Доц. д-р Людмил Вагалински, НАИМ: Надяваме се, че до средата на лятото ще успеем да локализираме театъра на античен град Хераклея Синтика

Снимка: НАИМ

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националният археологически институт с музей към Българската академия на науките и ръководител на проучванията на античен град Хераклея Синтика в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод подновените проучвания на обекта, със средства, отпуснати от Министерски съвет.

Фокус: Доц. Вагалински, какви са целите Ви за вторият археологически сезон на античен град Хераклея Синтика, който започна в началото на тази седмица?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Ще започна с това, че получихме сериозно финансиране от Министерски съвет по предложение на премиера Бойко Борисов. Става дума за 100 000 лева, с които можем да работим спокойно поне два месеца. Основната ни цел е да разкрием максимална част от централния площад, по който вече работим, включително и с машини, премахвайки насипа. Освен това имаме и работници, които копаят на ръка. Искаме също да проучим Ранно християнската базилика от  V век и сградите, около нея. Отделно с консерватора, който е постоянно на терен продължаваме аварийното укрепване на мазилките и зидовете, които сме разкрили до този момент. Почистваме и скулптури, които също сме разкрили. Надявам се да успеем да получим още информация за централния площад, за форума – как точно е бил устроен, какъв е бил ордера. Това са ни основните задачи.

Фокус: А колко време ще работите на терен с помощта на 100 000 лева, които Ви бяха отпуснато от Министерски съвет?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Планирали сме си два календарни месеца, интензивна работа. Тоест около 60 дни.

Фокус: От колко души се състои екипът Ви и с каква специалност са те?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Основно работим археолози. Имаме също професионален реставратор, който непрекъснато работи с нас на терен и върши отлична работа. Отделно имаме нумизмат, който също е с нас постоянно. Работим и с архитект, който идва периодично, за да заснеме, с 3Д скенер, разкритата архитектура. Когато е възможно правим и дигитални възстановки на сгради и архитектурни обеми. Съвсем наскоро ни бе предложена 3Д възстановка на светилището на Нимезида, което разкрихме наскоро.  Използваме също археозоолози – за животинските останки, които намираме; палеоботаник – за растенията и семената, които сме намерили. Имаме също хора, които се занимават с почистването на металните находки. Тук искам да отбележа, че всички находки, които ние откриваме, остават в Исторически музей – Петрич. Единствено ги взимаме в София за почистване и консервация, след което ги връщаме тук.

Фокус: А ще успеете ли да достигнете до театъра, който предполагате, че има на Хераклея Синтика?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Това е много хубав въпрос. Пролетта беше извършено заснемане от въздуха със системата LIDAR, не само на Хераклея Синтика, но и на още около 10 обекта в България. Сега чакаме резултатите от това заснемане, като нас най-вече ни интересува Хераклея. Силно се надявам, че на базата на това заснемане ще успеем най-сетне да локализираме театъра и да организираме неговото проучване. Предполагаме, че ще имаме въпросните резултати някъде в средата на лятото, тъй като процесът е малко дълъг – не по самото заснемане, а след това. Военните служби трябва да преценят дали тази информация може да бъде предоставена или не. До колкото си спомням само за един обект в Южна България има данни, че информацията е малко по-секретна. За щастие Хераклея Синтика не попада в тези опасения. Общо взето надеждата ни е това заснемане, защото до сега не успяваме да локализираме театъра, макар че сме правили заснемания с дрон, с по-малки самолети, обхождали сме многократно терена.

Фокус: Доц. Вагалински, ще Ви помоля в края на нашият разговор да направим е едно обобщение на първият археологически сезон на Хераклея Синтика. Какво успяхте да свършите като работа и кои за Вас са големите открития за месец май 2018 година?

Доц. д-р Людмил Вагалински: Първото, което успяхме да направим през месец май е да разкрием планът на Раннохристиянската базилика, която древните са създали на базата на една късноримска обществена сграда. Това беше много важно за нас. Второ – имаме интересни находки, като се открояват мраморният торс, за който предполагаме, че най-вероятно е на Бог Аполон. Тази находка е отлично запазена и дори мои колеги, които са специалисти по скулптури смятат, че откритието ни е доста старо като датировка, но това тепърва предстои да бъде установявано. Много сме доволни, че в самият край на месец май, успяхме да локализираме римска крепостна стена, южно от форума. Много масивна и добре запазена. Друго, което ни зарадва е, че намерихме паднали колони по време на земетресението от портика. Това откритие беше важно за нас, за да можем да възстановим по-убедително дигитално – как е изглеждал северният край на форума. Особено много ни радва и това, че обектът става все по-посещаван. Много туристи идват – не само българи, но и чужденци. Има също много местни хора и такива от близки и не толкова близки градове. Всичко това показва, че сме на прав път и разбира се тук медиите много ни помагате. Пропуснах да отбележа, че за да социализираме обекта, то напоследък много активно отразяваме работата си на терен в социалните мрежи и интернет. Там непрекъснато обновяваме информацията за това, което правим. Пускаме и клипчета почти всеки ден, за да може хората да станат съпричастни с това, което правим при разкопките.

Ливия НИНОВА