Доц. д-р Ангел Янков, РЕМ-Пловдив: Много от традиционните български занаяти успяват да се впишат и да просперират в съвремието, въпреки трудностите

снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Седмица на традиционните занаяти ще се проведе в Етнографския музей в Пловдив от 26 до 30 юни. За 12-та поредна година в двора на музея ще се съберат майстори от цялата страна, които ще демонстрират своя занаят, ще покажат уменията си и ще докажат, че традициите са живи. Седмицата на традиционните занаяти ще премине под мотото „Приемственост“.  Както всяка година, гостите и туристите в музея ще присъстват на занаятчийски демонстрации и ще могат да се включат в правенето на собствено изделие. Повече за атмосферата на събитието, за изненадите, които са подготвени за посетителите, както и за бъдещето на занаятите сподели в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионален етнографски музей – Пловдив.

 


Фокус:
Г-н Янков, отново е време за Седмицата на традиционните занаяти в Етнографския музей в Пловдив. Кога ще се състои откриването на събитието и какво да очакват посетителите?
Ангел Янков: Седмицата на традиционните занаяти ще бъде официално открита на 26 юни в 11.00 часа в двора на музея. Събитието се провежда в началото на лятото и представя предимно традиционни занаяти още от времето на средновековна България. Показва как навремето е работила пловдивската чаршия, макар че в момента майсторите не са само от Пловдив. Идват и от други населени мета, с което Седмицата на традиционните занаяти придобива още по-широк и представителен характер. Очакваме да се включат около 30-40 майстори, които в рамките на една седмица в двора на музея ще покажат своя майсторлък и ще запознаят посетителите с тънкостите на отделните занаяти. За децата сме организирали специални детски работилници, за да може да събудим и интереса на най-малките към традиционните български занаяти. Събитието се провежда за 12-ти пореден път, като началото му е поставено през 2007 година.
Фокус: Кои ще бъдат застъпените занаяти?
Ангел Янков: Занаятите ще бъдат свързани основните материали, с които занаятчиите са работили навремето, в това число вълна, метал, дърво, кожа, глина и така нататък. Ще бъдат представени дърводелство, дървостругарство, кошничарство, свещарство, кожарство, ножарство, медникарство, тъкачество, плъсти, грънчарство, гравьорство, бижутерство и други. И досега най-атрактивна си остава работата на грънчарското колело и на тъкачния стан. Това са може би едни от най-древните занаяти, които са съществували някога и то не само в българските земи, а изобщо.
Фокус: Каква е атмосферата в двора на Етнографския музей по време на Седмицата на традиционните занаяти?
Ангел Янков: Приятелска, дружелюбна, шумна и весела. Надяваме се времето да не ни приготви извънредни изненади. Една от целите на нашата Седмица на занаятите е хората да се опознаят. Самите майстори стават по-близки помежду си и печелят много приятели, популяризирайки изконните български занаяти.
Фокус: В контекста на предстоящото събитие, не мога да не ви попитам какво е бъдещето на тези занаяти, според вас?
Ангел Янков: Най-интересното е, че някои от занаятите, въпреки трудностите, които срещат, успяват да се впишат и в новото време. Успяват да просперират и в 21-ви век, защото те излизат извън естетичното и принадлежността само като сувенир. Знаем, че колкото и да е красив един сувенир, ако няма практическа насоченост, то той остава извън употреба. Докато има и занаяти, като да кажем възроденият стар-нов занаят правене на плъсти, които имат приложение в направа на аксесоари за ежедневието и за празничните дни. Така че, тези занаяти, които са излезли извън своя тесен художествено-естетичен кръг, те имат и ще имат бъдеще. Ако занаятът отдавна няма практическа насоченост, той постепенно се свива и умира. Друга тенденция пък е свързана с това, че някои от занаятите са изключително трудни, като например железарския и медникарския занаят. Те си отиват с времето, понеже няма хора, няма чираци и калфи, които да ги наследят, да продължат делото на майсторите. Виждаме, че има стагнация на тези занаяти, може би с изключение на ножарството, за което винаги има млади мераклии. Съвсем друг е въпросът колко те се задържат в ателиетата на майсторите. В момента в Пловдив има един или двама действащи майстори на медникарския занаят. Калайджийството, което още навремето е било свързано с медникарството, си отива. Поддържа се само от някои пътуващи групи цигани. То фактически отдавна е изгубило своята привлекателност като занаят, съпровождащ направата на медни съдове. Радостното е, че поради своята атрактивност и желание за работа, грънчарството все още се запазва. Знаем, че най-големият негов център е Троян, но има и много гравитиращи към Троян места, които поддържат този стар наш занаят, който се намира в период на възраждане на целите Балкани. Нашата Седмица на занаятите, както и провеждането на отделните Панаири за традиционни занаяти на различни места в Пловдив, съдействат за интереса към тези традиционни занаяти. Както е модерно да се казва на запад „hand made“ – ръчната изработка винаги е пълнила очите на хората, на потребители и на производители. Така че, тя създава наслада, радост за окото, формира естетически вкус и критерии. По този начин, чрез подобно събитие, и нашият музей се включва в инициативата да поддържаме родното, българското и изконното.
Фокус: Колко посетители очаквате в Седмицата на традиционните занаяти? Какво сочи равносметката през всичките години на провеждане на събитието?
Ангел Янков:
Радостното е, че пловдивчани, а не само чужди туристически групи, се ориентират и посещават Стария град и Етнографския музей през Седмицата на занаятите. Преминавайки през Пловдив, чужденците отнасят със себе си един хубав спомен. Именно местните трябва да знаят и да се интересуват от това, а не само тези, които по някакъв начин са свързани с музея или със занаятчиите. Идвайки в музея, пловдивчани научават нещо за своя роден град, изобщо за своето минало. Приветстваме повече пловдивчани да идват и да посещават Стария град по време на Седмицата на традиционните занаяти в Регионален етнографски музей – Пловдив, а и не само.
Тони МИХАЙЛОВ