Доц. д-р Стефчо Стойнев, МГУ: Преждевременното отваряне и разчистване на пътя Смолян-Мадан е опасно

Снимка: Агенция "Фокус"

Доц. д-р Стефчо Стойнев, председател на експертната група по проблема със свлачището при с. Тикале, община Смолян и ръководител на катедра „Хидрология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Експертна група работи за решаване на проблема със срутището край село Тикале в община Смолян. Какви решения предлагат експертите за ограничаване свлачищния процес. Темата ще проследим в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с доц. д-р Стефчо Стойнев, председател на експертната група по проблема със свлачището при с. Тикале и ръководител на катедра „Хидрология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ на когото казвам, добро утро.

Стефчо Стойнев: Добро утро на Вас и на Вашите слушатели.

Водещ: Доц. Стойнев, какви предложения отправихте от името на експертната група на министъра на регионалното развитие и благоустройство Николай Нанков?

Стефчо Стойнев: В сряда ние направихме един много подробен оглед. Извършихме картировка на зоната, която е засегната от свлачищно-срутишните процеси, след което обсъдихме съвременната геодинамична обстановка в този район и на срещата с г-н Нанков дискутирахме възможността да се предприемат аварийни мерки за стабилизиране на този участък и същевременно препоръчахме на този етап да не се предприемат мерки по разчистване на този участък от пътя, тъй като свлачищно-срутишните процеси са все още активни. Ние изградихме мониторингова система, която показва, макар и със забавени темпове все още движение на скалните маси.

Водещ: Тоест има развитие на свлачищния процес.

Стефчо Стойнев: То е по-скоро затихване на този процес, не може да кажем, че има развитие, не е правилно, защото от друга страна пък ние нямаме увеличаване на обхвата на зоната, която е засегната от тези процеси. Мониторинговите пунктове, които са извън зоната на свлачищно-срутишния циркус показват, че няма движение, което означава, че имаме остатъчни деформации, деформации на бавно придвижване  и затихване на свлачищно-срутишните процеси, което е обнадеждаващо в момента, особено при динамиката на времето, която има, свързана с валежите – една от основните причини, която предизвика този процес. Ние смятаме и се обединихме около това мнение, че на този етап не е подходящо да бъдат разчиствани скалните маси, попаднали върху пътното платно. Положителното е, че успоредно с това, по решения на Агенция „Пътна инфраструктура“, на местната власт, на областната администрация, започна изграждането на една връзка, която е дълга около километър, километър и двеста, която връзка вчера също инспектирахме и тя ще даде възможност до десет дни движението в този участък да се реализира. Това от своя страна ще позволи да се пристъпи към стабилизиране и укрепване на този участък цялостно

Водещ: Изгражда се обходен маршрут, от къде ще се минава?

Стефчо Стойнев: Да, това за този етап е най-правилното решение и за нас. Увеличаването на разстоянието е не повече от 200-300 метра, което хората трябва да изминават със своите автомобили. Ще се минава през село Влахи и ще се стига от другата страна на свлачищно-срутишната зона. Има такова решение, минава се по билната част на този склон, който е засегнат от процесите. Далече от тях, в една спокойна геодинамична среда. Въпросът е пътят да бъде изграден, тъй като и там условията за строителство са трудни. Това са скални блокове, които трябва да се разрушат, но това, което вчера видяхме е че има голям напредък и до ден, два ще бъде пробит пътя, след което трябва да му се изгради неговата конструкция, да се положи асфалт и така, както казаха специалистите, които се занимават с това нещо – до десетина дни да бъде отворен пътя за движение на леки автомобили.

Водещ: Колко дка е срутището и с каква дълбочина е?

Стефчо Стойнев: Срутището е нетипично за многобройните обрушвания, около 20 такива обрушвания има само за последните дни след топенето на снеговете, както каза вчера министър Нанков. То не е типично с това, че не е само обрушване на скални маси, каквото се наблюдава на много места по пътя в Родопите , а че срутището има една по-голяма площ и обхват около 20-25 дка е площта, която е засегната от свлачищните процеси – това го прави едно от големите свлачища в района. Дълбочината все още не можем да кажем. Ние обработваме данните, които имаме и предстои в петък, събота или неделя да приготвим експертизата, която да предадем на Агенция „Пътна инфраструктура“ в понеделник и в този смисъл дълбочината не мога да я конкретизирам. Може да е около 5-6, но може да достига и до 7-8 метра. Това го прави сравнително голямо свлачище-срутище, тъй като се придвижват скални блокове, което е едно от големите за района в Родопите.

Водещ: Доцент Стойнев, по какъв начин ще бъде осигурена устойчивостта на склона?

Стефчо Стойнев: Практиката за укрепване на свлачищни терени в Родопите е доста голяма, но и не само там, а в цяла България. Ние имаме над 2100 свлачища в България, които са регистрирани и за голяма част от тях са предприети мерки за укрепване. И ние сме наясно вече с механизма, с начина на образуване на този процес и с причините, така че смятам, че техническите решения ще бъдат взети по-лесно и до месец и половина може да бъде изготвено окончателно техническо решение по което да се работи за окончателно стабилизиране на този участък. Искам да добавя, че дори и със съответните аварийни мерки да бяхме отворили този участък временно, например за седмица, за две, за три, когато се започне укрепването на този участък, пътят отново трябва да бъде затворен, тъй като не могат успоредно да се извършват и движение по пътя, и дейности, свързани с укрепването, защото основната част от дейностите ще бъдат в зоната на пътното платно. Затова аз смятам, че решението да се изгради този обходен път е много сполучливо и ще даде възможност по-адекватно да се пристъпи към окончателното укрепване на тази зона.

Водещ: И за финал на нашия разговор, бих искала да обобщим какви решения предлага експертната група?

Стефчо Стойнев: Аз не мога да кажа окончателните решения. Това, което ние предлагаме е на този етап да не се престъпва към аварийни мерки за разчистване на пътя и осигуряване на неговата проходимост. Освен това ние предвиждаме мерки, които да ограничат разрастването на процеса. Обединихме се около едно становище, което гласи, че не е толкова фатално отварянето на пътя, то е опасно да бъде отворен, защото вероятността да се развият още по-големи срутищни процеси и да се придвижат още по-голямо количество скални маси е още по-голяма, има наличие на такива признаци. Това може да повлияе и на пътя. Аз смятам и то е и видно, че пътят е затрупан, той не е разрушен, което е много важно, защото означава, че всички дейности ще бъдат насочени към стабилизиране на откоса на пътя. В този смисъл ние ще препоръчаме аварийни мерки, които да бъдат насочени към това да няма разрастване на този процес, да няма увеличаване на обхвата, защото по склона има и друга инфраструктура, има 110 киловолта далекопровод, има водопровод, който водоснабдява няколко населени места и препоръката на експертната група за аварийни мероприятия ще бъде в тази посока като едно от тези аварийни мероприятия е именно да не се посяга върху тези скални маси, които се намират в момента на пътното платно, тъй като те играят задържаща роля, която очевидно води до забавяне на процеса, надявам се и неговото по-трайно стабилизиране, тъй като в това състояние практически никакво въздействие не може да се направи. Не е добре в този процес на активно движение ние да бъдем агресивни към него и да предизвикаме такива допълнителни процеси, които могат да усложнят обстановката и да увредят инфраструктурата в района.

Водещ: Благодаря Ви за отделеното време и за това интервю.

Стефчо Стойнев: Аз също, желая хубав ден.

Йоланда ПЕЛОВА