Доц. д-р Тодор Тодоров: След неуспешния опит да се смени името на връх Свети Илия над село Ягодина на Балабан кая, сега незнайно защо в някои туристически карти местността Хайдушки дол е записана като Читак дере

Доц. д-р Тодор Тодоров – спелеолог, председател на ТД „Родопея” – Ягодина и член на Управителния съвет на БТС, в интервю за Радио „Фокус” – Смолян.

„Фокус: Доц. Тодоров, да акцентираме с вас на района, който е един от най-посещаваните в Смолянска област – Триград – Ягодина. Защо едни и същи местности и туристически обекти ги виждаме изписани по различен начин в туристически карти за район Западни Родопи  – на едните с български имена, а на другите с турско-арабски, защо се получава така и кое всъщност е вярното?

Тодор Тодоров: Тези неща се получават може би от тези хора, които печелят проекти и искат да изменят имената, за да може да не се повтарят едни и същи имена, тъй като се получава така, че са спечелени три проекта за един и същи маршрут. Например Южнородопската екопътека. Това е районът между Борино и Ягодина по Буйновското ждрело. Винаги сме се питали защо се изменят тези имена на местности, както и на маршрутите. Например този маршрут или тази екопътека, както се води, първото й наименование е  Южнородопска екопътека и е първата екопътека, направена в Родопите и то в Западните Родопи. След това по един друг проект се дооформиха някои неща, тъй като там имаше един много голям каменопад и срутени, разрушени съоръжения, по които туристите минават. Но ето миналата година се пусна още един проект и тази пътека бе наречена Дяволската екопътека. Значи и трите проекта са за едно и също нещо. Но изненадата тук е за местността Хайдушки дол, което е официалното наименование на това ждрело и на тази река, наречена Хайдушка река, която минава през този каньон или ждрело, то е едно и също, виждаме че на картата пише Читак дере. Трябва да попитаме издателите кой изобщо има право да сменя имената, защото това са имена, които всички хора ги знаят и ако попитате и най-малкото дете в Ягодина и в другите околни села, те знаят, че това е Хайдушки дол, както и Южнородопската екопътека. Така че ето  тук, в тази карта го виждаме изписано Читак дере. Защо е написано така, а не  с българското му име Хайдушки дол, това искаме да знаем? Спомням си, че преди няколко години, около 10-12-13 години, пак имаше един опит да се сменя име, името на връх Свети Илия над Ягодина. Знаете, че там е първата панорамна площадка над самото ждрело, която е висока над 670 метра над Буйновското ждрело, откъдето се виждат Рила, Пирин и планината Славянка. Общински съветник от Борино беше човекът, който искаше смяната, малкото му име беше Белгин, не помня фамилията. Пуска едно писъмце, че се сменя името, а той няма право това да го направи,  като иска да се смени името на върха Свети Илия на Балабан кая. Ние направихме тогава една пресконференция, присъстваха също  археолози и местни хора, те заявиха, че върха се казва Свети Илия и така си го знаят. Всяка година на 3 март ние там правим събор, където освен, че празнуваме не само националния празник на България, празнува и нашето дружество, защото този ден сме го избрали и за празник на нашето дружество „Родопея”. Мисля че и на други места има такива опити за смяна на имената, но трябва внимателно да ги проследим. Лошото е, че местните хора не обръщат внимание на това, защото не знаят за тази смяна, тя е в картите, в литературни източници и там се вижда това. Трябва да има някаква следа, от която да се установи, че е направена смяна както е в случая с Хайдушки дол, нанесен върху картата с името Читак дере. Местните се чудят какво е това Читак дере в околността. За да се направи смяна на име процедурата е много дълга. Никой не иска смяна на имената, както са написани и както си ги знаят хората така да си останат. Дали ще бъдат с български или с други наименования освен български няма значение. Имаме такива. Например връх Дур дъга. Всички местни знаят за връх Дур дъга, независимо какъв е преводът на български език хората го знаят като Дур дъга и той трябва да си остане така.

„Фокус”: Тази тема с имената наистина е сериозна, но въпросът тук е как така може да се смени име на местност, това не е име на човек, който иска сам да си смени името, кой стои зад всичко това и защо?

Тодор Тодоров: Ами след като в този район работи една организация, която прави много проекти и печели много проекти, мисля че се казваше МИГ и седалището й е в Доспат и като изпълнител, а може би и шеф, стои това име, което ви го казах за смяната на връх Свети Илия с Балабан кая и мисля, че той движи тези неща, но може би трябва да се обърнем към него, за да го попитаме на каква основа и защо е сменено  името Хайдушки дол с Читак дере. Мисля, че оттам се пускат от време на време такива замисили, за да се пробва как ще реагират хората за тези смени. Попитахте как става смяната. Има закон за имената. Имената са сменяни през 30-те години на миналия век и са записани. След това, за да се направи една такава смяна трябва да мине през Народното събрание, президентът да издаде указ и чак тогава да стане тази смяна. Да попитаме този човек, който е сменил името дали е минавал цялата тази процедура, защото мисля че това не е минало през тези институции.

„Фокус: Но в картата го има записано Читак дере, нали така?

Тодор Тодоров: Да. В картата го има така записано. И всеки човек от вътрешността, който вземе тази карта, той не знае че името е сменено и вижда, че се казва Читак дере. Затова трябва да сме по-бдителни за тези неща и не трябва да се оставяме на провокации на хора, които дали с някаква умисъл го правят, с която да засегнат хората от местните общности, които живеят в този район,  или е почти неосъзнато, но  мисля, че не е второто, а е първото –да съпоставят местните хора един друг да бъдат настроени срещу тези общности. Имаме намерение да направим една пресконференция, да поканим много журналисти, аз ще събера различни карти, за да се види на коя карта какво е написано. Ето това е една от новите карти за Западните Родопи с 55 маршрута за пешеходен туризъм, конен туризъм, велотуризъм и т.н. Всички местни хора останахме изненадани, които знаем как се казва този каньон и че е Хайдушки дол, а не Читак дере. Ще поканим хора от областта, които представляват държавата, за да видим те ли са разрешили, кой е разрешил това, защото това е проблем в ущърб на местните хора.

„Фокус: А вие поставяли ли сте този въпрос на по-горна инстанция?

Тодор Тодоров: Специално за този не сме, но сме с намерение в скоро време да го поставим, но за предишния път сме го поставяли, за този който ви казах  от преди около 12 години – тогава когато искаха да сменят името на връх Свети Илия с Балабан кая. Тогава казаха, че нямат право, като тогава говорихме с областния управител, разговаряхме тогава с журналисти и археолози, които са работили там и знаят, че този връх се казва Свети Илия. Имахме придружаващо писмо от директора на археологическия музей в Пловдив, който е бивш пещерняк и археолог, който е работил точно върху тези обекти, около Ягодина, могилите, хижа „Орфей”, некрополите, като всичко това е минало през ръцете му. Той се казва Костадин Кисьов и мисля, че наскоро стана и професор по археология. Така че той винаги може да ни помогне за изясняване на тези въпроси, защото при него и при археолозите всичко това е записано в дневници и се знае къде какво става и има.

Даниела БОЙКОВА