Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ към БАН: Интересен мраморен торс на божество, някъде от II век, открихме при тазгодишните проучвания на античен град Хераклея Синтика

Снимка: НАИМ

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика в интервю за предаването „Петрич – древен и вековечен“ на Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус: Как вървят тазгодишните проучвания на античен град Хераклея Синтика, които се провеждат за 11 година?

Людмил Вагалински: Вървят добре, защото общината осигури финансиране. За съжаление няма да успеем да изпълним програмата, която предварително си бяхме създали. Искаше ни се да разкрием по-голяма част от римският площад, но тези частни парацели, за които смятахме, че са с уреден статут с общината, всъщност се оказаха, че продължават да са частни, а дори единият е продаден на друго лице и то за много пари. Това в момента ни спъва. Разбира се ние има какво да правим, като в момента проучваме в източната част на площада – обществени сгради е една ранно християнска базилика, която е създадена през V век, но не ни е пълната програма, която мислихме да извършим, затова и леко ми е криво.

Фокус: Има ли как този проблем да се реши за евентуалният втори сезон на разкопките?

Людмил Вагалински: Би могло, стига общината да съумее да реши проблема бързо. Оказа се, че въпросът е доста сложен и въпреки усилията на кмета Бръчков и общинското ръководство през последните години, за сега няма резултат.

Фокус: Какви са амбициите Ви и в какво може да се превърне Хераклея Синтика?

Людмил Вагалински: Нямаме амбиции. Това, което се опитваме да направим с музеят в Петрич и общината е да превърнем обекта в интересен и атрактивен за посетителите. Всъщност античен град Хераклея Синтика като туристически обект е обречен на успех, такъв има и към момента. Туристопотока през последните години се увеличи драстично. Виждам, че хората вече идват с автобуси до нас, въпреки че пътят от комплекса на баба Ванга до тук не е много добър. Затова работим интензивно, стремим се да разкриваме интересни артефакти, но и архитектура. Правим реставрация и консервация, подготвяме и европейски проекти, защото в момента има отворен „кол“, който ще позволи да се направи нещо страхотно от обекта. И преди съм казвал, че ако целта на проучването на обекта е бил да си направим титли и публикации, то щяхме да разкопаем тук-там, ще съберем информация, ще вземе предметите и ще ги откараме в София, и с това ще приключим. От това обаче няма да се направи туризъм. Ние работим системно на едно място, като разширяваме площада и вече има ефект, но трябва да се социализира по-бързо, да се реши въпросът с частните имоти и да се направи един туристически-посетителски центът, който да отговаря на нуждите на хората. Самият обект е много рядък, защото ние нямаме гръко-македонски град, който се проучва в България, освен Хераклея Синтика, която се намира в югозападното ъгълче на страната ни. Хвърлихме много усилия и то с много малко пари. Опитваме се от 2007 година всяка година да правим по нещо, за да не приключим – геофизика ли ще правим, по-малко ли ще работим, каквото и да е само, за да не прекъсваме. Защото спре ли се работата на един обект, то той ще замре много бързо. След това идват иманярите, по-късно интереса към обекта спира и той замира. Трябва да се работи системно. От гледа точка на туристическите посещения имаме много добри резултати. Щом местните хора започнаха да идват, значи оценяват какво имат. Радвам се, че те са щастливи и оценяват възможностите, които обекта предлага.

Фокус: Миналата година се натъкнахте на интересни предмети. Златната верижка например беше голяма „сензация“ ако можем да употребим тази дума. Тази година какво успяхте да откриете до този момент?

Людмил Вагалински: Натъкнахме са на един много интересен мраморен торс от мъжка статуя на божество. Произведен е някъде II век. Торсът много добре е изработен, пластично. Около 1.20 м е била висока цялата статуя. В момента липсва главата и част от краката. Натъкнахме се и на монети, бронзови накити. Трябва да отбележим, че сме все още в началото на сезона, затова се надявам, че ще се натъкнем на още интересни неща, защото това е в интерес на туристите. Отново казвам, че всичко, което сме намерили оставяме на музея в Петрич. В София не сме занесли нищо, дори една керемида. Не че нямаме нужда в нашият музей, където ни липсват театрални маски като тези от Хераклея, златната верижка, която намерихме също е много рядка. В археологическият музей имаме само една такава, открита в северна България. Дано се натъкнем на интересни неща, но това все пак е и въпрос на късмет. Ние искаме да разкриваме повече архитектура, която да възстановяваме, да правим 3D, консервация. Заедно с комплекса на Ванга и то на границата с автомагистрала „Струма“, този обект до сега трябваше да е изключително посещаван, но ни е трудно. Понякога наистина „ходим жадни, а газим във вода“.

Ливия НИНОВА