Доц. д-р Петър Ненков: Споменът за славните победи на Българската армия през Балканската война не ще избледнее никога в народната памет

Доц. д-р Петър Ненков, военен историк, в интервю за предаването „със славната 2-ра Тракийска дивизия на Радио „Фокус” Пловдив по повод 105-годишнината от началото на Балканската война 1912 година.

Фокус: Доц. Ненков, как започва тази война и как българският народ я приема?
Доц. д-р Петър Ненков: Стотици хиляди българи тръгват на справедлива и свята война за освобождението на своите поробени братя в Македония и Тракия по време на Балканската война през 1912 година. Те знаеха, че много от тях няма да се върнат у дома. Но въпреки това, зарязаха работа, учение и гурбет и смело поеха за фронта, към големия завой на Марица, където оловото пееше своята зла песен и смъртта прибираше в своите зловещи чертози кър­ва­вия си уро­жай. По зова на Родината, като доброволци в армията постъпват най-ярките представители на българската интелигенция, като скулпторът Андрей Николов, художниците Никола Танев, Владимир Димитров-Майстора, Никола Кожуха ров, Петър Морозов писателите Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Димчо Дебелянов, Елин Пелин, Михаил Кремен и Стамен Панчев, бъдещите професори Александър Балабанов, Михаил Арнаудов, Александър Балан, легендарният цирков акробат Лазар Добрич и много други, за които руския военен кореспондент Олегин пише: „Аз видях професори от университета, спечелили европей- ска известност, учени тръгнали, като прости войници с обозите, с военните болници и бойните части към фронта”
На 5 октомври 1912 г. камбаните по селата и градовете на България известяват на народа за обявяването на мобилизация на войската за Балканската война. Хората се поздравяват като при голям празник. Покрай казармите се извиват кръшни хора, сякаш не на война, а на сватба изпраща народът своите синове. Запасняците се отправят към казармите, закичени със здравец, изпратени с благословия и песни.
Фокус: Каква е ролята, която България играе в тази коалиция, в която се включват още Сърбия, Гърция и Черна гора?
Доц. д-р Петър Ненков: България е решаващата военнополитическа сила в създадената антитурска коалиция от балкански държави по време на Балканската война през 1912 година. Тя свиква под знамената си над 600 хилядна армия с 1116 оръдия, много повече от колкото всички съюзници, взети заедно и изнася главната тежест на войната. Задачите на Българската армия са да настъпи в Източна Тракия, да превзема Родопската област, да прекъсне връзката между Тракийския и Македонския театър на бойните действия и да действа в Македония с ограничени сили за съдействия на сръбската армия. Турското командване съсредоточава срещу българите своята Източна турска армия от около 235 хиляди души, под командването на Абдулах паша. Българското командване насочва 2-ра армия на генерал Никола Иванов срещу Одринската крепост, 1-ва армия на генерал Васил Кутинчев в междината между Лозенградската и Одринската крепост, а 3-та армия на генерал Радко Димитриев срещу десния фланг на турската армия. Тази армия до началото на бойните действия остава неразкрита от турското разузнаване и внася истинско объркване в турските щабове с удара си към Лозенград. На 9 октомври пламват жестоки срещни боеве на авангардите на двете армии при Гечкенли, Петра, Селиолу, Ескиполус, в които българският войник обръща в паническо бягство турските низами. Възхитен от героизма на българските пехотинци, руският военен кореспондент Немирович Данченко пише: ”При Ескиполус щикът превъзходно свърши своето. Суворовските чудо богатири не биха извършили това по-добре, а скобелевци от 1877/1878 г. биха признали своите ученици за равни на себе си !” Четката на военния художник Ярослав Вешин е увековечила шеметната щикова атака на българските пехотинци в картината “На нож”.
Фокус: Разкажете ни малко повече за превземането на Лозенградска крепост. Знае се, че там турците панически бягат от бойното поле.
Доц. д-р Петър Ненков: Действително, турската армия е обхваната от неудържима паника и изоставя без бой силната Лозенградска крепост. За тази победа английският вестник “Дейли телеграф” пише: ”Превземането на Лозенград на седмия ден от началото на бойните действия е един от най-големите военни триумфи, които въобще военната история познава. Има нещо невероятно в този подвиг. Достатъчно е да припомним,че известният немски генерал на турска военна служба фон дер Голц паша даде изявление,според което за превземането на Лозенград ще бъде необходимо да се мобилизира първокласна армия и тя ще трябва да поддържа непрекъсната обсада на крепостта поне в продължение на три месеца”. Командващият турската армия при Лозенград – Мухтар паша гледайки бягащите турски войски завява тъжно ”В цялата ни военна история не може да се намери такова паническо бягство от бойното поле!”
При Люлебургас и Бунархисар двете армии отново се изправят една срещу друга в грандиозна битка. След тридневни тежки боеве, най-после българите отново вземат превес и разгромяват турците, които панически се отправят към Чорлу. В ръкопашните боеве, българските пехотинци проявяват такава твърдост и ярост, сякаш искат да отмъстят с едни замах с петвековните мъки и зверства на поробителите. Дори и ранени, те отказват да напуснат бойния строй и заклеват своите другари да бият врага без пощада. Ни­що не мо­же­ да ги спре – ни­то огнения дъжд от куршуми и шрапнели, нито фанати­зи­ра­ни­те та­бо­ри. В тази битка генерал лейтенант Радко Димитриев покрива своето име с неувяхваща слава и се проявява като бележит пълководец. За първи път във военната история той командва фронтово обединение от две армии/ 1-ва и 3-та/.
Успоредно с бойните действия в Тракия, Кърджалийският отряд в състав от 12 хиляди бойци под командването на бившия опълченец и герой от Сръбско-Българската война 1885г., генерал майор Никола Генев нанася поражение на Кърджалийския корпус на Явер паша при Момчилград и прохода Балкан Тореси / Маказа/ и се спуска към Беломорска Тракия. В долното течение на река Марица, при село Мерхамлъ турците са обградени от Кърджалийският отряд и Сборната конна бригада на полковник Александър Танев и се предават безславно заедно със своя командващ. По-късно Мехмед Явер паша дава интервю в което казва: ”Учудва ме съзнателността и интелигентността на българските войници.Аз имах възможност да беседвам с тях и си мислех,че това са преоблечени офицери.Изумителна е бързината на движението и нападенията.Това е истински ураган!”
Фокус: Има един връх в Родопите, защитата на който много прилича на Шипченската епопея. Това е връх Средногорец. Разкажете ни за „Родопската Шипка”.
Доц. д-р Петър Ненков: При боевете в Родопите голям героизъм проявяват воините от 21-ви пехотен Средногорски полк начело с полковник Владимир Серафимов. Той освобождава Устово, Райково и Пашмъкли, но е принуден да премине в отбрана под напора на превъзхождащи турски сили. Старшото командване му нарежда да отстъпи, за да не попадне в плен. Когато разбират това в щаба на полка отиват местни селяни и със сълзи на очи, казват: „На кого ни оставяте? Нима не знаете, че след вашето оттегляне всичко ще падне под сеч?”Тогава смелият полкови командир изрича паметните думи: ”Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!” На връх Кавгаджик / Средногорец/ при село Алами дере, сега село Полковник Серафимово, турците атакуват пет пъти позицията на полка, но пристъпите им геройски са отблъснати от средногорци. По своя драматизъм и героични подвизи паметният бой много прилича на Шипченската епопея от 1877 г. затова местните хора с любов го наричат „Родопската Шипка!”. Въпреки силните турски позиции и трудния релеф, рилци проявяват чудеса от храброст и разгромяват противника, освобождавайки редица селища в Македония, като достигат до подстъпите на Солун.
През първия период на войната с бойна слава се покрива и младият български военноморски флот. Отряд торпедоносци начело с капитан 2-ри ранг Димитър Добрев атакува турския броненосец “Хамидие” и го торпелира, въпреки яростната стрелба. С големи мъки той е докаран до Цариград и до края на войната повече не взема участие в бойните действия.
След неуспешната атака на Чаталджанската укрепена позиция, се сключва примирие. Но то е много кратко, защото младотурците извършват военен преврат в Цариград, съставят ново правителство и решават да подновят бойните действия на 16 януари 1913 г. Главното турско командване повежда свежи сили от Анадола и планира с няколко концентрични удара да деблокира Одринската крепост и да обърне хода на войната. Надъхани с верски фанатизъм, низамите извезват със сребро на фесовете си надписа ”Пожертвай се в името на Аллах”. Всички дават клетва над гроба на султан Мурад в Цариград, че ще умрат до един или ще победят.Те извършва десант при Шаркьой, нанасят силен удар по направление на Галиполския полуостров.
Срещу турските табори се изправя новосформираната 4-та армия начело с генерал Стилиян Ковачев. В епични сражения при Шаркьой и Булаир е спрян турския устрем и въпреки артилерийската поддръжка от турския боен флот, пехотните части на противника са разгромени и обърнати в бягство. В превод Булхаир означава ”намерено щастие”, но край него не щастие, а смърт намират хиляди турски бойци.
Фокус: Има една крепост, при превземането на която българската армия показва нечуван героизъм. Тя е останала в историята ни и като непревземаемата крепост, но не и за българите, които я превземат за две денонощия. Това е Одринската крепост.
Доц. д-р Петър Ненков: Да, така е. Обсаден от 2-ра армия, Одрин месеци наред е като трън в петата на българския лъв. Затова българското главно командване,след дълго протакане, най-после дава сигнал за атака на крепостта. Битката за овладяването на крепостта е най-голямата битка през Балканската война и тя увенчава с лавров венец доблестните български войни. Крепостта е строена от германски военни инженери и минава за една от най-силните в Югоизточна Европа. Тя е защитена от 24 форта,  гарнизон от 65 хиляди души и 534 оръдия. На 11 март българската артилерия започва своят огневи нальот по турските позиции. Българското командване насочва своя главен удар по източния сектор на крепостта. Начело на българските войски тук е прославеният военен инженер генерал Георги Вазов-по-малък брат на народния поет Иван Вазов. Неговите славни полкове атакуват устремно крепостта,нахлуват във вражеските окопи,въпреки силния противников огън и минните полета.
Вечерта между първия и втория ден на атаката, командващият 2-ра армия генерал Никола Иванов отдава една от най-кратките заповеди във военната история: „Тая нощ, в часа когато луната изгрее, ще се проведе смела атака срещу крепостта и тя тярбва да се превземе!” 10-ти пехотен Родопски полк пръв нахлува в крепостта и овладява силния форт Айджиолу. След него и шипченци от 23-ти пехотен полк атакуват и превземат форта Айвазбаба. Тук за първи път в световна военна история артилерийското отделение на майор Друмев изпреварва пехотните редици и стреля с право мерене по турските огневи точки. Освен това артилерията използва съвършено нови методи за огнево поразяване като огневия вал и заградителния огън, с който попречва на турските резерви от дълбочина да подходят към първата линия на отбраната.
Пристъпът се развива с невиждана бързина. Комендантът на крепостта Шукри паша, покрил се със зловеща слава при разгрома на Преображенското въстание от 1903 г., едва смогва да телеграфира в Цариград: ”Всичко е свършено.Българите нахлуха в крепостта” и пред щаба му се чува тропотът на българските коне. Командирът на гвардейския конен полк полковник Генко Мархолев нахлува във форта Хайдарлък и пленява целия щаб на Шукри паша. Над прочутата “Султан Селим джамия” се развява българския трибагреник, забит от подофицер Михо Георгиев от 29-ти Ямболски полк, а Одрин притихнал слуша победоносния парад на българските полкове. На всяка българска рота, участваща в щурма на крепостта, са раздадени по 80 ордена за храброст. „Одрин падна!”, съобщават телеграфните агенции. Светът е потресен от българското чудо. Френският полковник Мондезир пише: ”Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи. Луиджи Барцини го допълва:”Как българите успяха да преминат през телените заграждания. Това е една мистерия. Това бе една човешка вълна, един прилив на мъжество, една буря от хора. Не можем да си представим без смайване и възхищение една поредица от фортове, превзети с атака на нож!”
Генерал майор Георги Вазов в своята поздравителна заповед по случай превземането на крепостта пише: „Офицери, подофицери и войници, вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа непрекъснат бой да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин!“– всяка дума в тази заповед идва от дълбините на сърцето и не може да не предизвика, ако си истински българин, чувство на гордост и предателска влага в очите.
Фокус: При обсадата на Одринската крепост за първи път в света е използван самолетът като бойна средство.
Доц. д-р Петър Ненков: Да. Българските летци поручик Радул Милков и Продан Таракчиев на 16 октомври 1912 година извършват първия боен полет в световната военна история. 15-годишната карловска самарянка Райна Касабова става първата жена в света, летяла на боен самолет. Хвърлените над крепостта от българските летци,бомби предизвикват истинска паника сред аскера. Френското авиационно списание “Лаеро” и хърватският вестник “Новости“ пишат с възхищение за подвизите на българските летци: ”Първата и най-голяма слава в авиацията принадлежи на българското въздухоплаване,понеже то първо в света през Балканската война при обсадата на Одрин употреби аеропланни бомби и загатна за голямата роля на въздухоплаването в бъдещата война”. Българската армия през войната допринесе много за развитието на военното дело. Затова не случайно след края на бойните действия в Тракия пристигат военни делегации от Русия, Франция, САЩ, Германия, Холандия, Белгия, Аржентина, Япония, Италия и Испания, за да се поучат от нашие челен опит при превземането с щурм на Одрин.Те са силно озадачени как най –силната твърдина в Югоизточна Европа,обявена за непревземаема, е била превзета от българите с удар на нож и то само за два дни бойни действия. Българските нововъведения се изучават във военните академии и прилагат в бъдещите войни.
Подвизите на българските воини ще бъдат увековечени от пластиките на знаменитият скулптор Иван Лазаров “Те победиха”, а стиховете на народният поет Иван Вазов, изсечени на Паметника на незнайния воин „ Българийо, за тебе те умряха”… ще се превърнат в еманация на народната почит и преклонение пред техния подвиг. Ще минат години, но споменът за славните победи на Българската армия през Балканската война не ще избледнее никога в народната памет. Всяка пролет, природата ще измива с дъждовни капки и роса, като грижовна майка паметниците на загиналите, ще украсява братските им могили с бели маргарити, алени макове и зелена трева, сякаш родният трибагреник отново и отново се свежда в преклонение пред великата им саможертвата. Само на една ръка разстояние, в паметта ни се крият вдъхновяващите примери от тази свята война, които трудно могат да бъдат открити в чужда военна история. Днес е крайно време да открехнем вратата на миналото и да погледнем на тях с други очи.
Цветана ТОНЧЕВА