Доц. д-р Олег Александров: Късноантичната крепост „Ковачевско кале“ е съществувала 250 години

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Доц. д-р Олег Александров от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“, ръководител на проучванията на късноантичната крепост „Ковачевско кале“, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Доц. Александров, вече близо два месеца сте на терен,  как протичат тази година разкопките на късноантичната крепост „Ковачевско кале“?

Доц. д-р Олег Александров: Археологическите проучвания на обекта започнаха на 1 юли. В края на тази седмица приключва първият етап от теренната работа, осъществен чрез договор между община Попово и Великотърновския университет. След спечелен проект на Историческия музей в Попово, Министерството на културата ще финансира още един месец арехеологическа теренна работа и полева текуща консервация, така че работим и през септември. Късноантичната крепост „Ковачевско кале“ е била построена в началото на 4 век, най- вероятно това се е случило по времето на император Константин I. Крепостта е част от много голяма строителна програма по това време. Възстановен е лимесът- римската граница на река Дунав, в същото време са направени много съществени реформи, важни за тогавашната империя, като част от тях са валидни и до днес. Император Константин Велики реформира армията, реформира икономиката, въвежда нови монетни единици. По негово време се правят важни реформи в религията на Римската империя, по негово време за официална религия е признато християнството, а малко по- късно при следващите императори то ще стане и  официална религия на Римската империя. Много важно действие е преместването на столицата от Рим във Византион, който се намира на Босфора. Столицата е открита на 11 май 330 година, в тази връзка са построени редица крепости, включително и в нашите земи. Така че, „Ковачевско кале“ е еталонен пример и нашите проучвания имат съществено значение за изясняване на политическата, икономическата, фортификационната, дори културната ситуация на Балканите, в частност днешните български земи. Плиска и Преслав са важни за изясняване на историческото развитие през 8,9 и 10 век, Царевец, Търновград за 12,13 и 14 век, но „Ковачевско кале“ е изключително важно за периода 4-6 век. Един сложен и повратен период изобщо в европейската история. Крепостта съществува 250 години, дава доста информация и разкопките имат важно значение за изясняване на хронологията на обекта. За последните 25 години откакто имаме археологически проучвания, в голямата си част те са съсредоточени върху отбранителната система на крепостта. Тя наистина е внушителна- обиколката на крепостните стени е около 1 км, има 17 кули, две порти. Кулите са с изключително големи размери- дебелината на стените е малко над 3 метра, тяхната височина най- вероятно е била между 12 и 15 метра, и са се издавали 18 метра навън, т.е. фронт срещу евентуално атакуващите крепостта. Те са били във фокуса на проучванията на колегите преди мен и засега са разкрити около 200 метра от тази отбранителна система и 5 от кулите. Поемайки разкопките, съставихмее програма за проучване на архитектурата и планировката на вътрешността на крепостта. Разкопките започнаха през 2014 години, през 2015 – 2016 година беше проучен огромен склад за зърно, с площ над 1000 кв.м. Той е частично е проучен. Късата му страна е 25 метра, дългата -53 метра. Причината за съществуването на такава сграда е да се събира натуралният данък от района, който да бъде разпределян при нужда или за римската армия, разположена на река Дунав, или да се изпраща през старопланинските проходи към новата столица. Император Константин I е бил достатъчно мъдър да не разчита единствено на доставки на зърно само от Египет, както старата столица Рим, а да доставя продукти от много различни места. Пейзажът в Северна България е почти както съвременния- горите са изсечени, и е възстановено интензивното производство на храни. Тези складове са били десетки, може би стотици по периферията на империята, които са складирали стока. За нас беше важно да уточним тези параметри и да ги сравним с други подобни в империята. През 2017 и 2018 година на север от склада работихме по проучването на римска баня. Тя беше известна малко преди това, тъй като беше засегната при проучването на крепостна стена. Миналата година я проучихме почти изцяло. Става дума за баня с площ около 200 кв.м. Тя има параметрите на частна баня, но тъй като се намира в крепостта няма как да е такава. Определяме я като баня с представителни функции, ползвана е от управителя на крепостта, неговите помощници и от евентуалните гости, които са посещавали района. Има голяма вероятност самият император да е посещавал крепостта по време на своето управление. Знаем доста добре кога император Константин е бил в София, знаем датата, на която е открил моста на река Дунав, след което се оттегля към Константинопол. Има голяма вероятност той е да е посетил тази крепост, която или е била вече построена, или е била в процес на строеж.

Фокус:Тази година в кой сектор продължавате разкопките?

Доц. д-р Олег Александров:През тази година си поставихме за цел да продължим целенасочените и доста мащабни проучвания във вътрешността, като те ще продължат и през следващата година. Работим по проучване на  пространството между големия хореум и банята. На това място се намира доста широка улица, всъщност почти площадно пространство, защото  18 метра е разстоянието между двете. Първоначално това пространство е било свободно, оттам се е разпределяло движението на хората към една от кулите, към малка потерна, и съответно към банята и към хореума. Много важно е натрупването на находки, които са предимно нумизматични. Вече имаме около 300 монети. За съжаление, тази фортификационна система и явно добре уредена крепост във вътрешността е претърпяла доста катаклизми. Само 50 години по- късно, това е в 70-те, 80-те години на 4 век, крепостта и сградите в нея най- вероятно не са използвани по предназначение. Причината е демографски бум, който се случва в последната четвърт на 4 век. Заради нахлуването на хуните в Европа, голяма част от племената в териториите на север от Дунав навлизат в териториите на днешна Северна България. Дали те самите, или селското население в региона навлиза в крепостта буквално, за да спаси живота си, това е процес който ще се изяснява по нататък, но при всички положения в крепостта има сериозен демографски бум, включително бившият хореум е заселен вътре, парцелиран на малки жилища. Другата голяма група находки са с предимно битов контекст- хромели за зърно, тежести за стан, прешлени за вретено, малки керамични лампички за осветление, железни ножчета. Всякакъв битов инвентар е оставен от последната четврът на 4 до средата на 5 век. В средата на 5 век, около 440-450 година, исторически извори сочат много тежко събитие по нашите земи. 447 година са опустошителните хунски нашествия, който буквално пожаряват  голяма част от селищата. Именно това се е случило и на „Ковачевско кале“. Крепостта най- вероятно е била превзета, най- вероятно напусната от населението, откриваме дебел пласт опожарен, с последни монети на Теодосий II, именно маркиращи това наистина апокалиптично събитие за нашите земи. Успоредно с това работим и на изток от банята. Там има голяма вероятност за наличие на инфраструктура, свързана с банята- може би открит двор  или някакво допълнително съоръжение.

Фокус:Кажете малко повече за монетите

Доц. д-р Олег Александров:Те са медни, бронзови, с  относително ниски номинали от времето на император Константин I т.е. от построяването на крепостта, много голям интензитет в монетното обръщение има от сина му Констанций II, от слeдващите императори Валент и Валентиниан, от Теодосий Първи, синовете му Аркадий и Хонорий и значително количество монети на Теодосий II. Той управлява до 450 г. и сече много характерни монети- малки, с тегло около 1 грам, бронзови, с кръстче с венец.  Находките имат важно значение за изясняване на хронологията и мащабите на обитаване в изследвания район.

Ивелина ИВАНОВА