Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Големи са очакванията ни, че ще открием тялото на женската глава от археологическо лято 2018 г. или главата на мраморната статуя – Тогатус

Снимка: Исторически музей - Петрич

Доц. д-р Людмил Вагалински, археолог от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доц. д-р Вагалински, миналата седмица подновихте теренните проучвания на античен град Хераклея Синтика. В тази връзка кажете ни какви са откритията, които направихте до този момент?

Доц. д-р Людмил Вагалински: За щастие отново имаме късмет, тъй като обектът е много интересен. Разкриваме ранни пожари от късния елинизъм и ранната императорска епоха – монети, глинени лампи, разнообразна керамика. Днес намерихме и парче от мраморна мерителна масичка. В нея има едни оформени отвори, с които на пазара се е проверявало дали търговците не лъжат, а и също чрез тях се е отмервало съответното количество.

Фокус: В момента кой точно участък от обекта проучвате?

Доц. д-р Людмил Вагалински: В момента сме в източния край на централния площад на форума, като работим до скала. Слезли сме доста дълбоко, потвърждавайки стратиграфията като датировки, което всъщност е много важно, за да може да потвърдим историята на града – кога и какво му се е случило.

Фокус: Имате ли надежда, че в този район, който проучвате сега ще намерите или тялото на женската глава, която открихте през археологическо лято 2018 г., или главата на мраморната статуя – тогатус?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Много хубав въпрос. Имаме големи очаквания това да се случи, тъй като и двете скулптори открихме именно в този участък. Надявам се, че ще имаме късмет, но предстои да видим. Но имаме и друга новина – много ранна, добре запазена, дори удивително запазена стена разкриваме в момента. Все още само като хипотеза мога да споделя, че е възможно тя да ни дава южната граница на централния площад – Агората от елинистическия период, тоест от преди новата ера или от ранната история на града. Ако това се окаже така, то аз самия ще трябва да преоценя идеята си за размера на елинистическия град, който може ѝ да не отстъпва на площта на по-късния от римската епоха. По отношение стената, която ни изненада, то мога да кажа, че аз търсех южната граница на римският площад – тя излезе. И покрай нея се разкри, в момента го проучваме – един много масивен, хубаво издялан зид по стара технология, който бих казал, че е бонус за нас като резултат и за историята на града. Разбира се има и трудности, защото той се намира в много опасна близост до сегашния черен път и ние няма да имаме възможност, поне за момента, да го разкрием цялостно. Свързали сме се с Община Петрич в тази връзка и координираме действията си с нея. Правим всичко необходимо, но ще видим как ще продължим по-натам, защото знаете, че правителството отпусна средства за изграждането на хубав път до обекта. Ще видим в този участък от пътя какво може да се направи, така че стената да бъде запазена.

Фокус: А какви са плановете Ви и до кога смятате да работите на обекта? Периодът на проучванията ще зависи ли и от откритията, които ще направите?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Както повечето неща в живота – всичко зависи от парите. До края на седмицата имаме осигурено финансиране от Община Петрич през Исторически музей – Петрич. Вече сме готови с всички финансови разчети, отчети и документи. След което се надявах, че без прекъсване ще успеем да продължим проучванията чрез средствата, които са отпуснати за Хераклея Синтика, но и за много други обекти в страната от Министерство на културата. За съжаление все още не е подписан договорът между министерството и моята институция – Национален археологически институт с музей. Ако това не стане до края на седмицата, то ще трябва да прекъснем работа, което не е добре за обекта, защото ангажирането на хора не е толкова лесно. Отделно съм подал заявление, с одобрение от министъра на културата до Министерски съвет за допълнително финансиране, което ще ни позволи да работим на обекта още два месеца, защото това е голям град към който има голям интерес от страна на хората. В България нямаме такъв град от елинистическата епоха, който после продължава в римската без прекъсване. Имаме късмет, че върху този град няма съвременен, който „да го е затиснал“, каквито са примерите с Аполония, Месамбрия и така нататък. Така, че всичко зависи от финансирането. Към момента не е много сигурно как ще се случват нещата.

Фокус: Миналата година правихте и едно LIDAR заснемане на обекта. Успяхте ли вече да обобщите данните и има ли нещо по-интересно, което да искате да проучите на база резултатите?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Най-интересното, което излезе от това заснемане е малка крепост, която се намира на върха на хълма. Аз я тълкувам като акропола на града. За да се заемем с нея ни трябва доста сериозен ресурс, а и не ми се иска да се разпокъсваме по този начин. Все пак нека имаме предвид, че мястото не е лесно достъпно, а туристите очакват да видят завършен този площад и е добре да приключим с него. Вероятно по този акропол ще работим, но не тази година. През 2019 г.  планираме да отворим и големия канал, който е с височина около човешки ръст. Той минава под площада. Идеята ни е да го проучим, взимайки всички необходими мерки за сигурност. Това също е доста амбициозна задача. Очакваме добри резултати и от канала, но отново казвам – всичко зависи от финансирането. Надявам се, че до края на седмицата ще бъде подписан договора между моята институция и Министерството на културата, за да може Хераклея Синтика и много други обекти да бъдат най-после започнати с това финансиране. Вече за по-голямото финансиране от Министерски съвет е обвързано и с по-дълга и сложна процедура. Предполагам, че през месец август ще има само едно заседание на МС, после докато стигнат парите до министерството, а оттам и до НАИМ ще мине време, но няма какво да правим, освен да се адаптираме към ситуацията.

Ливия НИНОВА