Доц. д-р Павлина Владкова: 60 години от първите разкопки в Римския лагер Нове край Свищов се навършват през тази година

Снимка: ИА "Фокус"

През 2019 г. се навършват 60 години от първите разкопки в римския лагер и ранновизантийски град Нове. От първата година на проучванията до днес тук работи българо-полска археологическа експедиция. Няма друга международна научна експедиция в България, която да продължава съвместната си работа повече от половин век без нито една пропусната година. Дейностите ще продължат и през настоящата година, а  повече за това какво е разкрито до момента и какво предстои, в интервю за Радио „Фокус“ – Велико Търново разказва ръководителя на разкопките от Регионален исторически музей – Велико Търново археологът доц. д-р Павлина Владкова.

Фокус: Г-жо Владкова, през настоящата година се навършват 60 години от първите разкопки в Римския лагер Нове край Свищов. Дейностите ще продължат ли и през настоящия археологически сезон?

Доц. д-р Павлина Владкова: Юбилеят, който имаме през тази година, е много хубав, защото това са най-дълготрайните разкопки с международна експедиция в България. 60 години се проучва лагера и мога да кажа, че наистина това е най-добре проучения римски лагер по долния Дунав. Много са секторите, в които работим. Някой от най-представителните сгради са вече добре проучени и част от тях са консервирани и реставрирани. Това са Щаба на легиони, военната болница, епископския комплекс – базилика с резиденцията на епископа. На тези обекти археолозите вече сме приключили своята дейност. Разкопките обаче продължават. Отново имаме международни договори с Варшавския университет и с Познанския университет, с колеги изявени специалисти в областта на римската и античната археология. Два са сектора, по които ще продължим работа. Познанската експедиция ще започне първа. Тя работи на един много интересен обект. Това е един цял квартал, който се намира непосредствено до епископската базилика. Най-интересна е една сграда, която все още не е изяснена цялостно в план, но работната хипотеза на този етап е, че става дума за армаментариум, т.е. постройката, в която са били съхранявани тези големи стенобойни машини и цялото това въоръжение, което е по-обемно. Такива сгради са известни от писмените извори. В някой от римските лагери има данни, че има такива постройки, но цялостно проучена такава сграда до сега в границите на Римската империя няма. Ето защо е много важно да продължат проучванията. През тази година приключва договора с Познанския университет, но се надяваме на един анекс, в койот през следващите две-три години да продължи изясняването изцяло на плана на постройката.

Фокус: Тази експедиция е най-дългата международна такава. Дали можем да кажем малко повече за екипите от Полша, с които вие работите?

Доц. д-р Павлина Владкова: Работим с екипи от Варшавския и Познанския университет. На екипа от Варшавския университет ръководител е проф. Петър Дичек. Той е започнал работа още от студент и е карал на Римския лагер своята археологическа практика. От тогава до днес той не е прекъсвал работата си във варшавската експедиция. В таиз експедиция също участват проф. Тадеуш Сърновски – един изявен учен,който е най-добър специалист по военното дело и римските лагери. Той много добре познава историята на всички легиони, които са били настанени по долния Дунав, с много публикации, които са влезли в световната литература. На екипа от Познанския университет ръководител е д-р Лена Кленина. Тя има доста богат опит в проучванията, защото е била в екипа, който е проучвал Севастопол в Украйна. Ръководител на екипа и д-р Анджей Биернацки, който скоро му чествахме 70-годишнината и койот също от студентските години работи на Нове. Освен това от българска страна участват специалисти от Националния археологически институт с музей при БАН. Главен научен ръководител на целите разкопки е доц. Евгения Генчева. Тя ще работи на Нове през месец август и проучва една интересна сграда, разположена непосредствено до западната крепостна стена. Нещо, което мен ме удовлетворява е, че във всичките тези години, откакто се проучва римския лагер Нове, винаги има представител на Музея в Търново. Богдан Султов е първия, който работи в Нове, но за съжаление той почина твърде рано. През последните над 20 години работя аз. Много интересен е обектът, който проучвам. Става дума за единствената досега проучена цивилна сграда в римския лагер. Това е една голяма резиденция, която е разположена непосредствено до западната крепостна стена на лагера. Мястото е било обитавано още от ранен II век, чак до началото на VII век, с много строителни периоди, с много интересна, добре запазена, архитектура. Най-добре са запазена останките от резиденция от II – III век. Сградата е много представителна, огромна като площ, с много сложен план, с подово отопление, със стенно отопление, с фрески по стените. Помещенията са с различно предназначение, с вътрешен двор с басейн. През тази година ще се проучва южната част наедно от най-представителните помещение. Това е една цяла зала, защото вътрешните размери са 11 на 11 метра. Там вероятно за били посрещани официалните гости. В тази резиденция по всяка вероятност са отсядали висши длъжностни лица, сенатори, които са посещавали лагера, провинциалният управител, а защо не членове на императорското семейство или самият император, за които имаме данни, че в определено време са посещавали и лагерите по долния Дунав.

Фокус: Относно тазгодишните разкопки кога ще започнат и колко време ще продължат?

Доц. д-р Павлина Владкова: Началото на разкопките поставяме около 15 юни. Започвам аз, като представител на Регионален исторически музей – Велико Търново, и екипът от Познанския университет. Разкопките  ще продължат около един календарен месец  и след това ще имаме още 10-тина дни за приключване, зазимяване и укрепване на разкритите структури. През месец август работи вторият екип – Варшавския университет с Националния археологически институт с музей при БАН. След това през септември месец имаме също планирани едни проучвания в различни части от разширението на лагера от време на V-VI. Така че в края на септември ще продължат проучванията в Нове.

Надежда КРЪСТЕВА