Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Две аномалии открихме при заснемането на Хераклея Синтика с LIDAR, за едната предполагаме, че е акропола, а другата античния театър

Снимка: ИМ - Петрич

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Доц. Вагалински, скоро станаха ясни резултатите от LIDAR заснемането на Хераклея Синтика. Какво показват те?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Първо искам да подчертая, че финансирането за това LIDAR заснемане е от Министерски съвет с официално постановление чрез Българската академия на науките по проект на Националния археологически институт с музей. Самото LIDAR заснемане не се ограничава само с Хераклея Синтика, а е приложено през пролетта за 14 археологически обекта в цялата страна. Избраните обекти бяха перспективни и самият им терен не позволява локализирането на детайли от тях чрез теренно издирване, заснемане с дрон или други летателни средства. В случая хълма Кожух при Хераклея Синтика е често пъти трудно достъпен, поради това бе приложена LIDAR системата. Резултатите от това заснемане чакахме с нетърпение. Към момента успяхме да разпознаем интересни неща от тях, но искам да подчертая, че все още работим по данните. Едната от засечените аномалии е много интересна и подозираме, че това е бил акропола на града. Намира се във високата част на южния склон на Кожух. Има едно право очертание, което очевидно е дело на човешка ръка на площ около 7 дка. От едната страна е естествено, природно укрепено, тъй като склона е много стръмен, като смятам, че мястото не е избрано случайно. Втората аномалия не можем да тълкуваме толкова еднозначно, защото тя има характеристики на театър, който отдавана търсим и много ми се иска да намерим. Надявам се, че този път сме успели. Въпросната аномалия също се намира на хълма Кожух, в неговите западни поли. Знаете, че получихме ново финансиране от Министерски съвет, с помощта на което през октомври ще направим ново археологическо проучване. Наред с другите задачи, които си бяхме поставили по централни площад, то сега ще направим, макар и ограничено проучване на тези две аномалии.

Фокус: Всъщност тези две аномалии ли ще са основната Ви цел за настоящите проучвания?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Тези две аномалии първоначално не бяха планирани, тъй като резултатите от заснемането още не бяха готови. Когато кандидатствахме за допълнително финансиране, идеята беше да допроучим започнатото през лятото в източната част на централния площад и ние ще продължим да работим там. Тъй като сега се появиха тези две аномалии, които ѝ разчетохме, то ще направя опит да отделим ресурс за тях и да ги проучим, макар и частично.

Фокус: А планувате ли да започнете плануване на обекта във височина?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Винаги ни е изкушавала такава възможност, защото на този хълм не са правени проучвания, а има много археологически материал като керамика, монети, метал, архитектура и други. За нас е ясно, че на този хълм е имало заселване още при възникването на града. Не случайно очакваме акропола да е там, светилища също трябва да има. Ние се опитваме да работим системно на обекта, така че той да стане, в какъвто вече се и превръща – утвърдена археологическа цел. Както вече знаете имаме създадена и електронна платформа, където постоянно качваме нова информация, не само за Хераклея Синтика, но и за други антични обекти в страната. Това от своя страна донесе на обекта много широка популярност, но не бива много да се отпускаме, защото туристите искат да видят нещо, което да е значим и по възможност събрано и видимо, а такава е централната част на площада, която се намира в равната част на хълма. Иначе бихме работили и самия хълм, но не мисля, че това ще донесе същата популярност за обекта и самата общината. Ние мислим не само за науката и ценните открития в тази посока, но и за това как да бъдем полезни на Петрич и хората.

Фокус: Успяхте ли по-подробно да проучите откритата мраморна статуя и имате ли вече някакви по-конкретни хипотези за изваяната личност?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Честно казано не съм намерил достатъчно време да отделя, за тази много интересна статуя, тъй като в момента водя един проект в северна България, който сме планирали отдавна. До колкото успях да проуча обаче – качествената изработка и качествения мрамор, както ѝ стиловия анализ показват, че тя е създадена през I век сл. Хр. – най-късно началото на II век. Това е златното време на Римската империя и нейният възход. Тъй като същата иконография, същото качество имат статуи на римски императори като Октавиан Август, основателя на империята, на неговите синове. Затова ѝ допускам, че е възможно да е изобразен римски император. Другата вероятна хипотеза, която изказах още в началото е, че е възможно да е местен първенец, който според намерените надписи е организирал игри. Статуята наистина е много добре изпипана и е над човешки ръст, а това като правило се е прилагало спрямо личности, които са от имперски, държавен мащаб. Очевидно този човек е направило много добрини за града, защото хераклейци много старателно са положили неговата статуя, след което са я покрили с рушевини. Това се е случило предварително към края на III век, когато в града е имало вражеско нападение. Те са имали отношение към нея и са я поставили много внимателно, като отгоре са направили стълбище, с което да я предпазят. Докато не намерим главата за нас ще бъде много трудно да разпознаем коя е тази личност, въплътена в статуята. Много ми се иска през октомври, когато отново ще работим около мястото, където беше открита статуята, да намерим главата, но честно казано като археолог, който стои здраво на земята, малко се съмнявам. Допускам, че главата е пострадала по време на вражеската атака и поради тази причина тя не беше в непосредствена близост до тялото. Има и още нещо. Често през античността са сменяли главите на управниците, но са оставяли същото тяло. Било е по-евтино, а и се е случвало по-бързо, особено във време, когато императорите се сменят сравнително бързо. Така че не съм сигурен дали ако някога намерим главата ще можем да кажем: „Да, тя е оригиналната, от самото начало на скулптурата“. Въпреки че по стилов анализ и изработка бихме могли да познаем дали е оригиналната или е по-късна и е сложена на това тяло. Мисля, че вече навлязохме в много хипотези, които се надявам да са интересни за вашите слушатели и читатели.

Фокус: Традиционно през есента правите археологически обходи на терена около обекта с цел предотвратяването на иманярски набези. Тази година ще правите ли нещо подобно?

Доц. д-р Людмил Вагалински: През последните години много системно се опитваме да покрием цялата територия на общината, изработвайки една актуална археологическа карата. За съжаление тези наши усилия по никакъв начин не могат да спрат иманярите. За това си има органи на реда. В района иманярите са много активни и навсякъде откриваме пресни следи от тях. През тази есен също ще направим такова издирване, като това отново ще е с финансиране от Министерски съвет по проект на НАИМ към БАН. Целта на този проект е максимално да се обогати археологическата карта на България чрез електронната система, която НАИМ към БАН създаде преди години и дълго време поддържа. Така, че да, ще работим. Дано времето е благосклонно. Такива неща, такива издирвания се правят на есен, когато растителността е малко, за да имаме по-точни наблюдения.

Фокус: А скоро сблъсквали ли сте се в района с някакви иманярски набези или обществения интерес към обекта го пази?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Ако говорим за Хераклея Синтика, то може би едни от най-добрите резултати е, че заради  популярността на обекта местните хора имат повече ангажимент към обекта. Това помага за намаляването на иманярските набези. Самият обект и по-точно там, където работим има денонощна охрана, така че иманярите не си позволяват да посягат на обекта. За съжаление обаче продължават да „работят“ в близките околности, включително в околностите на града и най-вече богатите некрополи. Непрекъснато имаме данни за такива дейност, което е тъжно. Бих могъл да кажа, че навсякъде, където сме обикаляли в Община Петрич има следи от иманяри.

Ливия НИНОВА