Доц. д-р Петя Банкова, етнолог: В народните вярвания Св. Мина дарява с благополучие семейството и скрепява разклатените бракове

Снимка: личен архив

Доц. д-р Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, в сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Фокус: Добро утро и честит празник, доцент Банкова.

 Доц. Петя Банкова: Добро утро и честит празник! Разбира се, най-напред на многобройните, носещи името на светиите, които днес честваме. Виктор и Виктория са едни от най-харесваните и предпочитани имена в съвременността, макар и да не са съвсем традиционни в чисто българския именен репертоар. Но значението и пожеланието да са победители, може би са в основата на мотивацията на родителите да наричат децата си с тези имена. И, разбира се, Мина – едно прекрасно име, най-вече приемано в своя женски аналог, като символ на красота, на нежност, също предпочитано в съвременността. Но от тези, които ще празнуват по съвременен или традиционен начин, сред приятели, близки, роднини и познати, ви благодаря, че ме препращате към ценността на празника такъв, какъвто е бил в традиционната българска култура.

Фокус: Как делата на светеца се проектират върху народната традиционна обредност и кои ритуали са характерни за Вълчите празници?

Доц. Петя Банкова: Ще си позволя тук да перифразирам един от най-престижните изследователи на житието на Свети Мина – нашият колега и преподавател, приятел, етнологът проф. Рачко Попов, който казва, че има два съществени факта от житието на Свети Мина, които оказват силно влияние върху формирането на народните вярвания и представи за него и съпътстващата ги обредност. Първият факт се дължи на собственото име на светеца, което в превод от гръцки език означава откривам. Така по пътя на народната етимология сред гърците и българите се налага убеждението, че Свети Мина е онзи светец, който им помага да намерят загубени или  откраднати вещи, или заблудили се в гората домашни животни. И по традиция двата народа – и българи, и гърци, палят свещи пред иконата на светеца и горещо му се молят да им покаже пътя, по който ще си възвърнат загубеното. От друга страна, в народните вярвания Свети Мина е възприеман като патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели дълъг път. Добре известно е, че според народните представи той лекува различни заболявания. Много са разказите, в които се споменават неговите чудеса, прохождат немощни, проговарят неми или оправят говора си заекващи. Друго чудо в народен план, което прави молитвата към светеца, е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. И тук много семейства споделят, че молитвата, оправена към Свети Мина, им е помогнала да разрешат проблемите си и да скрепят брачните си отношения. В тази връзка ние, етнолозите, винаги се опитваме да намерим съвременните проявления на едно вярване, на една народна представа. И тук ще си позволя тази препратка към известния в съвременността манастир на Свети великомъченик Мина край София, наречен още Обрадовски, по името на селото, което се е намирало близо до столицата. Там именно вярващите търсят утеха, избавление и надежда за своите болести, особено при загуба на близък човек и невъзможност да имат деца. И на 11 ноември по традиция там се прави голям курбан за здраве. А в архивни източници можем да срещнем дори информацията, че светецът помага и на старите моми да си намерят свой другар в живота. Това, което на мен като изследовател ми е интересно в образа на Свети Мина, е неговото превъплъщение като господар на вълците. Някои от тези народни вярвания са все още запазени в Странджа. Аз имах възможността в контекста на един научноизследователски проект, финансиран с помощта на фонд „Научни изследвания“, който в момента тече в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей, посветен на локалните бедствия и качеството на живот, под ръководството на доц. Еля Цанева, проект, в който едно от бедствията е именно шапа през 2011 година в Странджа, да установя тази жизненост на народните представи в Свети Мина, който е господар на вълците. Той трябва да пуска и да прибира вълците. И това е свързано със страха от нападение на вълците върху стадата. Неговият празник бележи средата на т.нар. Вълчи празници. По традиция те са от Архангеловден – 8 ноември, до Коледни заговезни – 14 ноември. В народните представи това е периодът, в който вълците бесуват, настъпват най-дългите нощи. И за да се предпазят от вредоносни сили, традиционните българи довършват всички започнати строителни дейности – укрепват огради, запушват процепи, през които може да се промъкнат не само вълците, но и вредоносни сили, като караконджули и други зли сили. Именно в Странджа, по линия на проекта „Локални бедствия и качество на живот“, ние установихме, че от Архангеловден до Коледни заговезни, обикновено 3, 5, 7 дни, а на някои места дори всяка сряда и петък или първия ден на всеки месец, и до днес помнят, че името на вълка, особено вечер, не се споменава. Не се работи нищо вълнено, особено да се прави някаква дреха за мъж, не се отварят ножици, вълна не се влачи, не се преде, не се чука сол около огъня, не се шие. Всички тези магически действия, които се извършват през вълчите празници, имат за цел да предотвратят нападението на вълците върху хора и добитък. Вярва се, че най-опасен е последният вълк. Това е един вълк единак, куц, който макар и белязан с отрицателни знаци в народната митология, може да бъде открит и като приятел, защото всъщност той е най-злият враг на вампирите, които разкъсва с острите си челюсти. И тук, разбира се, не мога да не отбележа изследванията на проф. Иваничка Георгиева, която казва, че в представите на народа ни вълчицата ражда само веднъж, но за да забременее, трябва да вкуси месо от куче или човек, облечен с дреха, работена през Вълчите празници. И ето, оттук идва и тази забрана – да не се работи дреха през тези дни. А разгонването на вълчицата съвпада с тези дни през ноември, тогава вълците са най-опасни, защото търсят да нападнат човек, облечен с дреха, предана, тъкана или шита през тези дни. Вероятно разгонването на хищниците през определено календарно време е послужило и за изработването на цяла система от магически действия с предпазен характер. Откриваме ги, макар и вече в спомените, а не толкова в практиката на хората – домашните ножици трябва да бъдат вързани, за да се върже устата на звяра. Освен това по този начин се избягва нарушаването на забраната да се шие, защото се вярва, че покойник, погребан с дреха, работена през вълчите празници, се превръща във върколак. Отново в Странджа е разпространен обичаят да се намазва с тор или с кал около огнищата и зад вратата, като вярват, че по този начин залепват очите на вълка и той няма да може да открие стадото им. Аз мисля, че в съвременността е добре да съхраним познанието за тези народни вярвания, обичаи и традиции. Това е и нашето желание, изследвайки техните проявления в съвременността. Защото в крайна сметка да залепиш очите и да затвориш устата на вълка може би е важно за традиционния човек, а за съвременния със сигурност е важно да се обърне към една празничност, към това да се събере със своите близки и познати и да почете този светец. И дай Боже светецът да пази, закриля и помага на всички нуждаещи се от неговите чудеса и благословия.

Марияна ВАЛЕНТИНОВА