел Джонев: Разбира се, не всичко е цветя и рози, има проблеми – проблеми със снабдяването, дажбите на населението. Стига се до женски бунт през същата тази 1918 година, през май месец. На 18 май, когато в града крачи австро-унгарският император и българският цар Фердинанд на Железния мост една местна девойка – ученичка във Висшия педагогически курс Люба Турковска поднася заедно с букета къс некачествен хляб на величествата с призива: „Вижте какво яде народът, спрете с тази война“. Има несъгласие на населението, те предоставят съответните наряди. Въобще, традиционната война, дългата война, 3-годишният конфликт изтощават възможностите на населението, още повече, че Кюстендил не е от силните производителни райони и често изпада в продоволствени кризи. Сигурността също не е на очакваното ниво. В Северозападната част на околията, Босилеградско на 15-16 май 1917 година прониква една паравоенна формация, предвождана офицера поручик Коста Печанац. Вследствие на тяхното движение тези 2 дни местното население получава доста проблеми. С живота си се прощават 35 души, опожарено е имуществото на 317 домакинства. В размер на 2.5 млн. тогавашни лева са щетите, нанесени на местното население. Българската държава все пак успява да обезщети това население, като се отпуска една безвъзмездна помощ със специален закон в размер 1 млн. тогавашни лева. Със сигурността се случват още проблеми. Преди малко аз ви загатнах, особено в края на септември 1918 година, когато слабо защитената Главна квартира, въпреки че Школата от запасни подпоручици е изпратена от Княжево в Кюстендил, 24 септември е превзет от едни отряд разбунтували се войници, дезертьори, оттеглящи се от Южния фронт. Събитията се повтарят и на 27 същия месец, като жертва на тази атака стават няколко офицери ранени, въобще започва да се пролива българска кръв, което не е особено характерно, въпреки че има случаи и в по-ранни периоди, но зачестяват, особено в края на септември 1918 година, когато са първите искри на това братоубийство, последвано през следващите години и десетилетия и довело непоправими вреди върху монолитността на българската нация. Особено на 27 септември, когато започват така известните Владайски събития или Войнишко въстание с провъзгласяването му в Радомир от Райко Даскалов. Тук е мястото да подчертая, че Райко Даскалов преди това със Стамболийски са в Кюстендил заедно в една парламентарна делегация, която има за цел да спре бунтуващите се войници. Даскалов се измъква, заминава отново в Радомир и Кюстендилската гара е мястото, където координират тези събития и обявяването на България за народна република. Защото на гарата в Кюстендил е самият Стамболийски, те провеждат разговори чрез телеграфа и координират тяхната дейност. В крайна сметка, Главната квартира на същия 27 септември 1918 година е изтеглена и установена в София. Така по един немного благоприятен начин завършва този етап от историята на държавата и разбира се и на града и района на града, който е приютил най-висшата военна институция в продължение на 3 години. Самият той обаче остава незащитен, и само обстоятелството, че на 29 септември 1918 година своевременната намеса на Школата за запасни подпоручици и отряда на генерал-майор Цветков отразяват възможността на нашите противници да проникнат в района. На 29 септември започва да функционира примирие между Съглашенците и Царство България. България на практика капитулира и излиза от Първата световна война.

Фокус: Идва и времето на Ньойския мирен договор?

Ангел Джонев: А присъдата от Ньой не само възстановяването на старото териториално статукво, а откъсването на Босилеградския край от Кюстендилска околия. Това е районът на северозапад от Кюстендил, което донася едни доста сериозни щети както за тези хора, които остават под чужда власт, така и за периферията, в която се превръща все повече Кюстендил и Кюстендилско. Хинтерландът е орязан, което оказва и стопанско, и социално влияние върху града и района. Тази граница колкото е по-твърда, толкова по-силно показва своето негативно и забавящо развитие и значение върху целия Кюстендилски край, както по отношение на днешното разположение на държавите на Балканите, защото Кюстендилско граничи и с Република Сърбия и с Република Северна Македония. Но тогава на запад от града се разполага голямата държава Сърбо-харватско-словенско кралство, по-сетне най-популярна с името Югославия, и районът пак е обречен да продължи да функционира като врата към Македония, а вече и като врата към Западните покрайнини, към Босилеградско. Революционната дейност се възстановява, възстановява се функция на ВМРО. Тук кипи революционна дейност. Градът е превзет от четите на тази организация през 1922 година. Въобще до 1934 година градът е важен пограничен пункт, може би най-дълго просъществувалия с тези функции от основаването му през 1896 година, с прекъсвания само през войните до 1934 година. Сходно е положението към населението в Западните покрайнини „Въртоп” установява своя тук база, функционира и Революционна организация „Босилеград“ до 1934 година, до преврата, когато ключовете към двете врати към Македония и към Западните покрайнини попадат под контрола на държавата. Така намалява значението на града по отношение революционното движение, но той си остава винаги плацдарм за организираните усилия на българския народ през Третото българско царство за осъществяване на националното обединение. Защото оттук изхождат българските поделения в дългия им път на запад.

Венцеслав ИЛЧЕВ