Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог: Българинът е толерантен човек и би приел бежанци, но само ако те работят, плащат си данъците и спомагат за развитието на страната ни

Снимка: Pixabay.com

Доц. д-р Жеко Кьосев, социолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доц. Кьосев, в последно време отново стана актуална темата, свързана с бежанците и евентуален натиск от тяхна страна към България. Благоевградска област е гранична с Р Гърция, затова особено внимателно следим темата. Според Вас има ли към момента реална опасност за страната ни?

Доц. д-р Жеко Кьосев: Бих искал да започна отговора на този въпрос с връщане малко назад в модерната история на България, защото в миналото имаме два особено показателни случая за бежански натиск. Първият от тях е след подписването на Ньойският мирен договор в 1919 година. Тогава България е „поставена на колене“ заради териториални загуби, репарации и така нататък. В този период около 100 000 българи от Одринска Тракия се връщат тук в България. Да, някои ще кажат, че този случай не е подобен на случващото се сега, защото тези хора са българи, които се връщат в родината си. Тук обаче интересното е, че колкото и да е била разрушена България, тя помага на хората. България има и втори случай, който не е толкова лицеприятен, но който също е исторически факт. Той е от 1984 година, когато правителството на Тодор Живков изгони хиляди български турци към Турция. Това от своя страна предизвика огромен отзвук в световен мащаб. Разбира се, трудно е на база тези исторически примери да дадем отговор на въпроса „Има ли опасност за България?“, но те от своя страна са показателни как сме се справяли с проблема в миналото. Към днешната дата наистина има страх не само в Югозападна България, но и в останалата част от страната, че може да се случи нещо, с оглед и на напрежението между Турция и Сирия. Всъщност точно на този страх разчита и Ердоган.  Той заплашва Европа, че ще пусне през границата 4 млн. мигранти. Важно е да отбележим, че не всички от тях ще минат през България, но дори и 100 000 човека да го направят, то това ще бъде огромен удар, защото ние нямаме възможност да ги приемам. По-лошото в случая е, че дори и тези хора да дойдат, то те не искат да се социализират в България. Ако те искаха да работят, да се развиват, да учат български език, да завършат някакво образование, то нямаше да има проблем около бежанците, защото все пак непрекъснато се говори, че има криза за работна ръка. Бежанците гледат на България не като място, в което искат да останат, а като път, през който да стигнат до страни като Германия.

Фокус: И все пак има ли от какво да се притесняваме при преминаването им през България? Вие казахте, че те не искат да останат тук, но пък биха били полезни.

Доц. д-р Жеко Кьосев: Да, наистина биха били полезни, но само ако успеят да се социализират. Затова дадох и двата исторически примера. Особено по отношение българските турци от 1984 година, които отидоха в Турция. По-голямата част от тях наистина се социализираха. Тоест ако тези, които преминават през България изявят желание биха могли да направят същото. Мисля си обаче, че това е в сферата на научната фантастика, защото самите бежанци не желаят това нещо. От това всъщност се притесняват българите. Преди няколко седмици много се говореше и по темата за расизма заради случилото се на мача България – Англия. Още тогава Ви казах, че аз съм категоричен противник на твърдението, че ние сме расисти. Тоест личното ми убеждение е, че българинът би приел едни хора, които работят, плащат си данъците и спомагат за развитието на България. Все пак страхът на българите е много обясним, защото знаем,  че тези бежанци трябва да бъдат изхранвани, лекувани и така нататък. Тоест проблемът е много голям чисто социално. Разбира се, той е и политически, но в основната си е тежко социален. От там идват и страховете на хората, но и на правителството.

Фокус: Все пак мислите ли, че властите действат адекватно в ситуацията, макар все още да няма нещо конкретно като заплаха?

Доц. д-р Жеко Кьосев: Това, което може да кажем в настоящата ситуация е, че този път започнахме да действаме преди нещата да ескалират, което според мен е съвсем нормално. Другото положително е, че този път сме решили да действаме предимно, разчитайки на дипломацията и договорите, които сме подписали с Турция до този момент. Тоест ще разчитаме на добрите междусъседски, дори приятелски отношение. Реално ние нямаме някакъв друг инструментариум, с който да се противопоставим на случващото се.

Фокус: А в такъв случай може ли да се опитаме да водим преговори с Турция?

Доц. д-р Жеко Кьосев: С Турция ние имаме подписани договори по въпроса. Тоест в случая няма за какво да преговаряме от дипломатическа и политическа гледна точка. Все пак нека не забравяме, че ние имаме добри отношение с нея. Още повече, че Турция позволи на границата ни с нея да се построят огради. За съжаление тези съоръжения не биха могли изцяло да спрат бежанците, защото те биха могли да влязат от Гърция или Северна Македония. Получава се така, че ние нямаме кой знае колко дипломатически инструменти за справяне с евентуална криза или по-скоро такива, с които да се опълчим на цялото това нещо. Отново ще се върна в началото на нашия разговор, когато коментирахме, че има страх в българското общество. Да, такъв има, но според мен не трябва непрестанно да живеем в страх от това, което би могло да се случи. Трябва да се работи по-скоро в посока търсенето на някакви варианти, ако все пак това се случи.

Фокус: Може би наистина би било добре да си вземем поуки от историята и нещата, които са ни се случили в миналото. Вие самият дадохте два примера, които са реални. Да, различни си в своята същина от нещата, които се случват сега, но пък са добър пример за адекватна реакция.

Доц. д-р Жеко Кьосев: Точно така. Пак казвам  – за мен никога не е било доминиращо да се всява страх в другия. Ако ми позволите, то и при възпитанието на едно дете не трябва да се всява страх, защото страхът води след себе си паника. Според мен важното тук е нещата да се представят спокойно и най-вече да се търсят алтернативи ако тези хора дойдат. Въпросът не е да изпадаме в страх и паника, а да видим как ще се справим. Да, оградите, които са построени са много важни, но трябва да се мисли и за други варианти, защото самите те не са самодостатъчни. Това за мен е важното – спокойствие и обмисляне на ситуацията, за да се вземат най-правилните решения.

Ливия НИНОВА