Доц. д-р Бони Петрунова: Музеите и училищата трябва да работят за ранното възпитание и отношение към старините  

Доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей (НИМ) и ръководител на археологическите разкопки край нос Калиакра, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Доц. Петрунова, в  продължение на години ръководи екип от археолози и специалисти, които всяко лято изследват средновековната крепост „Калиакра“. Началото на изследователската дейност е поставено още преди 16 години и тя, доколкото разбирам, не е прекъсвана във времето. Каква е историята на крепостта, какво научихте за тези години?

Доц. Бони Петрунова: Крепостта е проучвана и преди мен, но аз започнах разкопките след едно почти 10-годишно прекъсване. Археолозите преди мен, особено Георги Джингов, Мария Йосифова, бяха уточнили доста детайли от историята на Калиакра, на крепостта Калиакра. Тъй като тя е била обитавана още от елинистическата епоха, носът имам предвид е бил обитаван още в елинистическата епоха. А през Средновековието, особено през 14-и век, става един от най-важните градове в средновековна България и по-специално в Добруджанското деспотство, столица на Добруджанското деспотство. Има издадена книга колегата Джингов, който за съжаление вече не е между нас, в която подробно описва резултатите от своите проучвания. По-важното за всички, които се интересуват от историята на Калиакра, е, че крепостта е била построявана на етапи, като първоначално е била изградена най-южната част на носа. Защото нос Калиакра е обърнат на юг. Той не е, както човек очаква, да бъде към изток или на север, както се чувства там, като застане човек. Там е имало, така се предполага, укрепление на тракийското племе тиризи. Затова и тогава в древността са я наричали крепостта Тиризис. След това, през Античността се прави една доста голяма крепостна стена, много навътре в сушата и се обособява, така да се каже, античната крепост Акре. Тази стена и до ден днешен може да се види, тя е частично възстановена. И вече през Средновековието се строи и средновековна крепостна стена и цялата площ се обособява в три дяла – предградие, вътрешен град и цитадела. Това са, разбира се,  само някакви детайли от историята. Това е огромна площ. Само предградието е над 150 декара, иначе резерватът е 44 хиляди квадратни километра, но не е проучена цялата. Колкото и да са се стараели колегите във времето, малко време за археологически разкопки, малко средства. Не са били различни нещата от сега. Бавно, по малко са разкрити някои основни сгради и крепостни стени и т.н. Нямаме пълна картина на крепостта. Навремето, както вие споменахте преди 16 години, аз започнах в предградието. Тогава все още беше жива последната проучвателка преди мен Мария Йосифова. Тя имаше идеята да довърши едни нейни проучвания в квартал, който се намира южно до крепостната стена във вътрешния град, но за съжаление не можа да довърши тези проучвания, почина рано, както и не може да издаде точно тази част от археологическите си проучвания. За това време, за тези 16 години, имаме проучени 5 или 6 обекта, това много обогати археологическата карта на Калиакра и даде изключително много нова информация. Особено по отношение на артефактите, на материала много неща се добавиха, изясниха,  най-вече към историята на Добруджанското деспотство, тоест от средновековна България.

Фокус: През миналата година на крепостта „Калиакра“ открихте малко глинено гърне, пълно с жълтици, мечта на много хора. А тази година какви обекти успяхте да откриете, какви интересни предмети или данни за този археологически обект?

Доц. Бони Петрунова: Да, откритието на това гърне е просто някакъв класически вариант на разкриване на съкровище. То за мое съжаление може би така се възприе и от колегите, и от широката публика. И докато за хората откриването на такива трезолирани в земята находки при някакви екстремни събития се възприемат романтично, любопитно, ние учените се интересуваме повече от информацията, която дават. Тоест интересуваме се какво се е случило, защо е било укрито това съкровище, какво съдържа, предметите, които са в него, каква информация дават за епохата, какви нови данни можем да добавим към историята на мястото или на държавата, в която се е случило съответното събитие. В този смисъл гърнето, което открихме, първо беше стигнато до него в резултат на целенасочени, планирани и много добре обмислени археологически проучвания. Когато попаднахме на въпросната сграда, под пода на която е било скрито това гърне, ние я проучихме от падналия покрив до съответното съкровище, с което успяхме да разкажем историята на укриването – кога е била построена, какво е имало вътре в нея, какво се е случило, как е била опожарена, съответно като е паднал керемиденият покрив върху пода, той е затворил един пласт с артефакти, които в археологията наричаме затворен комплекс. Тоест нещо, което се е случило във времето и повече не е било докосвано, не е било променяно. А това се е случило във вътрешния град на крепостта Калиакра поради факта, че там никога след това не е имало друго строителство. Нито през османския период, нито през по-новото време. И така се е запазило до наши дни, когато нашият екип стигна до находката. В този смисъл това още повече увеличава стойността на предметите. Не само защото са от злато, не само защото са елитни представители на този тип монети, бижута, които са използвани в края на 14-и век, а и защото в контекста, както ние казваме, в който ги намираме, е изцяло разчитаем. Можем да възстановим последователно събитията, които са довели до скриването на това гърне с различни скъпоценни предмети. Това е много важно. То ни дава история, можем да разкажем история, затова е много по-ценно от всичкото злато, което съдържа.

Фокус: А тази година какво успяхте да установите при разкопките си и може би е добре да кажем как те бяха финансирани?

Доц. Бони Петрунова: Ще започна от финансирането. Традиционно в началото на този 16-годишен период финансирането на проучванията идваше от страна на Община Каварна. Постепенно се утвърди практиката държавата да отпуска средства чрез Министерството на културата и започнахме да кандидатстваме към тази програма за финансиране на археологически проучвания, която отчете значимостта на крепостта Калиакра и започна да дава в рамките на възможностите на програмата, да допълва това финансиране. Понякога сме имали малко по-добро финансиране, понякога не толкова добро, разбира се,  за всеки археолог винаги е недостатъчно. Не знам дали сте информирана, но средствата за редовни разкопки не са кой знае какви. За щастие в последните може би пет години постепенно общата сума за цялостно финансиране на археологически проучвания в България се е увеличило, увеличи се от половин милион до тази година бяха раздадени два милиона по проекти. Това съответно увеличава и сумите, с които работим по археологически обекти. Традиционно Община Каварна също подкрепя проучванията на Калиакра, като поема плащането на работната ръка и транспорта на работниците, както и някои дребни разходи, които са обичайни при такива проучвания. Разбира се,  от момента, в който аз станах директор на Националния исторически музей, тъй като Националният исторически музей още по времето на Божидар Димитров и като негов служител е била Мария Йосифова, която споменах на няколко пъти, е имал свои ангажимент и към крепостта Калиакра. Имаме един фонд в музея, който се оформя още оттогава. Та вече като директор на Националния музей реших, че е добре и ние с каквото можем да подпомагаме това проучване. И може би в последните две години работим относително малко по-стабилно финансово.

Фокус: И да преминем към това, което успяхте да откриете тази година при работата си на място.

Доц. Бони Петрунова: През този сезон логично продължихме в същия сектор, в който през 2018-а беше открито въпросното гърне или т.нар. от мен „царска плячка“. Целта беше да разширим проучването, да проверим цялото пространство под пода на сградата. Да видим дали този човек нещо друго не е скрил, бързайки тогава, бягайки от горящата сграда. Тази късна сграда, построена в края на 14-и и в самото начало на 15-и век, всъщност е направена върху средновековен некропол, който се е обособил във втората половина на 14-и век. Под всичко това, преди да се започне да се прави некропола в края на 14-и век, е имало сгради от 5-и и 6-и век. Много странно, има и два пожара. Единият, който приключва едните строежи през 5-ия век, и друг пожар, който пък слага край на сградите от 6-ия век. Какво се е случило точно тепърва предстои да уточняваме, предстои да уточним и какви са били точно тези сгради. Според мен са били жилищни постройки. Досега нямаме някакъв материал, който да даде основание за някакви други предположения – за официална сграда или за административна. Находките говорят повече за битов характер на помещенията, които разкриваме. Но въпреки това в дълбочина трябваше да ги проучим и тези останки от сгради. И затова се съсредоточихме изцяло в сектора. Първо под пода на сградата, на нивото, на което беше открито съкровището, царската плячка, пак попаднахме на средновековни гробове. Сега в последния момент се оказва, че този некропол, за който ви говоря, е бил използван от населението както в края на 14-и век, така и вероятно след като са приключили драматичните събития около идването на татарите, опожаряването на сградата и началото на 15-и век също са погребвали хора там. Тоест местното население е продължило да го използва за гробище. Това поне показваха тазгодишните проучвания. Между по-ранните гробове, тоест тези, които са от времето на разцвета на Добруджанското деспотство и столицата Калиакра, открихме няколко гроба, които са с много интересни и богати дарове. Общо взето трябва да уточня, че Средновековието не се отличава с много богати погребения. Това е практика, това не е поради икономическата характеристика на починалите. Дори тук мога да спомена, че да кажем духовни лица, монаси, свещеници и други, са били погребвани без никакви дарове, тъй като това се е изисквало от техния социален статус, Господ така е наредил, както са живели, така си отиват, само оценявани по техния начин на живот и техните духовни дела. Средновековието не се слави с особено богати погребания. Слагани са някакви дарове, предимно на детските погребения, защото най-тежко се жали детенце, но нямаме някакво изобилие от предмети. Докато в конкретния случай, в този некропол, за който говоря и който проучвахме тази година, наистина даровете са елитарни, показват, че там, на това място е погребана, да кажем, върхушката, богатата прослойка на жителите, които са обитавали вътрешния град на Калиакра. Това са приближените към двора на Добротица и на неговия син. Знаем за тях, поне от извори и археология, че са били управители на това княжество, всички тези висши военни, висши духовници и прочее, които са оформяли управлението на княжеството.  Най-впечатляващи от всичките 21 гроба, които проучихме, макар че има много детайли, които са интересни, като почти в последния момент проучихме един гроб с поръсени кремъци върху дясната половина на скелета, три бяха с много впечатляващи находки. Първият е с един почти цял съд, който е поставен до главата. Това е една практика, която е известна от Второто българско царство. Практикува се предимно за представителите на българската аристокрация от този период. И женско погребение, в което открихме златен пръстен, женски, с украса, без надпис за съжаление. Най-богатият гроб, този, в който открихме много дарове, останки от дрехата, допълнително сложени дарове, стъклен съд, може би за благовония, който е поставен върху тялото, тъкан, с която е била покрита главата на починалия, различни предмети, сложени вероятно в кожена чантичка или торбичка, останки от колан, от апликации, катарами, един златен пръстен-печат с надпис, който ни дава името на самия починал – Георги. Това са фактите, както казваме ние. Оттук нататък вече започват хипотези. Не е хипотеза, че човекът се казва Георги. А кой е този Георги, нямаме писмени извори, нямаме такава личност, с която директно да го свържем. Тоест ако пишеше Добротица, веднага щяхме да разберем за кого става въпрос. Затова оттук нататък вече може да се разсъждава по наличната ни дотук информация кой е този знатен гражданин на Калиакра, който е бил погребан на това място. И знаете моята хипотеза, това ще бъде уточняване, предполагам, че ще бъде оспорвано до голяма степен от мои колеги, че става дума за роднина на Добротица, много вероятно да е негов внук.

Фокус: Предстои през зимата, предполагам ще се свърши всичко това в София.

Доц. Бони Петрунова: Да, обикновено след сезона с това се занимаваме. Много често и на мен, и на моите колеги задават въпроса лятото копаете, какво правите зимата? Освен че управлявам Националния исторически музей, следва една продължителна обработка на всички данни, които сме събрали. Това е буквално като сглобяване на пъзел. Интердисциплинарни изследвания на всички материали, които сме намерили. Било от желязо, било тъкани, било биологичен материал, семена, кости и т.н. И когато се събере цялата тази информация, както един криминален филм, ако обичате да гледате, започва сглобяването на мозайката, така че да може да си отговориш на максимален брой въпроси за това какво точно е намерено и какво точно се е случило във времето.

Фокус:  Когато говорим за археология, а и вие сама повдигнахте темата, често си представяме екранизациите на Индиана Джоунс, но всъщност това изобщо не е така. Какви предизвикателства и трудности крие професията на археолога и как се справяте с тях?

Доц. Бони Петрунова: Да, всъщност, макар че това е един любим филм на много хора, сериал, хайде да го кажем, защото те са поредица от няколко филма, не ни преследват добре платени иманяри, които да бързат да откраднат находките преди нас, нямаме среща с племена и народи или в някакви тайнствени пещери, в които да се случват някакви ритуали. Но също специално за България си имаме своите тежки моменти. Основното, колкото и тривиално да звучи, това са природните, обективните природни обстоятелства, при които ние работим. Това е прах, слънцето, вятърът, дъждът, студът понякога, ако проучванията са в по-късен сезон. Така че с всичко това трябва да се справи археологическият екип и колкото по-добре е оборудван или колкото по-добре съответната община се е погрижила за обезпечаване на мястото, толкова по-добри са обстоятелствата. Ето например на Калиакра духа един постоянен много силен вятър, който буквално ни изтръгва тефтерите от ръцете, вдига предмети. Буквално в началото на тазгодишните проучвания имаше буря, която беше преобърнала павилиона, в който държим инструмента, беше го търкаляла на земята, беше разрушила един от навесите, който се опитва да ни пази от слънцето и от вятъра. Опитва казвам, защото навесите са много импровизирани, много паянтови. Разбира се,  има и други рискове. Трябва да се спазва добра хигиена, защото колкото и минимална опасност да съществува от заразяване от някакви бактерии, останали в почвата, това нещо съществува като факт. За съжаление един много голям риск това е отношението на публиката, нека да я наречем така, особено какъвто разработен туристически обект е Калиакра. А предполагам, че и другите колеги, които работят в активно посещавани места, ги усещат тези неудобства. Това е, не мога да намеря някаква подходяща мека дума, недоброто отношение на посетителите към проучванията. Те буквално влизат в сектора, който проучваме, газят по местата, които сме изчистили, разчистили, буквално с фини инструменти. Не се съобразяват с това, че се работи там в момента. Самите факти, които ви казвам, сигурно говорят достатъчно на вашите слушатели за какво става дума, за да правя определение към тази публика, но това не е добре. Затова си мисля, че много трябва да поработят музеите и училищата по отношение на ранното възпитание за отношение към старините. Трябва още от деца да научаваме и българите, а може би и към гостите трябва с някакъв респект да се подхожда, когато видят, че има добра охрана, както е в Румъния, тука буквално на две крачки от нас. Ако отидете в някакъв стар обект, виждате, че там стоят едни полицаи с кучета. Не се разрешава стъпването върху стените, не се разрешава взимане на камъни, да кажем, от градежите или докосване, пипане на нещата, които се проучват. Има друго отношение. Там, където не достига информация или възпитание, това се допълва с добра охрана. А това е нещо много зловредно, нещо, което огорчава е най-малката неприятност за археолога, но понякога дори наистина руши. Вече не говоря, след като ни няма на терена, какво може да се случи от недобронамерени изследователи на старини.

Фокус: А какво ви мотивира в работата?

Доц. Бони Петрунова: Лично на мен това ми е било любимата професия, никога не съм съжалявала, че съм се хванала с археология. Изключително съм доволна, че си улучих избора на работа. И това, че тази изследователска дейност възстановява неща, които понякога изглеждат безвъзвратно загубени за историята. Тоест има голям смисъл в нашата дейност. Много хора си мислят, че някъде в пространството или в библиотеките има едни книги, които отваряме и четем какво се е случило, как се е случило. Не е така. Отдавна това, което е като писмени извори, е било в голямата си част проучено, използвано за написване на историята и оттук нататък вече идват археолозите, които могат да допълнят някаква информация благодарение на тези разкопки. Това никак не е маловажно. А що се отнася до по-широкия аспект на тая дейност, една вече може би поизтъркана фраза, че когато опознаваш миналото си, ти са дава шанс да не допускаш същите грешки в бъдеще или най-малкото да си наясно как се случват нещата, за да можеш да ги управляваш. Така че мисля, че професията на археолога е много силно мотивирана от всички посоки. Ето примерно само тези 16 години проучвания на Калиакра, които са тема на нашия разговор, са дали толкова много, много нова и различна информация, че буквално трябва да се пише нова книга за Калиакра.

Фокус: Очакваме това да се случи, очакваме да подготвите такова издание. И в края на нашия разговор, стотици находки са минали през ръцете ви, всяка една находка има своите качества, вярвам, че всички те са ви скъпи, но можем ли да определим и въобще правилен ли е този въпрос уникална и ценна находка за вас, най-скъпа?

Доц. Бони Петрунова: Специално от Калиакра или въобще от обектите, защото аз имам доста обекти?

Фокус:  Да, и от Калиакра, и от обектите, другите, на които сте работили, на които сте проучвали.

Доц. Бони Петрунова: Много е трудно да се отдели такава находка, да се каже ето това ми е любимият предмет или любимата находка, която съм намерила. Всеки от тези предмети, който е донесъл хубава и добра информация, разбира се, се радвам, че съм го открила, гордея се с това, че съм достигнала до тях. Аз съм отговаряла струва ми се на този въпрос. За да разберете наистина до каква степен същността на самата дейност носи удовлетворение, един от любимите ми обекти, който съм проучвала, е в Родопите, до Рудозем. Трябваше да се изследва един хан, който така е запомнен от населението като изгорелия хан. Нищо атрактивно, в смисъл нямаше злато, нямаше някакви известни личности, които да се търсят там. Но при археологическото проучване стана ясно точно защо се е запалил този хан, тъй като открихме едно килерче, в което са били оставени след използване глинени лулички на дървени рафтове, една от тях е била недозагасена, изгорели са рафтовете, паднали са на земята, оттам е тръгнал пожар през прозореца. Едно почти криминално разследване на пожара, тъй като, както да ви го опиша, просто от една редица камъни, които очертаваха само помещенията на този хан, възстановихме цялата история на унищожаването. И съм го давала като пример, че това ми донесе наистина голямо удоволствие. Защото разплетохме нишката. Иначе от самите предмети не знам, нямам като че ли някой от тях, който да обознача като най-любим, като най-скъп за мене. Може би все още не съм осмислила новия пръстен, който намерихме. Защото той буквално е прекрасна ювелирна изработка от края на 14-и век, може би той ще се превърне в моята любима находка.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА