Доц. д-р Атанас Шопов, ИМ-Панагюрище: Нешо Бончев е идеен архитект на промяната в българското училище през 70-те години на 19 век

За приноса на панагюреца Нешо Бончев за развитието на българското образование и просвета, Радио „Фокус“ – Пазарджик потърси за коментар директора на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов.

Фокус: Г-н Шопов каква е ролята на панагюреца Нешо Бончев за българската литература и просвета?

Атанас Шопов: Нешо Бончев е един от видните просветители, които Панагюрище ражда и, които имат своя принос в развитието на българската култура през 19-тото столетие. Роден е на 2 януари 1839 година в Панагюрище в семейството на Дончо Бояджията, изключително бедно семейство. Името му се свързва с българската възрожденска литература. Животът му поразява със своя скрит трагизъм и духовното си съдържание. Той отрано остава сирак, отглеждан е заедно с двамата му братя и сестра им от майка им. На 5 години постъпва в Панагюрското училище, което напуска на няколко пъти, за да помага в къщи. В родното му място се формират и първите му литературни и научни интереси. В това време в Панагюрище учителстват едни от добрите възрожденски педагози и книжовници. Програмата на училището в Панагюрище е твърде широка и разнообразна. Като споменаваме за ученическите години на Бончев трябва да отбележим дружбата му с друг голям български възрожденец – Марин Дринов. Това приятелство е основано на дълбоко взаимно уважение и интелектуално сътрудничество. Те са личности, които често наричат себе си една душа в две тела. След завършване на училището Бончев работи 3 години в него и така продължава да се самообразова като усърдно чете. Подпомогнати материално от своите съграждани приз 1858 година Бончев и Дринов заминават за Русия. Учат 3 години в Киевската духовна семинария, а през 1861 година се преместват в Москва. Вече в периода 1862-66 година Бончев следва в Историко-филологическия клон на Московския университет и в края на 1866 година завършва изпитите си благополучно. Темата на неговата дисертация е трябвало да бъде „Турция в началото на 19-то столетие“, вместо това той представя съчинение за вътрешната история на Турция за реформите на султан Махмуд. Окончателно през август 1866 година Нешо Бончев завършва университета. 20-годишният период на живот в Русия има най-голямо значение за неговото развитие, защото се определят литературните му и научни интереси, оформя се неговия мироглед. Той попада в една голяма българска студентска колония. Между българите в Москва той заема първо място по знания. Марин Дринов пише, че той е бил душата на тяхната младежка дружина.

Фокус: Какъв е приносът му за българското образование?

Атанас Шопов: В областта на образователната система Бончев е идеен архитект на новата образователна  програма и цялостната промяна, на българското училище пред 60-те и 70-те години на 19 век. Той е учител и просветен деец, убеден в ролята на просветата за издигане на културното равнище и за повишаване политическата активност на българския народ. Значим дял в творчеството му заемат статиите  за българските училища. В тях се разкриват възгледите на педагога и широкия и проницателен поглед на общественика. Просветителят Нешо Бончев начертава една програма за нашите училища, в която той излиза от българските условия, но заедно с това набелязва и широки перспективи пред бъдещото ни културно развитие. Той изтъква, че трябва да имаме практически училища, които да са свързани с всички отрасли на нашето стопанство.

Фокус: Наричат Нешо Бончев първия български литературен критик?

Атанас Шопов: Неслучайно Нешо Бончев е и първият ни професионален литературен критик. Статията му за училищата е необикновено хубава, пише Марин Дринов и отбелязва, че до тогава такава статия не е имало в нашата книжнина. Тя напълно и всестранно обсъжда въпроса за училищата и послужи през 1878-79 година при изработването на първоначалните училищни наредби, пише също Дринов. За разлика от редица просветители той поставя подема на просветата в зависимост от общото икономическо състояние и настоява образованието да бъде съобразено с новите тенденции на епохата. Схващанията, указанията и препоръките на Бончев по училищните въпроси са наистина нещо ново. Те са резултат и от неговите наблюдения върху живота в нашите земи. Той е широкобразован и подготвен педагог, а също и скромен радетел за нашата просвета и освобождение. Не  случайно той е един от заслужилите ни възрожденски дейци. Той служи на един висок културен идеал и проправя пътя за развитието на българската образователна политика. Той заболява през лятото на 1877 година, а на 17 февруари 1878 година, дни преди подписването на Сан Стефанския договор умира само на 39 години, но оставя едно значимо дело, което трябва да помним, за да съхраняваме българската национална идентичност.

Ваня НИКОЛОВА