Доц. Илия Желев, Медицински университет – Варна: Голяма част от растителните субстанции, които използваме са изкуствено отгледани от човека

Доц. Илия Желев от Факултета по фармация в Медицински университет – Варна, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна.

Фокус: Доц. Желев, до колко билките или така наречените лечебни растения се използват в съвременната медицина?

Доц. Илия Желев: Разбира се, те присъстват, ще продължават и дори за напред все повече ще намират своето място в съвременната медицина. Това, което преподаваме в курса по фармация е точно частта от лечебните растения, в която състава и техните приложения, е признато и прието в официалната медицина, която и в България използваме. Всичко друго по отношение на допълнителните приложения, действия, съставки, по-екзотичните неща, които притежават съответните растения или билки, също споменаваме и учим нашите студенти, както смятам да запознаем и обществеността. Но те по-скоро са недоказани, няма клинични данни за тяхното приложение. Така, че аз искам да обърна внимание, че основното, което всеки един средностатистически човек трябва да знае по отношение на използване, но и да акцентираме и върху противопоказанията. Тъй като не е правилно твърдението, че след като е природен продукт или някаква билка, то е абсолютно безвредно и може да го съберем когато искаме, както искаме и откъдето искаме, и той само може да ни помогне. Това е остаряла концепция, която съвременните знания, ниво на медицина, а и информацията, която имаме, предполага, че доста условности има. На някои такива моменти по отношение на най-често използваните билки също трябва да се обърне внимание, които всеки един човек трябва да има предвид при тяхното използване.

Фокус: Все повече се говори за био продукти, био лекарства и избягване на синтетични продукти. Какво е вашето мнение за тях?

Доц. Илия Желев: Значи само една вметна, модерната тенденция към потребление на био продукти, предполага продукт, независимо дали с растителен, животински или друг произход, който е съответно получен по специфична технология, за така нареченото екологично или био производство. Голяма част от растителните субстанции, които използваме и са ни познати от аптеки, магазини и т.н., са субстанции, които са от култивирани растения. А именно, че те са изкуствено отгледани от човека. Голяма част, да не кажем, че и половината в България, са такива. Сега, съвсем друг е въпроса съответния производител, който ги е произвел и съответно представил на пазара, дали е спазвал правилата за био производство. А именно предварителен анализ на условията, при които ще се култивират – почва, водата, с които биха се поливали. Торовете, с които се пръскат, хербиците, които се влагат при тяхното отглеждаме, всичко това предполага това което ви казах – био производство. В едни случаи има разрешени препарати, в др. случаи те са забранени и т.н. но така или иначе растението и вида, който ще се използва той си запазва лечебните свойства, които има сам по себе си. А това дали той е резултат от био производства, окей… супер е да бъде био производство. Това ще ни гарантира едно по-голямо качество и безопасност на субстанцията, но по отношение на допълнителните вещества, които биха попаднали в човешкия организъм от самото растение. Така, че растението си е растение. То си има своя състав, действие и т.н. а био производството е по-скоро важно за храните, които така или иначе използваме всеки ден. За тях по важно е, докато лечебните растения много зависи и в каква форма са, защото напр. в едно био производство на етерични масла. Еми етеричните масла основно и в по-голяма си част използваме в парфюмерията, в крайна сметка не е толкова важно, то да е био производство. Хубаво би било да е, но знаем, че био производството е доста по-скъпо като себестойност, така че влагането на етерични масла в био продукти не е задължително да бъде в съответно от био производство. За храните това е желателно да се приближи максимално до природата. Това е една много хубава тенденция, която се развива и дано и за в бъдеще да се развива.

Фокус: До колко се изследват свойствата на билките така, че те да бъдат използвани и в създаването на модерните медикаменти?

Доц. Илия Желев: Абсолютно това е едно от направленията в предмета фармакогноза – предмета, който преподавам на магистър фармацевтите има понастоящем. А именно емпирични данни, който народния опит или човешкия опит не само в България, но въобще в целия свят, е добил в поколенията, той се е предал и е достигнал до нас. В миналото основно използването на билките е свързано с тяхното приложение т.е. тяхното действие. Докато понастоящем ние се стремим да погледне по общо въпроса, а именно да установим точно кой е активния принцип, кои са биологично активните вещества, които оказват такъв ефект. Това е много важен момент. Разбира се, като казвам няма за много от билките клинични данни, за много от тях пък е точно обратното с установени действия, противопоказания и т.н. Но тук има един много важен момент по отношение на билките. А именно много богато разнообразие на многото различни групи активни вещества. Това е основния проблем и при тяхното стандартизиране и използване и влагането в лекарствени продукти. А именно комплексния принцип на действие на много различни групи като химична структура, като физио-химична структура и т.н., вещества, които понякога имат синергичен, понякога имат противоположен ефект. Така, че приложението е много специфично на лечебните растения, растителни субстанции. То не е като едно синтетично лекарство и знаем точно какво е веществото, знаем точно механизма на действие и очакваме ефекта. Тук е доста сложен ефекта при определяне на точните растителните субстанции, нейния ефект, тяхната доза, за да не навредим, а само и единствено да помогнем на хората. Така, че доста по-сложно е много по-сложно даже от използването на синтетични лекарства. Разбира се, това е една модерна тенденция, за много от сериозните заболявания при човека, растителните източници са единствените източник на вещества, които помагат за тяхното лечение. Пак казвам, въпроса е много комплексен. В курса по фармакогноза, който преподавам на студентите, сме залегнали на почти всички групи ценни биологични вещества, които и понастоящем се използват като лечебни средства. Надявам се колегите за в бъдеще да бъдат все по-подготвени, да могат да консултират правилно пациентите именно по тези въпроси. Знаем, че съвременната роля на магистър-фармацевта е и да консултира пациента, не само да отпуска вече назначен лекарствен продукт, но и да дава съвети, да препоръчва лекарствени продукти и разбира се растителни субстанции, как да се приготвят, под каква форма да се пият, с какво не трябва и кога не трябва да се пият и т.н. пак казвам,

Фокус: Искате ли да добавите нещо?

Доц. Илия Желев: По принцип специалистите от гледна точка на фармацията , това са така наречените фитотерапевти. Те обикновено са с медицинско образование. Имам предвид доктори, но понастоящем не знам от големите имена, мисля, че хората отдавна са доста възрастни. Мисля, че не работят вече, а и доста от тях починаха. Така, че е доста трудно да се намери човек-специалист и то компетентен специалист. Защото много в обществото се промотират различни специалисти, различни билкари. Имаше една идея даже, един закон прокараха всички такива хора, които се занимават с лекуване под каквато и да е форма, дори една физиотерапия, дори едни масажи, да бъдат с някакво медицинско образование елементарно или курсове. Но не знам докъде стигна целия процес. Специално въпроса за фитотерапията е изключително важен с цел да са компетентни и от гледна точка на състава и по нататък и за приложението. Да са запознати със заболяване, с етимологията и т.н. Това е един комплексен процес и доста трудно би могъл един специалист само фармацевт, или само доктор да бъде компетентен по това. Последния голям това както знаете е Памуков, който доста отдавна обаче има едни учебници написани от него. Понастоящем много хора, които издават учебници, не бих посочил чак толкова да се взима тяхното внимание. Не, че са лишени от смисъл, не че не биха помогнали, но тези хора нямат медицинско образование и съвсем морално погледнато в крайна сметка биха могли да имат нещо неточно. а не говорим, че една голяма част от учебниците, това разбира се е лично мое мнение, са преписани един от друг. Новите учебници просто взимат един стар учебник , преписват информацията, някой случаи и грешно и стават доста неприятни моменти. Така, че във всички случаи хората бих препоръчал да се доверяват на специалисти. Първо на лекаря си и след това на фармацевта. Фармацевтите са хората, които би трябвало и да бъдат компетентни по отношение на лечебните растения и тяхното приложение. А вече по отношение на заболяването и неговото лечение с лечебни растения, тука вече е тънкия момент, когато трябва да участват и двата вида специалисти.

Бояна АТАНАСОВА