доц. д-р Николай Цонков, ПГ на „БСП за България“: Последните 10 години България губи отбранителните си способности, неправилни политики водят до отлив на военнослужещи

Интервю с доц. д-р Николай Цонков – народен представител от ПГ на „БСП за България“ и заместник-председател на парламентарната комисия по отбрана за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

Водещ: Изпълняват ли се програмата и приоритетите на правителството в Сектор Отбрана?

Николай Цонков: Категорично не, но бих разделил въпроса на две части. Първо, по отношение на записаните приоритети в управленската програма на правителството, бих искал да подчертая, че те са само два приоритета, шест цели, които са си поставили и редица мерки. Но това е едната страна на въпроса. От другата страна е всъщност дали тези проблеми, които отговарят на реалното състояние на българската армия, се решават чрез приоритетите, които са заложени. На първата част на въпроса бих казал – категорично не, че не се изпълняват дори тези приоритети, които са заложени в управленската програма, а те са свързани с изграждане на въоръжените сили, с подобряване на военнообразователната система и на условията в Министерство на отбраната и структурите, разбира се, за работа на военнослужещите, заплащането, което те имат, организационното изграждане на българската армия, тоест повишаване на отбранителните способности и бойната готовност на българската армия. Втората част на въпроса, обаче, е по-важна, защото смятам, че не са точно определени и идентифицирани проблемите, които стоят пред българската армия и оттам са и категорично сбъркани приоритетите на управленската програма. Тоест имаме един голям проблем, който стои пред нас – некомплекта на българската армия от личен състав. По думи на началника на отбраната генерал Андрей Боцев недостигът на личен състав от военнослужещи вече надвишава 8 000 души при 25 000 души българска армия. Второ: продължава хроничното недофинансиране на армията и виждаме просто частично запушване на дупки чрез финансови инжекции през годините. Трето, което смятам, че е важно за нас: борбата с корупцията. Тук веднага бих дал два емблематични случая, които са свързани с хора на ръководни нива в Министерство на отбраната. На първо място споменатият от мен началник на отбраната генерал Андрей Боцев е в конфликт на интереси с неговото семейство, защото единият от синовете му работи в българската армия и е пряко подчинен на генерал Боцев. Второ: постоянният секретар, който е една от основните фигури в министерството, също е в конфликт на интереси със сестра му, която работи в структурите на българската армия, със съпруга на сестра си. Тоест виждаме, че управляващите не работят в интерес на военнослужещите и на българската армия. И на последно място не мога да не спомена организационното изграждане, което е важно за Министерство на отбраната. Вместо да се създават нови отбранителни способности и да се изграждат, напротив – ние разрушаваме вече създадени такива. Примерът също е емблематичен. Става въпрос за Ветеринарномедицинската служба, която е със 100-годишна история. Чрез директор на Дирекция „Логистика“ генерал Боцев изпраща становище и доклад до министъра, с което иска закриването на Ветеринарномедицинската служба, която работи по Закона за ветеринарномедицинската дейност и по редица други вътрешноведомствени документи, включително инструкция и заповед на министъра. Тя е важна, защото отговаря за безопасност на храните и качеството на храните на българската армия – доставката и консумацията на храни от животински произход. И сега министерството и очевидно началникът на отбраната би искал да закрие такава служба с история, с традиции, в структурата на която има и три лаборатории. Защо? Очевидно тук от една страна можем да търсим някакви лични интереси. От друга страна – облагодетелстване на фирми. Тоест пак виждаме порочни практики при управлението на Министерство на отбраната като се избират фирми, които да доставят некачествени храни и хранителни продукти. Ето това прави всъщност Министерство на отбраната и така управлява през последните две години.

Водещ: И нека поговорим за всички тези отделни, липсващи части, които сглобяват пъзела на отбраната. Според доклада на НАТО през 2011 година България има 29-хилядна армия. А както споменахте и вие, от 2015-а досега сме с 25 хиляди военнослужещи. Какво всъщност е състоянието на кадровия потенциал и има ли дефицит на кадри в армията?

Николай Цонков: Да. Дефицитът на личен състав на военнослужещи е огромен. Както споменах, и по думите на началника на отбраната – над 8 000 души. Тоест надвишаваме над 30 % некомплект от личния състав на военнослужещите, което означава, че ние трудно можем да изпълним нашите мисии, които са разписани по закон, както и конституционните задължения на българската армия, а именно да гарантира териториалната цялост на България, както и нейният суверенитет като държава. Това очевидно е свързано с условията, които имаме в момента в българската армия. И тук опираме пак до самото управление на министерството, защото те направиха няколко стъпки, бяха предприети няколко мерки в посока подобряване условията на хората в отбраната, които между другото за БСП са най-важният, най-ценният ресурс в този сектор, говорейки за отбраната. На първо място беше променен механизмът за изчисляване на възнагражденията на военнослужещите. Тоест от 2004 година, когато влязохме в НАТО, възнагражденията се изчисляват на базата на званията на военните. С промяната от тази година вече възнаграждението се изчислява на база както на военното звание, така и на длъжността, която се заема от съответния военнослужещ. На практика обаче тази промяна не доведе до нищо. Напротив – даже до намаляване на заплатите на военнослужещите. Нещо повече. Знаете, че беше обявено 10-процентно увеличаване на заплатите в държавния сектор, включително и на военнослужещите. Това също не се случи поради различни причини и на практика заплатите бяха увеличени с между 4 и 7%, като забележете – 7% получиха всъщност висшите офицерски звания, тоест командният състав, а 4%, тоест минимално възнаграждение получиха редовите военнослужещи и военнослужещите от ниските нива. На второ място: няма я социалната политика на министерството, тоест възстановяване на социалните придобивки и привилегии, жилищната политика за семейството на всеки военен да има осигурено жилище. Вие ще говорите във втората част на предаването за детските градини и училищата. Това също е грижа за семейството на военнослужещите – да им се осигури на съответното място, където служат, детска градина за детето, училище. И не на последно място – липсва им мотивация поради причината, че няма перспектива пред тях, защото преди системата беше организирана по следния начин: имаше пет кариерни полета, които бяха обвързани с квалификацията на военнослужещите и те учейки, образовайки се, повишавайки квалификацията си, вървяха напред в йерархията на Министерство на отбраната. Сега имаме едно кариерно поле и назначаването на всеки военнослужещ става не на принципа на компетенции и компетентност, а на базата на командира, който решава кой да бъде избран и да бъде повишен в звание. Ето това са неправилни политики, които водят до отлив на военнослужещи, и виждаме резултата – 8 000 дефицит от личен състав. Тоест, един голям некомплект.

Водещ: Но освен всички тези, които са в системата на отбраната, какви мерки трябва да предприеме Министерството на отбраната за привличане и поддържане интереса на младите към военната професия?

Николай Цонков: Тук трябва да се предвидят редица комплекс от мерки, които разбира се на първо място са свързани с изравняване на условията на Министерството на отбраната и на пазара на труда. Тоест, да съответстват условията в министерството на пазара на труда чисто финансово, като възнаграждения. Защото в момента начинът, по който се образуват заплатите чрез коефициенти за съответното звание, които се умножават с основната заплата, основното възнаграждение на военнослужещия, който започва от най-ниското стъпало. А представете си най-ниското възнаграждение е 380 лева. Какъв мотив би имал един млад човек, за да започне като военен в Българската армия? Тоест, тук трябва да говорим за обвързване на минималното възнаграждение с минималната работна заплата, което ще гарантира и едно индексиране на основното минимално възнаграждение всяка година. На второ място, трябва да имаме проактивна информационна и рекламна политика на министерството за популяризиране на Българската армия. Това е свързано и с повишаване на авторитета на българския военен и на министерството, което смятам, че също в момента не е особено добро. Това означава, че трябва да имаме една ефективна система за привличане, подбор, набиране и назначаване, и кариерно развитие на военнослужещите, на младите хора. И на второ място да имаме една ефективна система за реклама, и то на пазара на труда, като Военните окръжия, които са основните звена, набиращи кадри за Министерството на отбраната на военнослужещи, трябва да бъдат много по-активни, а не пасивни. Тоест, да отиват при хората, при младите хора, да отиват пряко на пазара на труда, да търсят и да набират тези хора. И тогава може би ще успеем да привлечем повече млади хора.

Водещ: И продължавайки да търсим липсващите части в сектора Отбрана, отново според Северноатлантическия алианс, България е на 16 място спрямо страните-членки за техника и екипировка на войниците. Какво е техническото състояние и материалната база на Българската армия към момента?

Николай Цонков: За съжаление, бих казал, че и техническото състояние, и въоръжението, които се използват в Българската армия, са в своето критично ниво и са морално и технически остарели. И те имат нужда час по-скоро да бъдат и ремонтирани, и обновени, и модернизирани, и да бъдат закупени нови такива техники, въоръжения. И това е пряко свързано между другото, с трите модернизационни проекти, за които се говори повече от 10 години. Виждаме, че конкретно за ВВС проектът няколко пъти се спира, само за последните 2 години той беше спрян един път, сега е в ход, не виждаме резултати, а само забавяне на цялата процедура, което означава, че скоро може да не можем да си изпълним нашите ангажименти към НАТО за въздушна охрана на българското пространство и наблюдение. А това е свързано с управлението на обществените поръчки в министерството, които са голям проблем.

Водещ: За момента е ясно, че България ще има първите си изтребители F-16 и обучени за тях пилоти през 2023 година, ако страната ни обаче приключи успешно преговорите със САЩ през лятото. Какво очаква България в това отношение?

Николай Цонков: Ние от БСП сме казали категорично, че и трите модернизационни проекта трябва да вървят заедно и в най-кратки срокове да се модернизират, за да можем да придобием модерно въоръжение и техника, които да отговарят както на съвременните условия, така и на натовските стандарти. Това ще повиши и бойната готовност на Българската армия. За съжаление, начинът, по който се управлява целият процес във ВВС в Министерството на отбраната, не ми дава основания да съм оптимист, че скоро ще завърши тази процедура по придобиване на изтребителя. Защото тук бих искал да вметна, че говорейки за ВВС имаме за миналата година 4 провалени обществени поръчки поради очевидна некомпетентност, безхаберие от страна на министерството и бих казал големи съмнения за корупция. И ще ви ги маркирам с едно изречение: процедурата за ремонт на вертолетите Ми-17 и Ми-24, вертолети Бел 207, също така ремонт на катапултни седалки и не на последно място възстановяване на летателната годност на самолет Ан-30. По технически причини, по неявяване на нито един кандидат в някои от другите процедури, всъщност, и 4-те процедури са загубени и това води до загуба на способности за Българската армия. И ако го обърнем в часове и разходи за тези часове, които са направени, може да се окаже, че всъщност, това управление на министерството е много скъпоструващо. И само МиГ-овете между другото сме дали 300 милиона през последните 2 години.

Водещ: И няма как да не засегна темата – на 18 март се навършиха 15 години от ратифицирането на договора за присъединяване на България към НАТО. Какво ни дадоха и какво ни отнеха тези 15 години членство в Алианса и стана ли по-силна или по-слаба Българската армия?

Николай Цонков: Теоретично бих казал, че ние би трябвало да сме по-силни Българската армия, защото сме част от една система за колективна отбрана и сигурност. Но на практика виждаме, че последните 10 години ние всъщност рушим и губим отбранителни способности, които сме имали. А да не забравяме, че в Договора за НАТО, в чл. 3 пише, че всъщност всяка една страна-член има задължението да изгражда отбранителни способности, да повишава бойните способности на своята армия, за да може да дава по-голям принос в колективната отбрана и сигурност. А виждаме, че всъщност, на базата и на трите модернизационни проекти, които не се случват, точно обратното се получава. Нямаме един положителен резултат и малко по малко ние всъщност губим своята бойна готовност и боеспособност, а оттам не можем да изпълним и нашите задължения, които имаме по Конституция.

Веселка ИВАНОВА