Доц. д-р Валери Йотов: Малкият пристанищен град на нос Св. Атанас е на едно от първите места по брой винарни във византийския свят

Доц. д-р Валери Йотов, научен ръководител на археологическите разкопки на нос Свети Атанас край Бяла, в интервю за предаването „Съкровищница на тайните“ на Радио „Фокус“

Фокус: Доц. Йотов, повече от 10 години продължават разкопките на късноантичната крепост на нос Свети Атанас край Бяла. Това е един от обектите, включени в списъка на недвижими културни ценности с национално значение на територията на Варненска област. Каква е историята на крепостта? Какво научихте през годините и кои любопитни моменти и легенди останаха скрити за широката общественост?

Доц. Валери Йотов: Въпросът ви от една страна е конкретен, от друга – доста обширен. Иска и конкретен, и обширен отговор. Да уточня само, че става дума за 11-ти сезон на обекта. Вече го наричаме не само антична крепост, но изобщо археологически обект на нос Свети Атанас край Бяла, защото в процеса на работа през годините открихме и много структури – архитектурни, археологически структури, които ни дадоха основание да говорим вече за два основни големи пласта, които най-общо можем да определим като един пласт, който е най-ранният – преди Христа, тоест преди Новата ера, и този, който е от вече Римския период до към началото на VІІ век. Основният обект, който се изучава, това е наистина античната крепост или наименованието, което употребявам напоследък и в публикации – един малък пристанищен град, който е бил защитен, но не е имал функции на крепост със сериозна фортификация, с кули и с отбранителни функции, а по-скоро само е била една защитена територия. Най-главният бих казал резултат, освен научното проучване на обекта, това е, че в процеса на работата и взаимодействие с общината в Бяла и с местния музей, това вече не е само археологически обект, каквито има много в България, но също така един обект на посещение – музей под открито небе да го наречем. Това е една допълнителна характеристика на този обект. В процеса на работа през летния сезон има много посещения на български и чуждестранни туристи и това вече става малка атракция даже за посетителите. Но основните резултати, вече казах, че ние сме изяснили укрепителната система, тоест защитената територия, която буквално като един триъгълник е ограничавала носа, който е вдаден в морето – нос Свети Атанас. Около 40 дка е тази площ. Разбира се, не всичко може да се проучи, тъй като първо това не е малка площ, това е огромна територия, а също можем да проучваме само зоните, които са общинска собственост. Успяхме да установим части, сектори от крепостната стена, която е била буквално права линия с ширина на укрепителния зид около 1,80-1,90 м в някои участъци ширина. Явно нагоре се е развивала във височина, но не е запазена никъде. За главната порта, може би е била само една, също имаме податки, но този терен попада в частен имот сега и малко сме затруднени да го доуточним. Приблизителното място на тази порта или основният вход започва да се развива в основната улица, която в това време на византийски или гръцки да го наречем се нарича още и „меса“. Това е основната улица, която най-често води към храма, към базиликата. Тя е била с настилка от каменни плочи, доста масивно, добре изградена улица с ширина над 4,50 м, която също е сериозна като конструктивно и градоустройствено съоръжение. Тази улица е обновена на няколко места и тази година един от основните резултати е точно този, че успяхме да хванем в няколко сектора, няколко квадрата именно продължението или пък отделни разклонения на тази улица. От нея вече, влизайки в града, говорим отново пак за византийския град, който стартира някъде в края на ІV до началото на VІІ век, след това нямаме някакви сериозни структури и живот изобщо в следващите векове, тоест във времето на Първото или Второто Българско царство, за този период, влизайки навътре в малкия пристанищен град, както си го наричам, и отивайки към основния обект, който беше обект на проучване в първите няколко археологически сезона, а именно храмовият комплекс, минаваме покрай една баня, която е действала някъде в V – началото на VІ век, и след това е била разрушена, и която свързваме категорично именно с първоначалните стъпки на покръстване на местното население. Това е началото на християнството, макар и вече в V век, началото на VІ век. Банята е била предназначена именно за новопокръстените. Продължавайки на изток към морето или към края на носа, има много разкрити жилищни сгради, част от тях, бих казал по-голямата част от тях са двуетажни. В почти всички археологически обекти, които се проучват, нямаме запазени структури във височина, ние реално разкриваме само приземните етажи, тоест складовите помещения, и можем само да правим хипотеза как се е разкривала във височина всяка сграда. Но почти сигурно можем да приемем, че някои от тях, които са складови помещения, с много питоси, от 4-5 до 6-7 питоса само в тези приземни помещения, са били именно двуетажни – със склад, жилищна сграда, жилищна част във втория етаж, от който имаме само открити рухналите покривни конструкции и керемиди кирпичът –това са такива тухли от земна маса със слама, които са били изпичани на слънце и с малко огън, а не специално в пещи. Така са били изградени тези жилищни помещения. Някои от тях са били стопански – предназначени за съхраняване, може би за опазване на животни. В началото на тази вече спомената главна улица има няколко сгради, за които смятаме, че са били таверни, страноприемници, а една със сигурност е била важен магазин за живота на града. Буквално беше разкрита пред или по-точно зад входа, портата на укрепения град. И там имаме открити някъде над 50 керамични лампи. Явно всички новодошли, които пристигат, а тук е било в залива и пристанище – моряци, които акостират тук с корабите, е трябвало да бъдат снабдени с такива лампи, които да им помагат вече в по-късните часове на деня. Продължаваме още на изток към края на носа и попадаме вече на няколко стопански помещения, които са били с производствено предназначение. Това са винарни, буквално цехове за производство на вино, защото някои от тях, специално едната, като комплекс се състои от няколко помещения – едно основно, където има преса за мачкане на гроздето и за производство на вино. В това отношение мога да споделя, че доколкото съм направил такава публикация и сравнявам с други публикации за литературата, която касае византийския свят изобщо, то по брой на винарните малкият пристанищен град на нос Свети Атанас може би е на едно от първите места, тъй като тук има разкрити около седем такива винарни, които са много интересни съоръжения. Част от тях и сега се срещат да действат, в Кипър например, в Израел са разкрити такива, но по една-две в археологически обекти, докато тук имаме наистина доста сравнително голямо число на разкрити такива производствени помещения – винарни. Всъщност, това не е може би учудващо, явно и тогава производството на вино, лозарството е било развито. И досега в района на Бяла лозарството и производството на вино е важен поминък. И малко след това са няколко керамични пещи – явно те се датират като слой във втора половина на VІ век, когато вече малко и законите не се спазват, тъй като дотогава има закони на империята, които не позволяват изграждането на съоръжения и помещения, от които да излиза много дим и да замърсява. Затова са били винаги извън града. Но в случая откриването им на доста места в пристанищния град показва, че наистина имаме упадък малко и на порядъка, и на спазването на законите, но явно, че нуждите са били такива. Такива керамични пещи имаме някъде не по-малко от 5-6, тъй като някои са разрушени. Но имаме 2-3 запазени и те също представляват една атракция за погледа на туристите. И вече накрая стигаме до християнския комплекс, който се състои от базилика – трикорабна, с доста запазени, а сега вече реставрирани архитектурни детайли, които показват как е била развита във височина, какви периоди можем да определим в нейния живот, тъй като явно има два периода – единият е някъде до началото на VІ век, когато тя е претърпяла разрушаване и опожаряване, след това е буквално е възстановявана наново. Съществува, както и крепостта, до самото начало, първите десетилетия на VІІ век. На юг от нея се развива жилището на главния свещеник. Не знаем точно дали това можем да го определим като епископ, тъй като епископите би трябвало да ги търсим само в специалните списъци на патриаршията, архиепископията. При всички положения знаем името на поне един от тези главни свещеници – презвитер Теодор. Надпис с такъв камък, явно на гроба на този свещеник, е бил открит преди години близо до крепостта, някъде на около километър западно, което показва, че може би наистина там е било гробището на пристанищния град. За съжаление, там не можем да направим проучвания, но така или иначе този презвитер Теодор е един от сигурните граждани с име, който знаем за града. Освен базиликата и жилището на свещеника са разкрити и едно специално помещение за приемане на даровете, което е буквално малко преди входа на храма. Вътре, в самия храм, имаме няколко периода вече казах, но един от тях се определя и характеризира с наличието на кръщелна, която явно е била разрушена тъкмо в този първи период на съществуване и по-късно северно на базиликата е изградена нова, която пък има от своя страна пак два периода. Любопитно е, че тези първите по датировка кръщелни са с големи басейни за кръщаване, което е било свързано според мен с това, че трябва да бъдат кръщавани възрастни хора, докато последната кръщелна, която буквално възсяда една от първите, е вече с един малък купел, което може да се обясни с това, че вече всички са покръстени и само това е предназначено за деца. Малкият пристанищен град се отнася към един Ранновизантийски период от края на ІV до началото на VІІ век. Като археологически пласт под това, което вече описах, специално за зоната, която е близо до края на носа, бяха разкрити структури, малко на брой, но и много ями, които ни дават основание да говорим за едно тракийско местно светилище, което е съществувало някъде в V век пр. Хр. до І в. сл. Хр. За това тракийско светилище, напоследък имаме спорове с моя колега Александър Минчев, но и стигаме може би полека-лека до извода, че може да бъде определено още като морско светилище, тъй като е буквално пряко свързано явно с това, че в подножието на носа имаме малък залив, който е удобен за акостиране на морски съдове. Тогава движението е ставало основно по каботажен път така да се каже – близо до бреговете. И тук моряци и търговците са спирали на кратък отдих, а това светилище дава възможност за отдаване на необходимата почит, уважение към боговете, за да може да имат добра търговия или пък добро плаване. И неслучайно наистина в доста от ямите, които са над 130, имаме много монети от различни градове от Западното крайбрежие на Черно море, но също така имаме и някои монети от Северното крайбрежие, от Олбия например, което показва, че наистина тук е възможно да са акостирали кораби от различни крайбрежни градове на Черноморското крайбрежие – някои от тях известни, други от тях по-малко известни. Така че очертахме най-общо тези два пласта, именно този, който е преди Христа, и този, който е след. Единият е свързан с античното морско светилище на края на носа Свети Атанас, а другият вече развитият късноантичен или ранновизантийски град.

Фокус: Разказвате изключително увлекателно. Казахте 11-ят археологически сезон това лято. А какво проучвате към момента? Разбирам, че сте на място още на обекта.

Доц. Валери Йотов: Да, минават и туристи, които разглеждат обекта. Тази година, както вече споменах, добра находка това е разкриването на някои сектори от тази улична система на пристанищния град. Улична система, която е била изградена вероятно в V и основно е съществувала в VI век. На някои места тя е с големи плочести камъни, което означава едно доста масивно строителство и сериозно като инфраструктура съоръжение. На други места тя е просто т.нар. популярен термин „калдъръм“, тоест, само с набити в настилката дребни камъни, фрагменти от керамика, нахвърляни с някакви неща, които са били непотребни в този период. Но това също все пак дава възможност за едно движение дори в лоши атмосферни условия. Така че това е единият нов момент в тазгодишните ни проучвания, а именно допроучването на някои отделни сектори от уличната система на града. Също така основният канал за отточни води, който се разкрива. Вече сме разкрили от него като дължина някъде около 30 метра. Малко източно от този канал пък се намира водопроводна система, която според сравнението с други сектори, които са проучени, явно това са основният водопровод на пристанищния град и основния отточен канал. Това също е интересна и важна част за инфраструктурата на града, за изясняването на живота в тези времена, тъй като почти сигурно може да се приеме, че в някои периоди това е бил основният начин за снабдяване с вода – от един извор, който и сега съществува, някъде около 3-4 км на север от носа, от пристанищния град. В други периоди обаче е било използвано и черпенето на вода с кладенци. Такива са разкрити някъде 6 на брой. Представляват правоъгълни или квадратни вкопавания в голяма дълбочина, но буквално до самия льос, тоест, продължава в дълбочина. Даже беше доста опасно да се проучва в такава голяма дълбочина. Но тези кладенци почти винаги са затрупани с фрагменти от керемиди и земна маса, което показва, че в един момент те са престанали да бъдат използвани още в този период на Византия. Другият основен обект на проучване е една от сградите, която не е точно вероятно жилищна, а по-скоро е стопанска сграда – твърде е голяма по размери. Някъде около 8 м дължина на 7 м ширина, което дори и за сегашните ни представи за съоръжение за сграда стои доста внушително. Тя се намира близо до банята. Различава се с това, че в нея има малка баня, която ние тук се шегуваме на обекта – това е едно малко джакузи едва ли не, като представлява басейн, който е бил отопляван с две огнища от двете му страни. Явно, че стопаните са били хора, които са могли да си го позволяват, тъй като в нито една от другите сгради нямаме открита такава малка баня. Тя е буквално, както ние я наричаме частна баня за стопаните на тази сграда. Така че основно там са усилията – в проучването на сектори от уличната система, от водоснабдителната и канализационната система на пристанищния град, а също така и тази сграда, която буквално е долепена до този водопровод. Това ще ни даде възможност да уточним наистина отделни периоди, както се казва кое е първо, кое е второ или вечният спор в археологията – уточняване на хронологията на отделните структури.

Фокус: Преди известно време чрез проекта за реставрация и консервация обектът беше превърнат в изключителна туристическа дестинация. Обмисля ли се някакъв друг проект, който позволи да консервирате това, което е открито през последните години?

Доц. д-р Валери Йотов: Да, в момента обектът е добре организиран като музеен комплекс под открито небе. Въпреки това има още какво да се желае, тъй като все пак минаха вече 7 години от завършването на този европейски проект. Малко или много трябва да бъдат направени и подобрения, и може би някои изменения. Засега няма възможност да се кандидатства за голям проект, макар че общината обмисля варианти. Работи се по малки проекти, основно визуализации, други улеснения за туристите. Имаме успехи в това отношение. И сега отново очакваме финализирането на такъв един малък проект. Да добавя, че освен музейния комплекс под открито небе, в Бяла има изграден нов музей на няколко етажа с около 5 зали, в които са разположени откритите от обекта паметници и експонати. Той се радва също така на добро внимание, на добро посещение. В Община Бяла, макар и не така голяма като територия или като население, вече има наистина един важен за нашата история и по-специално за българската археология обект, който не само може да бъде видян на място, на нос Свети Атанас, но също така в новия музей посетителите могат да разгледат най-интересните и най-определящите експонати, които са открити на обекта.

Фокус: Много ви благодаря, доц. Йотов. В края да попитам, тъй като предаването е „Съкровищницата на тайните“, нещо любопитно, някакъв спомен от вашите проучвания на място или нещо, което не е така известно за широката публика, може ли да споделите?

Доц. д-р Валери Йотов: Имаме няколко така интересни, освен експонати, които вече споменах, че може да бъдат видени – за тях няма какво да разказвам чак толкова като археолог, но тук например на обекта сме попадали на монета от XVII век, която буквално беше на дъното, някъде на 2 м дълбочина до един зид. Което показва, че още в XVII век – тя беше френска монета на един от френските тогавашни крале, още тогава местните оттук са вадили камъни за строителството на своите къщи в сегашния, тогава в село Бяла. Ето ви един малък пример за приемственост. Другото, което вече споменах за винопроизводството – и сега много от посетителите са учудени от това, което им разказвам относно многото винарни, които са съществували още в VI век и са действали активно, някой от тях са доста големи като комплекси, някъде от порядъка на 150 кв. м. И всъщност те споменават, че с гордост продължават тази традиция – лозарството е много развито и в днешно време. Това е един от важните центрове на лозарството и производството на вино във Варненска област. Това е наистина нов обект, който беше почти неизвестен за науката. Единствените сведения, които знаехме за него, са от времето на Карел Шкорпил и почти даже не беше отразен в съвременните археологически карти на България, в това число и на Варненска област.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА