Доц. д-р Ангел Янков, Регионален етнографски музей – Пловдив: И 100 години след създаването си музеят продължава да поддържа българщината и да дава поводи за гордост

снимка: Етнографски музей - Пловдив

Доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей – Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за отбелязването на 100-годишнината от създаването на културната институция и за нейния принос за запазване на българщината.

Фокус: Д-р Янков, Регионален етнографски музей  – Пловдив отбелязва 100 години от създаването си. Как изглеждат първите редове на неговата история?
Доц. д-р Ангел Янков: През 2017 година се навършват точно 100 години от създаването на музея. През месец юли 1917 година, благодарение на големия родоповед, общественик, книжовник и етнограф Стою Шишков, Пловдивска окръжна комисия издава Правилник за създаването на Окръжен етнографски музей. Именно на датата на издаването на Правилника на музея се счита, че е поставено началото на самата институция. Затова ние сега, един век по-късно, отбелязваме тази забележителна дата, този важен юбилей. Основоположникът на музея Стою Шишков е един от последните български енциклопедисти, човек, който въпреки че няма никакво специално образование, е постигнал много по пътя на самообучението и самоусъвършенстването си. Той се занимава с всички области на народната култура – и материална , и духовна. Няма нито един изследовател, който да знае повече за Родопите от Стою Шишков. Освен че е наричан родоповед, Стою Шишков е един от първите изследователи на историята на Пловдив, фолклорист, етнограф, географ, учител и общественик. Той действително е една видна фигура в нашето ново време. А в онова време когато малцина са вярвали в бъдещето и са мислили за култура, точно тогава Шишков се заема с организацията и създаването на една музейна институция. Ето в това е величието на неговото дело. Неслучайно той е първият уредник в музея – човек, който посвещава докрай живота си на българщината и на запазването на тази българщина. През 1930-31 година, когато в света и България цари икономическа криза, общинските съветници решават да затворят музея. Тогава Стою Шишков заявява, че е готов безплатно да отваря музея и да работи за благото на музейната институция, но никой не го е послушал. Двете музейни зали, които са се намирали на последния етаж на сегашната сграда на община Пловдив, са освободени, а експонатите са натоварени в сандъци и закарани в Пловдивската народна библиотека и музей. „Второто начало“ на музея е свързано с друга бележита фигура – тогавашния кмет на Пловдив Божидар Здравков. Седем години след така прибирането на експонатите, той възстановява музея. Божидар Здравков е „виновникът“ за това Етнографския музеи да заема сегашната си сграда. Ако началото е поставено от Стою Шишков, то Божидар Здравков е човекът, който намира дом на музея – къщата на Аргир Куюмджиоглу. Тази сграда е най-представителната и най-знаковата в Стария град, а тогавашният кмет Божидар Здравков научава, че тя се предлага на търг. Той съумява да спре този търг, да се намеси и съвместно община и министерство да работят за създаването на музея. „Второто начало“ на музея е поставено през 1938-39 година, когато именно Божидар Здравков успява да намери и дом за развитие на дейността му. От тогава до днес вече 80 години музеят се помещава на сегашното си място. През 1949 година музеят е обявен за Народен етнографски музей, а след промените през 90-та година остава само названието Етнографски музей. Вече от новото столетие музеят се нарича Регионален етнографски музей. За тези години през него са преминали не стотици, а хиляди служители.
Фокус: Какво е за жителите на града Регионален етнографски музей – Пловдив век по късно?
Доц. д-р Ангел Янков: Надявам се, че в рамките на съвремието Регионален етнографски музей – Пловдив е не само емблематично място за пловдивчани, а място където те могат да видят своите стари предци и домове. Надявам се да е място, чрез което те да поддържат българщината си. Място, което им дава поводи за гордост. Ако Старият град ако е емблемата, с която Пловдив се гордее пред света, то на перлата на короната в Стария град е именно къщата на Аргир Куюмджиоглу. През 1928 година тя е обявена за народна старина, а от края на 90-те години – за национален паметник на културата. Именно тази сграда е връх в бароковата архитектура у нас, тя е образец за така наречения „български барок“.
Фокус: С каква фондова база разполага Регионален етнографски музей – Пловдив? Какви експонати могат да се видят там сега?
Доц. д-р Ангел Янков: Музеят разполага с повече от 50 000 експоната в шест фонда, но в експозиция могат да се видят не повече от 3000 от тези движими културни ценности. Временните изложби са един начин, чрез който да се разкрива богатството на експонатите в музея. Представителната изложба, направено по случай 100 години от създаването на музея, се нарича „СТОпан на наследството“. С тази игра на думи и с това заглавие визираме, че голяма част от вещите в музея имат своя символична роля и стойност. Стопанът трябва да пази наследството. Именно Регионален етнографски музей – Пловдив е такъв пазител на наследството. Именно заради това и знака на Клуба на приятелите на музея е един летящ змей. Един такъв змей сигурно пази и нашия музей. Затова той успява да премине във вихъра на времето и трудностите, които го съпътстват в неговия стогодишен път.  Експонатите в тази изложба не са от постоянната експозиция на музея, не са и от изложбите, които представяме. В момента Регионален етнографски музей има 4 временни изложби – три в страната и една в чужбина. Те са от фондовете на музея. Тези фондове крият несметни богатства и винаги има какво да изложим. Това е благодарение на нашите предци, които са извършвали много сериозна събирателска дейност.
Фокус: По какъв начин отбелязвате 100-годишнината на музея? Вече споменахте за юбилейна изложба. Какво друго планирате или вече реализирате?
Доц. д-р Ангел Янков:
Вече започна конференция, с която поставяме началото на обсъждането на това вековно дело, чието начало поставя преди сто години родоповедът Стою Шишков. Затова се спираме главно на традицията, която в нашето забързано време действително ни отминава с много бързи темпове, със скоростта на експресен влак. Конференцията е повод учени и изследваотели да представят своите изследвания и да дискутират върху темата какво от традицията ще остане в бъдещето и как ние трябва  да се грижим за съхраняването на това наследство. Конференцията продължава. В нея участват 60 изследователи от 33 научни института от България и един от съседна Сърбия. Юбилейната изложба, която е на разположение на посетителите на музея, представлява представителна извадка от най-добрите образци във фондовете ни. Сред тях са овчарска дърворезба, шевици, накити, хладно оръжие, църковна утвар и други. Представяме по-голямата част от нашите колекции. Тук не са забравени празниците и традициите, като за засегнати също кукерите, лазарките и коледарите – съответно женското и мъжкото начало. Имаме пъстра палитра от експонати, като всички те са обединени от идеята за пазителя, идеята за съхраняване на това наследство, за запазването му. Те са апотропей, играели са предпазна роля във времето и са имали своя особена функция. Символиката е точно в това – от една страна да продуцира, да съдейства за плодородието и за урожая, а от друга страна да пази и да съхранява. Затова избрахме тази тема за водеща линия в юбилейната ни изложба – „СТОпан на наследството“.
Тони МИХАЙЛОВ