Доц. д-р Костадин Кисьов, РАМ-Пловдив: Интересът на иманярите вече не е насочен към разкопаване на могили, а към търсенето на хайдушки съкровища по легенди

снимка: pixabay.com

Доц. д-р Костадин Кисьов, директор на Регионален археологически музей-Пловдив, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за иманярските набези на територията на Пловдивска област.

Фокус: Доц. Кисьов, в кое време на годината се констатират най-много иманярски набези на територията на Пловдивска област? Кои са последните случаи?
Костадин Кисьов:
По принцип иманярските набези не се осъществяват в лятно време, както се предполага. Лятно време те се констатират, но иманярите работят активно през зимата, когато почвата е най-мека и по полето няма никой. Общо взето, може да се каже, че през последните години иманярството като тенденцията намалява, защото по-голяма част от могилите вече са разкопани и ограбени. Въпреки това, през последните месеци имаше няколко случаи на иманярски набези. Една част от тях са оповестени от полицията. По-голям интерес е насочен вече не към могилите, а към търсене на различни хайдушки съкровища. Последният случай беше този над село Храбрино, където двама иманяри бяха изкопали тунел в гората, мислейки че са попаднали на пещера, в която има съкровища. В резултат на това и двамата иманяри бяха пред задушаване и съответно закарани в болницата. Това беше един от последните случай. Друг случай е свързан с могила в района на Хисаря, която беше разкопана. Установи се, че иманяри са разрушили част от могилния насип и не са стигнали до гробното съоръжение. Набезите, които се извършват, са главно по полето, където се знае, че има селища. Там правят изкопи с багери и търсят монети. В крайна сметка, наистина може да се каже, че тенденцията е към намаляване на тази дейност на територията на Пловдивска област. Трябва да се отбележи, че иманярски набези и изкопи се изместват главно към планинската част, по северните склонове на Родопите. Като обект на такива нерегламентирани изкопи са обекти, които се виждат, като например останки от крепости и селища. Въпреки, че в много от случаите иманярите не откриват ценни находки и старини, те унищожават археологически структури – крепостни зидове и гробни съоръжения. По този начин не откриват нищо ценно, но крайният резултат е, че разрушават самите паметници, които не могат да бъдат проучени и социализирани в цялостен мащаб.
Фокус: От какво най-често се ръководят иманярите? От легенди или нещо друго?
Костадин Кисьов: Някои от групите иманяри се ръководят от легенди, други от карти, които си ги разменят помежду си, мислейки че те са автентични. Има изработени фалшиви „книги на съкровищата“, които ги правят хора, търсещи лесни и бързи пари. Тоест, те съставят документ с невярно съдържание и го продават на някоя от иманярските групи, а оттам нататък иманярите започват да се движат по нея. Друга група иманяри търсят съкровища главно по легенди, нишани в скали и подобни истории. Трети пък са иманярите, които са по-образовани и четат археологическа литература. Те насочват интереса си към определени археологически обекти, където се предполага, че има артефакти с по-голяма номинална стойност, а това са главно могилите и гробниците.
Фокус: Получавате ли сигнали за иманярски набези и какви действия се предприемат?
Костадин Кисьов: По принцип много често се обаждат хора от отделни села, където например са констатирали наличието на иманярски групи с металотърсачи или такива, които копаят по могилите. Когато се обадят в музея, ние предприемаме мерки съвместно с Криминална полиция и се извършват нужните адекватни действия. В това отношение полицията в Пловдив работи много ефикасно и бързо. Почти във всички случаи тези групи са заловени и арестувани, за да се прекрати тази дейност.
Фокус: В Археологически музей – Пловдив има ли артефакти, които са били иззети и спасени от иманяри?
Костадин Кисьов: В рамките на година, в Регионален археологически музей – Пловдив постъпват в порядъка на 100-200 до 500 артефакти, иззети при акции на полицията и прокуратурата. Това са неща, които са били конфискувани по време на обиски на коли и домове на иманяри. И всичко това, което е по дознанието на полицията и прокуратурата, постъпва при нас за експертни оценки и за подпомагане на самия съдебен процес. И вече когато минат делата, те се отнемат в полза на държавата и остават в музея като артефакти. Ние ги придобиваме и ги завеждаме в музейните фондове като държавна собственост.
Фокус: Много често антикварите подпомагат дейността на иманярите. Имате ли такива наблюдение? Колко тънка е границата между хоби и нерегламентирана дейност?
Костадин Кисьов: Спрямо антикварите нямам някакви наблюдения. Този процес на търговия не ми е известен и някак как да бъде иначе – това е работа на полицията. Има звена, които се занимават не само с иманярите, които правят изкопи и откриват исторически артефакти, а и с тези, които ги търгуват в рамките на страната или в чужбина. Това е един доста сложен процес, в изпълнение на който са организирани различни видове служби. Постигат се добри резултати. В края на годината, може би през октомври или ноември, в Археологическия институт в София ще бъде открита национална изложба, на която отделните музей ще представят иззети при акции и съответно спасени от иманяри артефакти. Няма как да се представи всичко, но ще бъдат изложени по-интересните артефакти. В Пловдив сме организирали три такива изложби в годините назад. Тази ще бъде национална.
Фокус: Нека сега да обобщим и да кажем кои са най-често нападаните от иманяри места около и в Пловдивска област?
Костадин Кисьов: Това са главно могилите в землищата на отделните селища – там, където ги има, разбира се. Това са основните обекти, но тъй като през последните 10 години те бяха почти изцяло разрушени и ограбени, иманярите насочиха интереса си към планинската част на областта, където главен обект на разкопки са селищата и крепостите. Там, където според легендите има нещо скрито и заровено, което очаква да бъде открито.
Тони МИХАЙЛОВ