Доц. д-р Драгомир Генов: Правото на личен избор отсъства, независимо дали е в сила мажоритарна или пропорционална система

Доц. д-р Драгомир Генов, политолог, университетски преподавател и ръководител на катедра „Политически науки“ към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за изпитанията пред българската политика през 2017 година, както и за силата на личния избор при мажоритарна или пропорционална система.

Фокус: Доц. Генов, какво задължително трябва да се случи на българската политическата сцена през 2017 година?
Драгомир Генов: Въпросът изисква много пространен отговор. Ние може да очакваме много неща, но въпросът е какво точно ще се направи. В тази връзка, аз винаги си спомням и ще цитирам по памет една мисъл на Ейбрахам Линкълн. Той казва следното: „Това, което искам да видя направено е онова, което хората желаят да бъде направено“. За мен проблемът е да разбера какво точно е то. Ако политическите субекти попитат хората от малките общини, те ще кажат, че най-големия проблем е битовата им престъпност. Ако попитат по-бедните хора по слоеве от големите градове, те ще кажат бедността, големите инвеститори ще посочат корупцията, а българските производители –лицензионните режими. Тоест, не съм много сигурен дали политическите партии извършват желаните от хората дейности, за да бъдат реализирани тези намерения в платформи, програми и така нататък. Лично мое мнение е, че през 2017 година най-голям приоритет би следвало да бъде поставен на българската икономика, с цел преодоляване на въпиющата бедност на българския народ. Второто важно нещо, предвид предстоящите избори и цялата дейност, която трябва да свършат политическите партии, е един незаобиколим момент и пункт. Той ще се окаже не препъни камък, а основата на този политически живот, за който вие питате. Имат ли те достатъчно ясно съзнание за това какво е коалиционна култура и дали биха могли да реализират своите планове като коалиционни партньори с някои от другите политически партии, които ще получат пропуск за Парламента след изборите? Съмнявам се. В България може би няма коалиционно правителство, в което един от партньорите да не бъде сериозно компрометиран, заради решението си да бъде част от коалиция. Това ще бъде референтната точка на бъдещия политически живот през 2017 година.
Фокус: Предстоят предсрочни избори. Ще се промени ли политическата картина в България? Дали оставката на премиера Бойко Борисов ще повлияе осезаемо върху резултатите от изборите?
Драгомир Генов: Лично за мен, подаването на оставката на Бойко Борисов е необяснимо от гледна точка на здравата политическа логика. Защо? Това, че си загубил един тип избори не означава, че цялото правителство трябва да си отиде. Нека да погледнем и да сравним с развитите демокрации. Във Великобритания Дейвид Камерън изгуби референдума за Брекзит и напусна. Само той, но не и Консервативната партия. Избраха Тереза Мей за председател на партията, съответно за министър-председател и живота продължи. В Италия Матео Ренци загуби референдум. Какво направи? Подаде оставка и не предизвика парламентарни избори. Това вече е въпрос на политическа култура. Не е ясно или поне не се вижда доколко такава политическа култура съществува и се практикува в България. По отношение на изборите, според мен основното е какви ще бъдат правилата за избор. Дали ще се съобразим с желанието на хората да бъде въведена мажоритарна система или ще си остане сегашната пропорционална система? Тези два подхода към излъчване на представители на народа са по-скоро инструмент, защото въпросът е ние какво искаме. Искаме ли да бъдат представени всички слоеве и социални групи, които са значими в българското общество, или искаме Парламента да бъде съставен от две или максимум три партии, в името на една хипотетична стабилност? Това е много тежък и фундаментален въпрос. Лично за мен е много по-важно обстоятелството, че при двата случая ще има хора, които ще подреждат листите и ще посочват местата на кандидатите, независимо дали изборите се провеждат по мажоритарна или пропорционална система. В такъв случай аз нямам право да избирам. На мен ще ми бъде представено нещо, което аз трябва да избера или съответно да отхвърля. Тоест, това не е мой личен избор.
Фокус: Какъв ще е пътят на България по отношение на външната й политика? Кои са ключовите пунктове в отношенията ни с другите страни, върху които трябва да съсредоточим вниманието си? Усилено се говори за заплаха от Русия.
Драгомир Генов: Балканите и Балканският полуостров са последния рубеж, ако трябва да използвам военна терминология, последния район в Европа, в който е възможен сблъсък между интересите на интегрирания Запад с Руската федерация. В другите райони на света влиянието на Руската федерация е почти нулево. Единственото влияние е тук на Балканите. Аз очаквам, че именно тук, в нашия регион, до 2 години ще бъде „решен“ въпроса дали ще има на конкретно място руско влияние или не. Поради тази причина е изключително важно България да има схематична външна политика и тя да бъде продължение на всичко това, което сме ние в момента, а именно членове на Европейския съюз, независимо какво е неговото състояние. Това е последователния подход на българското правителство и на целия български народ. Външната политика си остава ключова, защото ние сме отворена страна. Ние зависим изключително много от външната среда. Германия може да се развива самодостатъчно, без да зависи от Франция или Великобритания, но при нас не е така. Ние все още нямаме финансов суверенитет. Показателно е, че най-голям чуждестранен инвеститор за България през 2016 година се явяват хората, които работят в чужбина и изпращат спестявания си тук. В крайна сметка е задължително да имаме стабилен образ пред Европа и света. Задължително е този образ да бъде фокусиран, да бъде разпознаваем и стане ясно, че в различните ситуации имаме принципи, които следваме и отстояваме.
Тони МИХАЙЛОВ