Доц.д-р Петър Ненков: Генерал-лейтенант Владимир Вазов един от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната история на Великобритания

Доц. д-р Петър Ненков, в интервю за Радио „Фокус“- Пловдив, за живота и заслугите на големия български офицер – пълководец генерал-лейтенант Владимир Вазов. 

Фокус: Г-н Ненков, разкажете ни отново за това кой е генерал-лейтенант Владимир Вазов и с какво е известен той?
Доц. д-р Петър Ненков: Генерал-лейтенант Владимир Вазов е роден на 14 май 1867 г. в Сопот. В разгара на Руско-Турската война родният му град е изпепелен до основи, а баща му Минчо Вазов е заклан от турците в местността Бойкова нива, след което градчето е изпепелено и разграбено от башибозука. Владимир, заедно с майка си Съба се добира до Пловдив, където стават обект на вниманието на чуждестранните консули, журналисти. Турската полиция разбира каква опасност се крие в ужасяващите разкази на спасилите се като по чудо от кланетата сопотненци и ги препраща под конвой в Араповския манастир „Света Неделя“ край Станимака, днешният Асеновград. Тук Съба и нейният син Владимир посрещат вестта за освобождението на Пловдив от отряда на ген. Гурко в края на войната.
Фокус: Как започва военната кариера на Владимир Вазов?
Доц. д-р Петър Ненков: След Освобождението бездомните Съба Вазова и синът й Владимир продължават да странстват от град на град. През 1885 г. те заминават при Киро Вазов, който е практикуващ лекар в Стара Загора. През 1884 г. обаче се връщат отново в Пловдив при Иван Вазов. Тук Владимир завършва гимназиално образование и постъпва във военно училище в София. Прави неуспешен опит да се запише по време на Сръбско-Българската война като доброволец в армията. Пристига в Цариброд, където е лагерът на българската войска, но там го застига вестта за сключеното вече примирие. През 1887 година завършва Военното училище и започва службата си като офицер в Пети артилерийски полк в Шумен. Отличните му познания по артилерийска материална част са причина той да бъде назначен за член на специалната комисия, начело с полк. Калин Найденов, която има за цел да закупи нови оръдия за армията ни. Службата му продължава в Четвърти артилерийски полк на Първа дивизия в София, където е назначен за командир на батарея. Капитан Владимир Вазов усъвършенства своята подготовка във Висшата стрелкова артилерийска школа Царское село край Санкт Петербург. Със завършването е назначен за командир на Артилерийско отделение Стара Загора. На 17 февруари 1906 година със заповед на военния министър е открита артилерийска школа към Военното министерство. За неин заместник-началник е назначен подполковник Владимир Вазов. Кариерата му продължава в артилерийската инспекция като началник на строевото домакинско отделение.
С Указ номер 5 от 17 септември 1912 година цар Фердинанд обявява обща мобилизация на Българската армия за участие в Балканската война. Тази война заварва Владимир Вазов като командир на Четвърти скорострелен артилерийски полк в Първа софийска дивизия. Той пише в своя дневник: „Ние сме се готвили отдавна за тази война. Сега трябва да покажем какво знаем и какво можем“. С влакови композиции е извозвал оръдията си на поверения полк до Търново, до днешния Симеоновград и взема активно участие със своите артилеристи в сраженията при Лозенград и Люлебургаз, с които е разгромена Източната турска армия. С превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 година войната е приключила. Вместо да си завърне, обаче, своите постоянни гарнизони, Българската армия е дислоцирана на западната граница и се изправя срещу довчерашните си съюзници в Балканския съюз – Сърбия и Гърция. През Втората Балканска война подполковник Владимир Вазов с поверения му Четвърти артилерийски полк се сражава храбро в боевете при Цариброд, Пирот и Градоман. След намесата на Румънската армия във войната България е принудена да подпише примирието в Букурещ и да претърпи своята първа национална катастрофа. През есента на 1915 година, търсейки възмездие за отнетите несправедливо от съседите свои територии, правителството на доктор Васил Радославов, под давлението на Фердинанд, включва страната ни в Първата световна война на страната на Централните сили. Подполковник Владимир Вазов вече е командир на артилерийска бригада в Пета Дунавска дивизия. И пише в своя дневник: „Жребият е хвърлен, няма повече място за разсъждения. Изпитвам неприятно чувство, че тръгваме на война с Германия срещу Русия, но свещен дълг за всеки български офицер е да даде живота си за успеха на българското оръжие. Със започването на войната Пета Дунавска дивизия води тежки боеве със сърбите, а по-късно се прехвърля на Солунския фронт срещу англо-френския експедиционен корпус. На 28 ноември 1915 година подполковник Вазов е ранен и в продължение на няколко месеца се лекува в болница. През месец март 1916 година се завръща в бойния строй като полковник и командир на Първа пехотна бригада от Пета Дунавска дивизия. Заедно със своите военни съумява да отблъсне бесните атаки на съглашенските войски на Южния фронт при река Вардар.
Фокус: Кой е апогеят в кариерата на пълководец за Владимир Вазов?
Доц. д-р Петър Ненков: Истинският апогей, истински връх в неговата пълководческа кариера настъпва през март 1917 година, когато е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, за отбрана от река Вардар до Дойранското езеро. Под командването на полковник Вазов позицията на Дойран се превръща в непревземаема крепост, гъсто осеяна от огневи точки и заграждения. На 20 май 1917 година полковник Вазов е произведен в звание генерал-майор. Боевете, които провежда поверената му дивизия на 16, 17 и 18 септември 1918 година стават известни под името Дойранска епопея. Срещу неговата дивизия се изправят обединените англо-френско-гръцки войски под командването на генерал Мило. Превъзходството на противника е многократно. Противниковата артилерия стреля с барабанен огън и засипва българските позиции, укрепения район на дивизията със стотици хиляди снаряди. От въздуха вражеската авиация засипва българите с картечен огън и бомби. Започва и газова атака. Тогава ген. Вазов казва на своите момчета – трябва да победим или да умрем, друг изход няма. Въпреки яростния натиск на многобройните съглашенски войски, воините на Девета плевенска дивизия не отстъпват нито педя от своите позиции и нанасят тежки загуби на атакуващи. Противникът осейва бойното поле с над 10 000 трупа. След войната генерал Вазов бива назначен за началник на Втора военно-инспекционна област, служи известно време като инспектор в артилерията, след което преминава в запаса. През месец юли 1936 година организацията на английските запасни чинове и ветерани от войните – Британският легион организира тържество, посветено на Първата световна война. На тържеството в Лондон са поканени редица видни пълководци от Антантата. Единственият поканен от противниковата страна е българският генерал-лейтенант от запаса Владимир Вазов. На гара Виктория в Лондон българинът е посрещнат от кмета на столичния град, настанен е в замъка, където е отсядал Наполеон Бонапарт. Когато слиза на гарата Виктория в Лондон е посрещнат от почетна рота на британския легион с 29 знамена. Тогава генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест, мирно! Това е генерал Владимир Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел“. Когато се появява малката българска делегация, начело с генерал Вазов, заповядват: „Свалете знамената, минава генерал Владимир Вазов – победителят от Дойран“. Това е същият генерал Вазов, който командва обединените войски на Антантата при атаката на Дойранския укрепен район през есента на 1918 година. На следващия ден по време на конгреса на Британския легион председателят му представя генерал Владимир Вазов с думите: „Ще дам думата на генерал Вазов. Той е един от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната история на Великобритания“.
Фокус: Успява ли да създаде семейство този славен български офицер? И какво знаем за неговото кметуване?
Доц. д-р Петър Ненков: Да. Генерал Вазов се жени за Мара Горанова, от брака му с нея се раждат трима синове – Георги, Иван и Владимир. От тях само най-малкият продължава неговата офицерска професия. В продължение на 10 години с малко прекъсване, или два мандата, генерал Вазов е председател на Съюза на запасните офицери. При ужасяващия атентат в църквата „Света Неделя“, извършен от бойна комунистическа група на 16 април 1925 година той е ранен от падащи отломки от взривения с адска машина купол на храма. Също така той е кмет на София от 1925 до 1931 година при правителството на Андрей Ляпчев. С модернизирането на обществения транспорт, пожарната команда и електрификацията на София, остава в спомена на столичани като един от най-успешните градоначалници на българската столица. В края на своя живот той заживява в тетевенското село Рибарица, където се отдава на дърводелство и изследване на миналото на родния си град Сопот. През зимата на 1944-1945 година е прибран в Тетевен от семейството на днешния изтъкнат български историк проф. Милен Семков. Умира в къщата му на 20 май 1945 година от сърдечен удар. Такива генерали са много малко в другите истории, другите военни истории, другите армии на държавите, които ни обграждат. С този генерал ние само можем да се гордеем. Можем да се гордеем и с неговия по-голям брат генерал Георги Вазов – главният виновник за овладяването на Одринската крепост. Във времето на тотално обезценяване на български нравствени ценности, на нихилизъм и нравствена деградация, все по-малко остават примерите в нашето настояще, които да ни вдъхновяват като българи. И затова много често се обръщаме към нашето героично и славно минало, в което търсим примери, които да ни вдъхновят. Един от тези прекрасни примери е именно животът, героичните дела и пълководческата кариера на двамата легендарни братя – генералите Георги и Владимир Вазови.
Цветана ТОНЧЕВА