Доц.д-р Петър Ненков: Левски е нашето непрекъснато самозареждане с морал, идеи, енергия и воля

Пловдив. Левски е нашето непрекъснато самозареждане с морал, идеи, енергия и воля. Това каза за Радио „Фокус”- Пловдив доц.д-р Петър Ненков. „Досущ като Христос, Левски понесе своя кръст и изкупи със страданията си греховете на цял един народ. Разликата е в това , че Спасителят възкръсна, за да му повярват, а след смъртта на Апостола възкръсна българинът, узрял да пролее кръвта си за свободата на своето поробено Отечество“, каза още Петър Ненков. Вазов нарече това причастие “пиянството на един  народ”, а Ботев сам поведе своите 200 юнаци на бой със стоглавата хидра на Османската империя. Затова,  когато застанем пред бесилото му, разкъсано от вълчи вой и снежни вихри, съмнението бяга от душите ни. Водени от максимата, че „и ний сме дали нещо на света”, българите все обичаме да сравняваме народните си будители, творци и герои със световноизвестните творци и герои. Някои сравниха Христо Ботев с поетите Шандор Петьофи и  Робърт Бърнс, а  Георги Раковски с идеолога на  италианското национално-освободително движение Джузепе Мацини. В духа на новите стереотипи, други пък побързаха да прекарат паралел между Васил Левски и бащата на американската нация, героя от войната за независимост, първия президент на САЩ, генерал Джордж Вашингтон. Подобна  аналогия за мен изглежда нелогична, защото не можеш да сравняваш потомствения аристократ, владетеля на наследствено имение, генерала от американската армия, получаващ солидна заплата с един произлязъл от поробения си народ герой, който  извървява мъчителния и труден път от служител на бога до водач на национално-освободителната ни революция. За себе си Вашингтон казва, че личният му живот е прост и в дома му в Маунт Върнон винаги можело да се намери парче месо и чаша вино  за всеки от многобройните му гости. За разлика от него, Левски няма личен живот, защото е посветил себе си на Отечеството да му служи до смърт и да работи по народната воля. Скромният му роден дом в центъра на Карлово можеше отдавна да не съществува, както и гроба му, ако не беше намесата на началникът на Карловския гарнизон, полковник Петър Димков, кинематографистът Васил Гендов и шепа местни патриоти, които  през 30-те години на миналия век обединиха усилията си по създаването на къща музей “Васил Левски”.
В САЩ има 120 града, които заедно със столицата носят името на Вашингтон. На него е кръстен един щат, седем планини, десет езера, 33 федерални окръга. Образът му е изобразен по банкноти, марки и монети. Портретите и статуите му са  задължителен атрибут на много канцеларии. Върху една скала в Южна Дакота е изсечен барелеф на лика му, висок 20 м.
В България името на Левски носят едва един град и две села. Но едва ли има друг народ по света, който да празнува смъртта на най-великия си син, като национален празник и да се е обрекъл така съдбовно на него! Надали има друг народ, който е издигнал в сърцето си такава пречистваща Голгота, за да превърне Левски в светец на Свободата!
Някои съвременни  историци  се опитаха да докажат тенденциозно, че Левски не е писмовен човек като Раковски, Ботев и Каравелов. Да, наистина той не оставя като тях богато литературно и публицистично наследство, защото е преди всичко човек на делото, но универсалните  му, демократични възгледи отдавна са му отредили най-видно място в българската история. Именно това накара не кой да е, а председателят на БРЦК Любен Каравелов  да го нарече “безподобният Апостол”. Най-великият български поет Христо Ботев го определи като “нечут характер”, а синът на баба Тонка, Никола Обретенов, потресен от мащабите  на организаторска дейност по създаване на Вътрешната революционна организация, изрече най – точната сентенция  за Левски: “Нему равен друг нямаше!”
„Ще минат  години и английската писателка Мерсия Макдермот ще напише в своята книга “Апостолът на свободата” следните думи: Ако Левски живееше в един по-голям народ и ако пишеше революционните си прокламации на по-широко разпространен език, той отдавна щеше да заеме достойното си  място в международния Пантеон на   най-великите революционери.”, разказа още Петър Ненков.
Цветана ТОНЧЕВА