Доц. д-р Петър Ненков: На 26 март 1913г. световните телеграфни агенции съобщават: Одрин падна! Само за 48 часа под напора на българския войник

Доц. д-р Петър Ненков, военен историк от Пловдивски гарнизон, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Както е известно атаката срещу Одринската крепост започва с масивен артилерийски обстрел. Как продължава тя, ще ни разкаже доц. д-р Петър Ненков, военен историк от Пловдивския гарнизон. Здравейте.

Петър Ненков: Добър ден на слушателите на Радио „Фокус“. Тези дни на месец март наистина са посветени на един от най-паметните върхове на българската бойна слава, щурма и овладяването на Одринската крепост. Тя,  според мнението на редица военни експерти през Балканската война е една от най-силните крепости в Югоизточна Европа. По същество Одринската операция на Втора Българска армия е първата настъпателна армейска операция на Българската армия срещу силно укрепен район. При това тя е планирана и проведена като мощна операция, с артилерийска подготовка и готовност за артилерийска поддръжка на настъпващите български войски. Щурмът на крепостта започва 13.30 часа на 11 март /стар стил/ с мощна артилерийска подготовка, която продължава до 19.30 часа вечерта. Артилерията на източния сектор започва огън по-късно, но го прекратява в 18.30 часа. Турската артилерия отговаря на огъня и започва артилерийски двубой, в който взимат участие повече от 1000 оръдия. В полунощ българските части заемат изходно положение за атака и под прикритието на тъмнината, спазвайки светлинна  и звукова маскировка, без стрелба и без бойния вик „ура“ настъпват с щурмови колони срещу предната позиция на Одринската крепост. В атаката на предната позиция вземат активно участие 29-и Шипченски, 10-и Родопски, 32-и Загорски, 29 Ямболски, 56-и, 57-и  58-и пехотни полкове. В 4 часа сутринта те достигат до телените заграждения на фортовете и започват да устройват проходи в тях. Турците са изненадани и откриват безразборно стрелба по българите. Там, където няма проходи в телените заграждания, българските пехотинци разкъсват с лопатки и щикове телената мрежа и атакуват на нож турските траншеи. Част от турските войски се оттеглят към главната позиция – фортовия пояс, други обаче приемат удара. Завързва се жесток ръкопашен бой, в който българите надделяват благодарение на своята храброст. В ръцете на 29-и, 32- ри, 23-ти  и 10-и пехотни полкове падат хребетите Куштепе, Карабаир, фортът Маслака и три турски батареи. До 9 часа сутринта предната позиция в източния сектор на Одринската крепост е овладяна. В плен попадат 800 турски войници и офицери, 6 тежки картечници с 20 оръдия. На южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да вземат позиция на няколкостотин метра  от предната турска позиция. Турските войски в западния и серерозапападния сектор на крепостта са отблъснати с тежки загуби.  Атаката на Одринската крепост, проведена на 12 март, или 25 март нов стил, за съжаление не успява поради силната турска съпротива и слабата организация. Командването на Втора армия е принудено да прегрупира силите си. Пехотните части започват подготовка за мощна атака на фортовия пояс. Вечерта между първия и втория ден на атаката командващият Втора българска армия генерал лейтенант Никола Иванов издава бойна заповед. „Тая нощ, в частта, когато луната изгрее, да се проведе смела атака срещу крепостта и тя да се превземе“. И наистина с изгрева на луната, в 22.55 часа на 12 март/25 март нов стил българската артилерия открива интензивен огън по турските фортификационни съоръжения. Настъплението на пехотата започва в 23.30 часа. След направата на проходи в телените заграждения  пред фортовете започва устремна неудържима атака „на нож“. 10-ти  Родопски полк атакува форт Айджиолу. В помощ на пехотата пристига артилерийското отделение на капитан Игнатов. Смелите български артилеристи излизат на предна линия и откриват огън по подхождащите от дълбочина турски резерви, като по този начин ги приковават и не им позволяват да контраатакуват българите. По своята същност това е първият в Световната военна история случай за водене на неподвижен заградителен огън. Въпреки че попадат под силен пушечен, картечен и оръдеен огън от страна на турците, 10-и Родопски полк нахлува във форт Айджиолу и към 1.45 часа на 13 март/ 26 март нов стил издига над него червен фенер, сигнал за българската артилерия да спре огъня по форта. Останалите първоешалонни полкове от източния сектор атакуват фортовете Айвазбаба, Йлдъз табия, Топиолу и останалите фортове. Българската артилерия поетапно пренася огъня си на 200 метра пред фронта на настъпващите стрелкови вериги. С това тя съпровожда настъплението  им в дълбочина на турската отбрана и не позволява на турците да контраатакуват. По този начин за първи път в световната военна история българските артилеристи прилагат огневи вал, който по същество представлява подвижен огневи вал. Турците във форта Айвазбаба отвеждат резерви, контраатакуват решително 23-и Шипченски полк на полковник Пашинов, като се опитват да отхвърлят българите от завзетите траншеи. Точно когато пехотата е в много тежко положение конното отделение на майор Друмев се понася в галоп към турските позиции и открива огън с право мерене срещу форта Айвазбаба. Това дава сили на пехотинците да преодолеят телените заграждания и да се вдигнат отново в атака. Подполковник Димо Христов начело на своите воини след овладяването на форта Айджийолу оказва активно съдействие на 23-и Шипченски полк при щурма и овладяването на форта Айвазбаба, като насочва част от своите роти в неговия тил. Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба уведомява коменданта на крепостта Шукри паша, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, а българите влизат във форта. След това унищожава полевия телеграф и се застрелва. След осемчасов кървав непрекъснат бой на сутринта на 26 март са овледени фортовете КестенликКуручешме, Йлдъз табия, Топиолу и Кавказ и полковете от източния сектор на Втора армия влизат в Одрин  с развети бойни знамена на звуците на бойните маршове на полковите си духови музики. Комендантът на крепостта Шукри паша, покрил се със зловеща слава като палач на Преображенското въстание, Странджа и Одринска Тракия през 1903 г., едва успява да телеграфира в Цариград в турската главна военна квартира: „Българите нахлуха в града“ и е пленен с целия си щаб във форта Хайдарлъка от Лейбгвардейският конен полк с командир полковник Генко Мархолев. Шукри паша предава сабята си на командващия Втора българска армия генерал Никола Иванов с думите: „Храбростта на Българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои“. Командващият Втора армия го укорява, че е запалил складовете с провизии и по този начин е обрекъл местното население и военнопленниците на гладна смърт, след което му връща сабята в знак на уважение към неговата достойна съпротива. На 13 март 1913 /26 март/ Одрин пада в български ръце. В плен са взети 33 хиляди турски войници и 24 паши. Богати трофеи като 413 оръдия, 12 236 пушки, 46 тежки картечници, над 10 милиона патрони, 90 хиляди снаряди и над 50 турски бойни знамена. Загубите на Втора армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени. Над прочутата Султан Селим джамия се развява българският трикольор, поставен от кандидат подофицера Михо Георгиев от 29-и Ямболски полк. Световните телеграфни агенции съобщават: Одрин, непревземаемата крепост, фортът от световно значение, падна само след 48 часа под напора на българския войник. Френският полковник Бондезьо пише: „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи“. Луиджи Барцини го допълва:“ Как българите успяха да преминат през телените заграждания, това е една мистерия. Това бе една човешка вълна, един прилив на мъжество, една буря от хора. Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица фортове, превзети с атака „на нож“. На всяка българска рота, участваща в щурма на крепостта, са раздадени по 80 ордена за храброст. Българската армия при щурма и превземането на Одринската крепост допринася много за развитието на военното изкуство, като се използват редица новости във военното дело. Те са за първи път в световната военна история артилерията на Втора армия достига плътност от 70 артилерийски цеви на километър. За първи път в историята на военното изкуство в света се сформират щурмови колони и специални командвани за устройване на проходи в телени и минновзривни заграждения. За първи път в света се прави от българските радиотелеграфисти опит за подаване на вражеска радиовръзка между Одрин и Цариград чрез свалената от крайцер „Надежда“ мощна радиостанция. Въпреки господстващите по това време мнения на германски специалисти, че крепости като Одрин могат да с превзета едва след шестмесечна обсада, с постепенна атака и че те могат да бъдат превзети само от първокласни армии като германската армия, Втора армия под командването на генерал Никола Иванова овладя крепостта с щурм, с открити сили, и то само за две денонощия. В хода на бойните действия по инициатива на командирите на картечни роти тежките картечници са изкарани на предни позиции, където действат с  голям морален и материален ефект, поразяващи противника. Във времето, когато германският фелдмаршал Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелините, а френският фелдмаршал Фош е на мнение, че самолетите могат да намират приложение само в спорта, Българската армия една от първите в света формира аеропланни отделения към всяка полева армия и използва самолета като бойно средства за извършване на аероснимки, разузнаване и бомбардиране на противниковите обекти, с което донесе много голям принос за развитието на световното военно изкуство и на бойната авиация. Мисля, че най-хубаво като финал на това мое експозе за щурма и овладяването на Одринската крепост  са онези прекрасни стихове на дядо Вазов, написани на Паметника на Незнайния войн, и макар че са посветени на героизма на българския войник в Сръбско-българската война от 1885 г., мисля, че те могат да бъдат като наслов за героизма и саможертвата на българския войник във всички войни: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.“

Водещ: Докато разказвахте за обсадата на Одрин, събитията ми заприличаха от времето на Сръбско-българската война от гледна точка на това, че тази война се смята за 99 % спечелена от сърбите и изведнъж капитаните излизат срещу сръбските генерали и побеждават. И в този ред на мисли искам да ви попитам вече вън от военната стратегия и тактика, кой е победителят в тази битка? Можем ли да кажем, че българският боен дух е този, който печели, встрани от тактиката и стратегията?

Петър Ненков:  На 100 %  съм съгласен с вашето мнение. Българската армия започва Балканската война не напълно комплектована. Над 600 хиляди души са мобилизирани след 17 септември 1912 г. с указа за мобилизация на цар Фердинанд, но една над 360 хиляди души са окомплектовани. Много от българските войници тръгват на фронта със своите цървули и навуща, със своите цивилни дрехи, тъй като в армейските складове няма униформи, няма възможност да бъдат окомплектовани напълно по изискванията на военния устав. Армията на Османската империя, която по това време се намира на три континента разположена, в Европа, в Мала Азия и Северна Африка, и независимо че е наричана „болния човек на Европа“, тя все още е с огромна съпротивителна мощ и много добре окомплектована и подготвена армия и въоръжени сили. Българският пехотинец, обучаван по Суворовското правило „куршумът е глупак, щикът е юнак“, продължава все още да използва масово атаките „на нож“ срещу противника и да го обръща със своя героизъм в бягство.

Водещ: Което говори за огромна смелост.

Петър Ненков:  Невероятна смелост и лекари, чужди лекари от други държави, руски и западноевропейски, са просто учудени как може леко ранени български войници, някои от които са хващали турските щикове с голи ръце, за да могат да неутрализират противника в ръкопашния бой, по-късно не са искали да бъдат лекувани в лазаретите, а са искали час по-скоро да бъдат превързани и върнати при своите другари в своите полкове, за да продължат да громят турците и да отмъстят за петвековното робство. Наистина невероятен е бих казал патосът и възторгът на българите. Не случайно както в една книга прочетох един пасаж, който ми се вряза в съзнанието, българските майки изпращат своите синове на фронта край мобилизационните пунктове, край казармите със заръката да се върнат като победители от тази война и да освободят своите поробени братя и сестри от Македония и Одринска Тракия. Ако, не дай си Боже загинат в боя, то да се върнат, но с рани на гърдите, а не позорно бягайки пред врага. Така, авторът пише, както  древните спартански майки са изпращали своите синове на фронта. А знаем, че спартанската войска е била непобедима в древността. Та и българката въпреки любовта към своите чада е изпращала своите синове на фронта с такива заръки.

Евелина БРАНИМИРОВА