Доц. д-р Стойчо Бонев: Преслав е феномен, но дори и говорейки със суперлативи не е достатъчно, за да опишем неговото истинско величие и значение за общоевропейската средновековна цивилизация  

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Доц. д-р Стойчо Бонев, изтъкнат изследовател на старобългарската материална и духовна култура, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Велики Преслав остава неизменно свързан с разцвета на средновековната българска култура, със Златния век, надскочил пределите на тогавашната българската държава и развитието на Европа. Градът, провъзгласен за втора столица на България, впечатлява с внушителното дворцово и храмово строителство. Доц. Бонев,  за какво от величието на Преслав може да добие представа днешният посетител на старините?

Доц. Стойчо Бонев:  Близо 120 години продължават археологическите проучвания на територията на Преслав и това доведе до разкриване на истинския облик на столицата- както на нейните околности и на същинския град, който до скоро се наричаше Външен, а всъщност това е действителният град , така и на неговото средоточие, което се определяше като Вътрешен град, а се оказа големият царски дворец. В средата на една много обширна територията, където е разгърната българската столица, върху висока тераса е издигнат големият царски дворец. Изграден е на същото място, където повече от половин век по- рано се развива предстоличното укрепление, известно още като аулът Преслав. Така, че при своята работа в края на 9 век, строителите не стъпват на празен терен. Дворецът съвпада с територията на аула, като са съобразени съществуващите архитектурни и благоустройствени конструкции. Някои от тях, след преустройство и добавки, се вместват успешно в дворцовия център. Далеч по- грандиозна обаче е  строителната програма, реализирана за неговото устройване . Издигната е нова тронна палата, която заедно с аулния дворец, този, който е бил и за ичергубоила по време на езическия период, обособяват официалната част на владетелската резиденция. Южно от нея е разчертан площад. Западният край на този форум опира в царския манеж, където се отглеждат  и подготвят седемте коня на владетеля. Източно и южно от представителната палата се извисяват две катедрални базилики, обхванати от дълги огради, с верижни помещения. Строят се и други административни постройки. Така е създадена една градоустройствена структура, съчетала традициите на по- старо строителство с новите обемно- пространствени концепции.

Фокус: Как стои въпросът с териториите, които не са върху аула, а са нововключени в рамките на двореца?

Доц. Стойчо Бонев: Там са приложени нови градоустройствени пропорции. В южната част на двореца, новата крепостна стена е изместена 40 метра по на юг от стената на аула. В ограниченото от нея пространство са издигнати внушителни постройки, които затварят нов церемониален площад. Моите разкопки в продължение на 35, а може би и повече години са именно в този район. От двете страни на южната порта са разположени масивни двуетажни сгради. Едната се допира до източната крепостна стена, а втората се разгръща покрай южния отбранителен пояс. На север този архитектурен ансамбъл завършва с трета представителна постройка.  Като средоточие на този площад са вписани кръстокуполна църква и изящен декоративен елемент, какъвто е преславската фиала. Църквата е сред най- ярките представители на преславското християнско култово строителство, а фиалата е шедьовър на старобългарската архитектура и  хидроинженерно строителство. Водата  е бликала навътре в този шадраван, от осем метални художествено изработени чучура. В западна посока от площада се намира ансамбъл, който оформя силуета на югозападния квартал на царския дворец. В плановата му композиция доминират три сгради. Но истинският облик и предназначение на ансамбъла се определят от внушително здание, разположено върху тераса, откъдето се извисява над целия дворцов град. Това е ново разкрит дворец, който внася качествено нови и неподозирани досега факти в градоустройството на големия царски дворец. Той, заедно с останалите постройки, са личната резиденция на преславските владетели. Тук присъстват канцеларията и жилищата на личната им гвардия. На този изключително важен градоустройствен елемент, на този важен обект разкопките бяха прекратени преди две години и за съжаление този ансамбъл няма да може да бъде разкрит напълно. И отново подчертавам, че личната владетелска резиденция в Преслав е градоустройствено явление с изключително значение за културата на целия  източен православен свят.

Фокус: Как се популяризират тези обекти сред туристите?

Доц. Стойчо Бонев: Помня какво беше преди около 40 години, когато започвах работа, виждам и сега. С помощта на новите технологии бяха създадени няколко продукта, които впечатляват и представят добре величието на преславската цивилизация. Направи се 3D филм в две части, който се радва на много голям интерес сред българските и чуждестранни туристи, както и макет в мащаб 1:100 на целия дворцов център. Експозицията се обновява, работи се по още един макет, специално на владетелската резиденция и се надявам, че ще бъде успешен. Съвсем скоро, преди 2-3 дни, излезе от печат том 8 на Сборник „Преслав“, едно от най- престижните археологически издания, които присъстват във всички световни библиотеки и музеи.

Фокус:Защо наричаме Преслав явление, феномен?

Доц. Стойчо Бонев:Преслав не е просто средновековен град, той е агломерация. В нея влизат тези концентрично разположени стени, дворецът, който е светая светих на българската държавност, същинският град, в който живее многолюдното столично население, околностите на изток, където се разполага т.нар. преславска „Света гора“, където са манастирите и някои едри феодални имения, както и на запад и на юг, където са предградията на Преслав, където живее градската беднота. Напоследък, благодарение на наши разкопки, заедно с една колега, към тази агломерация се прибавиха  и няколко нови елемента, за които доскоро нищо не се знаеше. В периметър с радиус от около 10-15 км, са разположени няколко производствени центъра, три, от които са за производство на художествен метал, за производство на строителна керамика, кариера за квадрови блокове, с които са построени всички дворцови сгради. Т.е. част от производствата са били изнесени извън пределите на столицата, но работят изцяло по вкуса на техните поръчители- преславската аристокрация и задоволяват изискванията на преславското население. Всички тези елементи всъщност характеризират Преслав като агломерация, която акумулира в себе си творческия потенциал на градското население и това, което е в околностите. Преслав е феномен. Но, дори и когато говорим със суперлативи, те не са достатъчни, за да опишем неговото истинско величие и значение за общоевропейската средновековна цивилизация.

Ивелина ИВАНОВА