Доц. д-р Елица Петрова, Институт по рибни ресурси – Варна: При повечето видове риби се регистрира преулов, но няма индикации те да бъдат застрашени от изчезване

Доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси във Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Доц. Петрова, колко са посетителите на Аквариума във Варна от началото на годината, какви тенденции отчитате спрямо минали години? Повече български туристи или чужденци посещават обекта през летните месеци?

Доц. д-р Елица Петрова: Посещаемостта в Аквариума е съпоставима с минали години, като посетителите са както български граждани, така и чуждестранни. По отношение на чуждестранните граждани по статистиката, с която съм запозната от вход Аквариум, преобладават от Русия, Румъния, Германия, Полша, Унгария. Считам, че чуждестранните граждани тази година са повече, отколкото българските.

Фокус: Какво могат да видят жителите и гостите на Варна при посещение в Аквариума, жива експозиция – флора, фауна, по-интересни екземпляри, какво представят останалите експозиционни зали?

Доц. д-р Елица Петрова: Както знаете, в Аквариума е ситуирана жива морска експозиция. Към настоящия момент може да се видят над 30 морски и речни риби, над 40 екзотични риби, както и някои други хидробионти, като костенурки и тритон. Специално от морските представители, които са характерни за нашия Черноморски басейн, може да се види морска котка, лястовица, морски дракон, който се води за най-отровната риба в Европа. Също така скорпид, също отровен вид за Черно море, звездоброец. От екзотичните видове интересни представители са пираните. От тях имаме както растителноядни пирани, така и хищни. Интересна риба е полиптерус, чиято родина е Африка и Сенегал. Тя е интересна с това, че диша и атмосферен въздух при засушаване на водоема, който обитава. Друго интересно за Аквариума е представянето на една нова малка колекция от хидробионти, препарирани чрез метод, наречен диафонизация, т.е. телата на изготвените по този начин обекти придобиват напълно прозрачен вид с ясно разграничими по цвят хрущяли от кости. Съхранените по този начин екземпляри  се консервират продължително време в безвредни за здравето на човека агенти. В момента работим по разширяване на колекцията. Освен че те са изключително атрактивни модели, този метод се използва и в науката за определяне на видова принадлежност при трудно отличаващи се по външни белези риби напр..

Фокус: Аквариум Варна е част от Института по рибни ресурси. Работите по много и интересни проекти. Каква част от тях са приключени тази година, по кои работите активно в момента?

Доц. д-р Елица Петрова: Институтът по рибни ресурси е към Селскостопанска академия и Министерството на земеделието. Той функционира от 1932 година като при откриването си е бил Морска биологична станция с Аквариум, сега вече  е Институт по рибни ресурси с Аквариум.  Дейността му през всички години досега е свързана с изучаване на биоразнообразието на Черноморския басейн, промените в екосистемата под въздействието на различни екологични фактори, изследвания върху стопански ценни рибни и нерибни морски ресурси. През настоящата година работим по два текущи проекта към Селскостопанска академия. Единият е насочен към биологичната характеристика на основни видове промишлени морски риби, а другият е насочен към съвременното състояние на хранителната база на стопанските видове рибни ресурси. По отношение на рибните запаси като отделна задача Институтът по рибни ресурси е ангажиран с оценка на запаса от калкан пред българския бряг от 2014 година. През настоящата година конкретно сме извършили пролетното изследване, тъй като от миналата година се правят две изследвания – пролетно и есенно. Тази задача е част от Националната програма за събиране на данни в сектор „Рибарство“ към ЕК и в случая е договорна задача с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. През миналия месец завършихме проект по програмата на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с програмен оператор Министерството на околната среда и водите. Този проект е свързан с повишаване капацитета на изследване на морски нерибни ресурси или бяха изследвани популациите на черната мида и рапаната пред българския бряг на Черно море. Най- общо събраните данни сочат понижаване на количествата на рапаните и черните миди като последица главно от интензивното дънно тралиране и замърсяването. Проведено е и моделно изследване в рамките на същия проект със закупен специализиран софтуерен продукт. Моделирането чрез него показа възможност за добро развитие на популацията например на черната мида в защитени зони. Това моделно изследване беше направено в рамките на проекта, то е в процес на бъдещи разработки и използване на модела за решаване на практически хидрологични и биологични въпроси.

Фокус: Какви видове риба се срещат в българските води?

Доц. д-р Елица Петрова: Най-общо може да се каже, че видовете риби са над 230 в Черноморския басейн, но част от тези видове се срещат рядко. Обект на промишлен риболов са сравнително ограничен брой, не повече от 20 вида. Това са калкан, трицона, сафрид, хамсия, паламуд, лефер. За съжаление запасите в Черно море не са в добро състояние. Голяма част от тези видове са застрашени поради преулов и замърсяване. Това важи главно за рибните видове, които имат висока пазарна стойност. На първо място това е калканът. Неслучайно и този вид е най-застрашен от нерегламентиран улов. А след като страната ни бе приета в ЕС, ежегодните оценки на неговото състояние стават задължителни. Другият квотен вид, който подлежи също на ежегодно наблюдение, това е трицоната. Изследванията през последните години показват, че запасът е относително стабилен и не се регистрира преулов. Трицоната се оказва единственият вид, който все още не е застрашен.

Фокус: Има ли изчезнали видове риби в последните години и на какво се дължи това? И обратното – има ли видове риби с намалена популация през годините, която да е увеличена сега?

Доц. д-р Елица Петрова: При повечето наблюдавани видове риби се регистрира преулов, но няма индикации те да бъдат застрашени от пълно изчезване, както се е случило с черноморската скумрия. Други промишлено значими  видове, като черноморската акула, хамсията, барбуната, също са обект на преулов и те през следващите години ще бъдат обект на специализирани изследвания. Много са факторите, които влияят върху рибната фауна в Черно море. Изследванията обаче в тази посока трябва да бъдат интегрирани, т.е. идеята да се включва голям обем от данни за различни показатели на морската екосистема и да бъде обхванат ареалът на разпространение, доколкото тези видове извършват значителни миграции в Черно море.

Фокус: Какво показват изследвания Ви върху екосистемата на Черно море относно флората, фауната и биоразнообразието?

Доц. д-р Елица Петрова: Изследванията през последните години показват тенденция за намаляване на биоразнообразието и рибните ресурси, което важи за целия Световен океан и Черно море не е изключение. Причините за това са комплексни, но основни са преуловът и замърсяването на моретата и океаните. Редуцирането или изчезването на видове довежда до нарушаване на екологичния баланс на функционалните връзки между различните групи организми и техните хранителни взаимоотношения. Това води до намаляване на продуктивността и стабилността на екосистемите. Друг фактор, който влияе върху биоразнообразието, това е навлизането на инвазивни видове чрез връзката на Черно море със Средиземно море. Част от навлизащите видове се адаптират към условията на черноморската екосистема и я повлияват. Един такъв типичен пример е навлизането на Rapana venosa, който е инвазивен вид за басейна, адаптира се успешно към условията в черноморската екосистема през 50-те години на миналия век и нанася щети върху струпванията от черна мида, тъй като тя е основна негова храна. Друг пример са инвазивните макрозоопланктонни видове, това е ктенофора Mnemiopsis leidyi. Mnemiopsis leidyi се храни с дребен зоопланктон, който е основна храна на планктоноядните риби и съответно става техен конкурент. Ако трябва да обобщя с едно изречение бих казала, че в сравнение с пикът на замърсяването в Черно море през 90-те години има известно възстановяване на екосистемата по отношение чистотата на водите, например някои хидрохимични параметри, концентрация на различни биогенни елементи и основно това е във връзка с намалената индустриална активност в региона.

Фокус: Какво може да ни кажете за популацията на черна и бяла мида?

Доц. д-р Елица Петрова: Първо ще се спра върху черната мида. Мидените полета, формирани от черна мида, имат важна функция в екосистемата на Черно море, тъй като черните миди се отличават с висока филтрационна способност, акумулират химични субстанции и създават специфични биотопи, като по този начин се поддържа биоразнообразието и се формира хранителна база за множество дънни риби. Ако говорим за последните изследвания на Института по рибни ресурси по отношение на черната мида, те са правени през 2015 и 2016 година в зоните между Балчик и Созопол от 20 до 45 метра дълбочина. Изследванията до 35-метровата дълбочинна граница показват намаление на популацията на черна мида. След 35 метра дълбочина  количествата са по-високи -между 200 и 400 килограма в отделните тралове. Важен момент е, че са необходими ежегодни наблюдения и регулаторни мерки. Известно възстановяване на популацията би могло да се постигне чрез въвеждането на защитни зони, в които дънното тралиране да бъде забранено, като е необходимо да се упражнява ефективен контрол. По отношение на бялата мида интересът и фокусът е много голям, особено през последните месеци. Освен рапаната, за който знаем, че е видът с най-висок икономически интерес до момента, започва интересът и към други нерибни ресурси – двучерупчести мекотели. Става въпрос за трите вида бели миди – бялата пясъчна мида Chamelea gallina, Mya arenaria и Donax trunculus, които имат различни местообитания. Общото, което характеризира тези три вида, е, че те образуват големи струпвания в по-плитки води и това ги прави лесни за експлоатация. Ако отново се позовем на научни изследвания, най-мащабното изследване на Института по рибни ресурси върху бялата мида беше проведено през 2003 година, като наред с биологичното изследване на вида, ние направихме оценка и на общия и промишлен запас. Към настоящия момент експлоатацията на тези миди в България е разрешена само с ръчен способ. Съответно средиземноморските държави като Италия, Испания и Гърция имат традиции в консумацията на тези видове като деликатеси и интересът към изкупуване на бяла мида дойде първо от тези държави. За нас проблем ще се окаже изчерпването на този ресурс при нерегулирано експлоатиране, както това се е случило в държави, като Италия и Холандия.  Надявам се Институтът по рибни ресурси  да може да осъществи съвсем скоро актуални проучвания, които да са насочени към биологията, тяхното местообитание и да се направи  актуална оценка на находищата и на реалния им запас. Друг фокус, който виждам в същата тема, е разработване на ефективни технологии за тяхното отглеждане в аквакултура. Добър пример в тази насока в България са добре работещите ферми за черна мида по българското крайбрежие, както и нарастващия интерес на частния бизнес за изкуствено отглеждане на различни видове мекотели. Мерките трябва да водят до поддържане на екологичния баланс на басейна и същевременно да отговарят на нуждите на крайбрежното население, занимаващото се с рибарство, т.е. да се осигури възобновяемост и съхранение на морските ресурси в Черно море.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА