Доц.д-р Петър Ненков: Пловдив се гордее с 9-ти пехотен полк, но забравя 3-ти конен полк, който е не по-малко героичен

Военният историк доц.д-р Петър Ненков, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България” на Радио „Фокус” – Пловдив.

Фокус: Кога се формира 3-ти конен полк, каква е неговата численост и докога съществува?
Доц.д-р Петър Ненков: Пловдив се гордее с 9-ти пехотен полк, но забравя 3-ти конен полк, който е не по-малко героичен от него. Трети конен полк е формиран с указ № 31 от 11 септември 1885 година, от конните стражари на Софийското, Кюстендилското, Видинското, Ломското, Раховското, Врачанското и Свищовското военно окръжие, като кадрите за състава на полка се вземат от 1-ви конен полк, както и от конни доброволци.
Към 1 октомври се обявява, че полкът е формиран, но на практика не е създаден до края на войната. Съгласно указ №60 от същата година е разформиран, а кадрите са върнати в първоначалните им части. По-късно, на 23 декември 1885 г. с указ от княз Александър Батенберг той отново е формиран, този път от преименувания 4-ти конен полк. При формирането си в състава му влизат четири ескадрона, като кадрите са от 1-ви и 2-ри конни полкове, както и Пловдивския румелийски ескадрон (известен още като Южнобългарският ескадрон), както и от нестроеви взвод и от „музикантски хор“.
Във формирането му участва и първият командир на полка – ротмистър Кирил Ботев, брат на поета-революционер Христо Ботев. По това време полкът наброява 489 души. Полкът, след формирането му, престова около 4 месеца в София. Съгласно заповед от 19 март 1886, на 20 март полкът тръгва за постоянното си местоквартируване – град Пловдив. Поради липса на казарми в Пловдив, полкът бива разквартируван. От 1890 година полкът е на гарнизон в Пловдив и е в подчинение на Кавалерийската инспекция. На 4 септември 1907 година княз Фердинанд назначава за шеф на полка Нейно Императорско Височество Великата княгиня Мария Павловна и заповядва да се носи нейният вензел, като се измени кантът на облеклото на кавалеристите от полка от червен на оранжев.
Фокус: В кои боеве взима участие този полк?
Доц.д-р Петър Ненков: В Балканските войни 1912 – 1913г. полкът, в състава на сборната конна бригада взема участие в боевете до левия бряг на река Арда (16 и 17 октомври), в боевете за овладяването на Димотика (18 октомври), при боевете с отряда на Явер паша (10 -16 ноември). На 16 септември 1912 г. полкът е превозен по ж. п. линия и на 17 същия месец е разтоварен на гара Търново-Сеймен (Симеоновград), откъдето се отправя за Харманли.
На 5 октомври 1912 г. при обявяването на войната полка получава заповед да премине граница, с цел да унищожи противника и достигне десния бряг на река Арда. Полкът премина границата при турския граничен пост Мешелика, който овладява с бой, и настъпва в турска територия. Това е първата конна атака, в която части от полка получават бойното си кръщение. От 10 до 16 ноември полкът с други български части от МОО води боеве с отряда на Явер паша и го принуждава да капитулира .
В Междусъюзническата война -1913 г. полкът взема активно участие в боевете. На 7 август 1913 се завръща в Пловдив, където е демобилизиран.
Фокус: Какво е участието на 3-ти конен полк в Първата световна война?
Доц.д-р Петър Ненков: При обявяването на войната на 1-и октомври 1915 г. полкът вдигна отново сабя с неуморна десница и воюва от 1915 до 1918 г. – от 1 октомври 1915 г. до 12 юни 1916 г. в Македония, от 11 юни до 8 септември 1916 г. – в Сърбия, като окупационни войски, от 8 септември до 27 ноември 1916 г. – в Добруджа, от 28 ноември 1916 г. до 6 януари 1917 г. – в Румъния, от 6 януари 1917 г. – в Добруджа, а в 1918 г. – в Македония.
В състава на главните сили на 1-ва конна дивизия, на 5 октомври 1915 г. полкът получава задача да атакува отстъпващ пехотен сръбски полк и спомогна за унищожаването му. На 29 ноември 1915, преследвайки отстъпващия противник, 4 ескадрон настига по шосето за село Мойна френска рота, атакува я и я пленява. В състава на окупационните войски, полка заема района на Призрен, Прищина, Лясковец, Прокупле, Лебани и Ниш, като спомага за унищожаването на разбойническите чети , както и за прибиране и реквизиране на хранителни и други продукти.
На 21 септември 1916 г, полкът получава заповед да атакува противника при Мустафа-ачи, застрашаващ да заеме окопите на придадената към дивизията пехотна дружина (от 16-и пехотен ловчански полк) и на 1-а конна батарея. Към 18 часа по ескадронно и последователно, атакува в конен строй и не само спира неприятелското настъпление, но и принуждава противника да се оттегли в паническо бягство.
На 8 януари 1917 г. полка преминава р. Дунав и на 13 януари се установява в с. Аджигьол, където носи охраната на десния бряг на Дунав.
На 25 и 26 юни 1918 г, полка е превозен до град Парачин и град Кюприя в Сърбия, в разпореждане на Щаба на действащата армия. На 25 и 26 септември полка е изпратен към гр. Св.Никола, със задачата да помогне на нашите отстъпващи войски.От 27-и септември полкът е разпръснат по ескадронно в разузнаване на важните посоки в участъка на 2-а пехотна. дивизия и с боеве за печелене на време се оттегля в северна посока. На 8 октомври се събира в село Мрамор – Софийско, където на 15-и октомври е демобилизиран и на 21-и същия месец полкът се отправя към постоянното си местоквартируване в град Пловдив.
Фокус: Колко са жертвите, които полкът дава по време на тези боеве?
Доц.д-р Петър Ненков: В боевете полкът дава 73 убити офицери и войници.
През 1923 година 3-и конен полк взема участие в потушаването на Септемврийското въстание при селата Брезово, Стряма и град Пазарджик.
Във Втора световна война 1941 – 1945г. от 13 април до 30 юни 1941 година полкът е на гарнизон в Сурдулица, а от 6 юли 1941 до 8 септември 1944 година в Драма и Кавала в състава на Беломорския отряд и 2-ри корпус.
Фокус: Какво се случва с 3-ти конен полк след 9 септември 1944 година, продължава ли да съществува той?
Доц.д-р Петър Ненков: След 9 септември 1944 г., с Министерска заповед №125 / 14 септември за командир на полка е назначен подполковник Константин Даскалов. Полкът взема участие в първия период от заключителния етап на Втората световна война 1944-1945 г. в състава на 2-ра конна бригада от 2-ра конна дивизия част на 4-та армия и действа по Струмишкото направление. Полкът дава 33 убити. След завръщането си от фронта е разформиран в Пловдив, като за времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон на негово място се формира 3-и допълващ ескадрон.
Цветана ТОНЧЕВА