Доц.д-р Владимир Петров: Клането на заразени с АЧС животни в задния двор е риск за съхранение на причинителя и неговото разпространение извън огнището на заболяването

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Доц.д-р Владимир Петров от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски университет – Стара Загора, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Доц. Петров, днес участвахте в заседанието на областната епизоотична комисия в Шумен, представяйки характеристиките на заболяването африканска чума по свинете и възможностите за неговото ограничаване. Какво е важно да се знае?

Доц.д-р Владимир Петров:Това заболяване съществува от много години на Африканския континент. Разпространява се сред дивите свине там, които са сравнително устойчиви. Те съхраняват вируса, но не винаги умират. Северна Африка е основно мюсюлманска и там отглеждането на домашни свине е относително слабо, което доскоро предпазваше Европа от проникване на заболяването от юг. По- голяма част от инфекциозните заболявания, които са ензоотични за Европа проникват или през Средиземноморието, или през Близкия Изток- Турция, България, Гърция. Тази зона от неотглеждащи голям брой домашни свине, чувствителни към причинителя на АЧС, предпазваше Европа. Така беше до 2007 година. Дотогава имаше отделни взривове, огнища в Испания, Португалия, на Сардиния, които бяха ограничавани и ликвидирани. Но през 2007 година заболяването проникна в Грузия. Предполага се с отпадъци от кораб, който е акостирал на тяхно пристанище. Тези отпадъци са попаднали на сметището и от там в диви или домашни свине. От 2007 година заболяването започва да се разпространява на север, през Кавказ, Русия, след това на изток към Азия и на запад към Европа. Относително бързо достигна прибалтийските републики, Полша, Унгария, за кратко беше в Чехия, проникна в Молдова, Беларус, Румъния и накрая стигна и до нас. За около десетина години преодоля доста големи територии.

Фокус: Как се обяснява това бързо разпространение?

Доц.д-р Владимир Петров:Европейската дива свиня е силно чувствителна, боледува, умира, а миграциите разпространяват заболяването. Европа е континент с много силни икономически връзки, движение на стоки, товари и хора, а причинителят е силно устойчив в околната среда и нетермично преработени продукти от животински произход, от свине- месо, мазнини, кости, колбаси, които не са претърпяли термична обработка, осолени меса, замръзени. Особено устойчив е в замразено месо, може да издържи повече от приемливия срок за съхранение, т.е. месото става негодно за консумация, но вирусът остава жизнен в него.

Фокус: Оказахме се на пътя на тази епидемия .

Доц.д-р Владимир Петров:Проблемът е, че освен дивите свине, силно възприечмиви са и домашните. Те боледуват остро, с внезапно начало, с не много ясни клинични признаци, отказване от храна, залежаване, относително бързо разпространение в групи, отглеждани свине, като може да засегне до 100% от групата. Всички в нея да се разболеят, а при домашните свине и всички да умрат, ако епидемията бъде оставена без контрол. Това заболяване е нанесло и много сериозни щети на дивечовъдството в Руската федерация. Има райони, където дивите свине в природата почти изчезват, защото боледуват и умират. Разбира се, на места се появихи индивиди, които преживяват.

Фокус: Какъв е рискът за човека?

Доц.д-р Владимир Петров: Рискът за човека е малък. Той не боледува от АЧС, но може да бъде механичен фактор за разпространение, дори неумишлено- с дрехи, обувки, места, които е посетил, контаминирайки ръце, дрехи, обувки. По- опасно е когато човек пренася нетермично преработени продукти от свински произход- независимо дали за лична консумация, или да ги занесе на децата в града. Наблюдавани са  странни скокове- огнище, което няма пряка връзка, видимо с друго през територии от порядъка на 100,200,500, 1000 км. Има огнище в Унгария, има огнище в Белгия, в Германия няма, в съседните на Белгия страни няма, но има огнище в Белгия. Вирусът на се разпространява по  въздуха.  Разпространява се или с живи обекти, биолгични носители, или с механични носители. За това и мерките, които трябва да бъдат предвидени, трябва да касаят не само живите животни, не само труповете на умрелите животни,  но и движението на хора, стоки, транспортни средства, особено последните. Животните, които боледуват умират много бързо. При тях развоят е в рамките на няколко дни, със силно влошено общо състояние и бърза смърт. Без много ясно проявени клинични признаци, те не кашлят, нямат диария, това, което може да има по тях са кръвоизливи, видими по кожата, червени петна и относително бърза смърт. У нас има такава традиция, когато стопаните видят, че прасето не е добре и не върви да се оправя, вземат, че го заколят, поприберат и разпространят. За съжаление, няма възможни средства за лечение на заболелите животни. Няма средства, които да предпазят от клична изява, от разболяване заразените индивиди. Няма средства, които да предпазят незаразените индивиди от заразяване, т.е. ваксини. Такива средства няма разработени засега. За да бъде елиминирана  една епидемия, трябва да бъде елиминиран или източника на инфекция, или възможностите за предаване на заболяването, или възприемчивостта. Възприемчивостта най- лесно се манипулира чрез ваксините. Ваксинираме животното, то изгражда имунитет, вече не е възприемчиво. Но при АЧС тази възможност е неприложима в практиката. Затова е предвидено като нормативна уребда в България, а и в ЕС, както и в почти всички страни, които имат промишлено свиневъдство и добри ветеринарни практики- изкореняване, унищожаване на източника на инфекция. Ако го няма причинителя в природата и в популациите, които отглеждаме като стопански животни, заболяването няма да съществува. Като единствена възможност ни остава да унищожим източника на инфекция. Затова и мерките, които се прилагат са в този порядък- огнище, унищожение на всички животни в огнището. Не само на заразените. Когато се констатира болестта на едно място, всички животни в заразената зона, обичайно това е 3- километрова зона, всички възприемчиви животни трябва да бъдат унищожени. Независимо дали са здрави, болни, контактни, заразени- всички . И месото от тях не бива да бъде използвано за консумация от хора. Не бива да бъде съхранявано, защото завеждането на прасета до кланицата е риск от разпространение, добиването е риск за контаминиране на кланицата, прерарботката е риск за контаминиране на предприятието. Съхранението на месо без термична обработка е риск за съхранение на вируса, напускане на това заразено огнище. На много от местата при унищожаване на животните, се вземат кръвни проби. Но те не са за диагностика, а се вземат, за да се провери разпространението на заболяването – каква част от популацията или групата животни в заразеното огнище е засегната и после се прави анализ на ефекта от противоепидемичните мерки. Сега ние се опитваме да спрем разпространението, елиминирайки източниците на  инфекцията, защото не можем да контролираме възприемчивост на животните. Имали сме някои заболявания в България, при които опитвахме така- 2014 година със синия език, 2015 година с нодуларния дерматит, отначало да унищожаваме източника на инфекция, не успяхме. Но при тези две заболявания имахме възможността да ваксинираме животните, което провеждаме и сега- ваксинации срещу син език, срещу нодуларен дерматит. За съжаление, при африканската чума по свинете нямаме този избор. Имаме друг избор, който е неприемлив- да не правим абсолютно нищо. Една европейска страна, член на ЕС да остави една епидемия без контрол- е неприемливо. Проблемът при нас е, че ние не можем да проведем достатъчно добри програми за биологична безопасност в промишленото свиневъдство, поради факта, че имаме голяма популация диви свине. Те могат да имат косвените контакти с промишлено отглежданите свине дори чрез фуражите. Дивите свине са в житните култури, преместват се в слънчогледа. Има съобщения, че когато жънат пшеницата трупът на дивото прасе е на хедера. Този труп контаминира зърното, което се получава, с него вирусът теоретично би могло да проникне в свиневъдството. Тези трупове могат да бъдат разкълвани от диви птици, хищници, а е много трудно да бъдат спрени птиците да влязат в свиневъдно стопанство. Те могат да бъдат фактор за разпространение на заболяването.

Фокус:Другият голям проблем е отглеждането в т.нар. „заден двор“ на нерегистрирани свине.

Доц.д-р Владимир Петров: Свине, които са попаднали в тези места без документи за здравословно състояние и произход, отглеждат се в обекти, които не са регистрирани, не подлежат на контрол, в тях няма никакви мерки за биологична безопасност и всъщност самите животни са неидентифицирани. Стопаните им са нарушили поне три правила- добивайки животните, отглеждайки ги на място, което не е подходящо за животни и отглеждат животни, които не са регистрирани. У нас, всяко животно, което се отглежда – промишлено, домашни любимци, декоративни животни, трябва да бъде регистрирано и контролирано. Иначе губим възможността да контролираме възникналите епидемични заболявания. За съжаление, у нас домашните прасета, в дребни стопанства тип „заден двор“ не са малко. Разбира се, че това си има и социалната страна. Хората не винаги имат финансовата възможност да купуват свинско месо и отглеждат прасета. За съжаление, те са резервоар, който създава големи проблеми на противоепидемичните мерки и е проблем на промишленото свиневъдство. По информацията, която имам от заместник- областния управител в област Шумен има 1160 такива прасета, което е несъпоставим брой с наличните в едно промишлено свиневъдно стопанство. За да бъде ефективна борбата с това заболяване, трябва да направим три неща- да не отглеждаме свине в задния двор, за не бъдат те потенциалния риск, източник на инфекция, второто е да рестриктираме популацията на дивите свине под лимити, които не позволяват циркулацията на вируса в тези популации. Третото е много сигурни програми за биологична безопасност в промишленото свиневъдство, които да минимизират риска от проникване в промишлени свинедъдни обекти. Ако не успеем направим тези неща, ще имаме трайно неблагополучие за страната. Това ще доведе до по- малко производство на свинско месо, ще имаме забрани за транспорт на животни  и в засегнатите огнища. Ако имаме свиневъдни стопанства в такова огнище, те не могат да изнесат продукцията си от стопанството. Не могат да движат готовите за клане свине. Не могат да ги заведат до кланица, не могат да ги заколят, не могат да ги реализират като продукция. Освен това, страната ни ще има рестрикции върху движението на животни извън нея и др. Преките загуби са умъртвяване на животни, смъртта им, разходите за обезвреждане на труповете. Имаше въпроси- не можем ли да заколим тези прасета, които са от промишленото свиневъдство? Можем. Само, че трябва да закараме кланица в стопанството, да изколим всички животни, да ги преработим термично на място и да обезвредим отпадъците. И от това стопанство да излязат варено-пушени, или малотрайни колбаси или консерви „русенско варено“, термично обработени. Това практически е невъзможно. Другият въпрос- мога ли да си заколя прасето и да го изям. Може, няма да ти стане нищо. Но докато има месо от това прасе, което да не е термично преработено, е риск. При колене обикновено кръвта на животното изтича някъде в двора, тя може да  носи причинителя на заболяването и нашият двор да остане с месеци рисков. Помещението, в което сме отглеждали това прасе в задния си двор продължава да бъде рисково с месеци, след като бъде освободено и следващото настанено също може да се зарази. За човек заболяването не е риск, но клането на заразени животни в задния двор е риск за съхранение на причинителя и неговото разпространение извън огнището на заболяването.

Фокус:Какви са възможностите за дезинфекция?

Доц.д-р Владимир Петров:Има дезинфектанти, които са подходящи, с които може да бъде направена дезинфекция на мястото, но винаги остават т.нар. мътрви зони, място, където дезинфектантът не прониква, независимо какъв е. Когато става дума за свине, в добивна или преработвателна промишленост, обикновено има и доста мазнина. Това, което е подходящо като дезинфектанти, убиващи вируса са алдехидите, със стария класически представител формалин, формалдехид, който сега е забранен, с един заместител глутаров алдехид, който може да бъде използван. Най- простото  е натриева основа, или сода каустик- 2%, 5% разтров на натриева основа убива достатъчно добре вируса. Или домашната белина, но пък хлорните дезинфектанти  се влияят понякога от органични замърсители.

Ивелина ИВАНОВА