Доц. д-р Петър Ненков: Още от най-ранна възраст, заедно с майчиното мляко, българинът всмуква любовта към Апостола

Пловдив. За Левски винаги се говори и пише трудно. И не защото не познаваме живота и делото му, а защото трудно се намират най-точните думи, за да опишем образа му, превърнал се в кумир на българската нация. Това каза за Радио „Фокус”- Пловдив доц.д-р Петър Ненков. Заедно с Ботев и други народни будители и герои, той ни гледа строго от портрета на стената, щом прекрачим прага на класната стая още в първия  ни учебен ден и ни съпътства  до дълбока  старост. За него от уста на уста се предават легенди, съчиняват се песни и стихове, кичат паметниците му с живи цветя, защото „тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. „Още от най-ранна възраст, заедно с майчиното мляко, българинът всмуква любовта към Апостола на свободата и му издига малък олтар в своето сърце”, каза още Ненков. За Левски, дядо Вазов казва, че е единственият от нашите първи революционери, който може да спечели от всяко ново разчопляне на личността и делото му. Векът, в който живя Левски започва с възходът и падението на империята на гордият корсиканец Наполеон Бонапарт и завършва с крахът на едно от най – кървавите  изчадия  на човешката тирания – Османската империя.                                                                                   „Конкретно за нас, българите, този страшен 19 век е свързан с продължаващото  насилие и деспотичен гнет на полумесеца, с опита  за духовна асимилация на фанариотите, които се стремят да се разправят с всичко по-будно, способно  да разбуни  духовете и подкопае темелите на империята”, каца още Петър Ненков. По думите му, нито оковите, нито ятаганът, обаче могат да спрат порива на българите към свобода. Гневният възглас на един атонски монах  събужда летаргичния сън на  робите и запалва факела на тяхното национално самосъзнание. С успех завършва епичната борба за самостоятелна българска църква и просвета. На историческата сцена излизат такива титани на българското Възраждане като Раковски, Ботев и Каравелов, които издигат  национално освободителната идеология на нов, по-висок етап, а българите все повече започват да отправят взор към Русия, с която свързват надеждите си за освобождение от игото.
Цветана ТОНЧЕВА