Доц. Костадин Кисьов, РАМ-Пловдив: Тракийската гробница край Маноле е уникален комплекс, който тепърва ще изненадва българската археология в следващите години

Продължават разкопките край пловдивското село Маноле. Изненадата там беше откритата тракийска гробница, но въпросителните около обекта все още са много. Екипът на доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив и ръководител на разкопките продължава работа. Какви са последните новини обаче разкрива доц. Кисьов в интервю за дневния информационен блок на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Доц. Кисьов, вие и екипът ви поднесохте една истинска изненада по време на разкопките край с. Маноле. Беше разкрита тракийска гробница именно там. Нека първо, обаче да разкажем малко повече за самия обект и от кога провеждате проучванията?

Костадин Кисьов: Проучвания там се извършват от близо 2 одини, тъй като могилата е с наистина огромни размери -140 м диаметър и 26 м височина. В продължение на 2 г. проучвахме южната периферия, а при тези проучвания се установи, че нямаме по-ранна гробница в могилата, т.е. която да е от предримско време, от Еленистически период. И в южната част открихме над 10 култови ями с депонирани дарове. Всички тези съоръжения се отнасят към периода III век след Христа. Това бяха всъщност резултатите от миналогодишните проучвания. Като и миналата година, и тази година, моят екип се състои от много кадърни млади хора, някои от тях независимо, че са млади, са и с опит. Освен теренните проучвания в цялата могила се правят и геодезични проучвания с георадар, с томография и електромагнитни изследвания. И благодарение на тези проучвания ние локализирахме гробницата, която сега открихме на 5 м дълбочина от върха на могилата, която в момента проучваме. В екипа ми работят геодезисти, архитекти, магистри по археология от Пловдивския университет, хора които искат да се занимават с археология и виждат бъдещето си в това направление. Най-интересното е, че наистина тази година, може да се каже на сравнително малка височина от повърхността на могилата открихме покрива на тази гробница, която днес ни изненада с още нещо, т.е. оказва се, че и нейната височина няма да е 5 м, а ще достигне до 8 м. Това е някакво огромно монументално съоръжение, което сега тепърва ще проучваме в дълбочина поне още на около 3 м и до момента сме разкрили от нея само южната фасада, южната стена, която е на дълбочина 4 м. Значи ни остават още около 3-4 м, за да стигнем основата на тази сграда. Наистина става въпрос и аз също не очаквах такива размери, за нещо много грандиозно, което до момента в България, в древна Тракия не е откривано. За съжаление днес открихме и още един трети иманярски тунел с дължина 40 м, който започва от южната периферия и е достигнал до южната стена на гробницата. В дълбочина ние ще видим дали има някакви нови разрушения, защото в този основен изкоп, който е правен от върха на могилата на 7 м дълбочина, той е разрушил част от покрива. Сега този нов иманярски изков, един вид това е тунел с дължина 40 м, днес го разкрихме, разкрихме неговата горна част – една яма, която засега поне е дълбока някъде около 5 м и ще установяваме дали този нов открит иманярски изкоп не е разрушил в основата южната стена на гробницата. Това го съобщават за първи път- оказва се, че самата гробница, сградата е с квадратен план, размери 7 на 7 м и височината й, поне засега излиза, че е минимум 7 м. Това нещо е много огромно и колосално. И даже с консултанта Даниела Стоянова, тя е преподавател в СУ по антична архитектура, правихме анализ на блоковете, тези огромни квадри на блокове, които бяхме открили пред южната стена в горните височини, се установява че най-вероятно върху покрива на сградата е имало някакъв монумент изграден допълнително от мраморни квадри, върху който засега не можем да предположим. Той е разрушен целият от иманярски изкоп, първият иманярски изкоп, който е направен на върха на могилата. Този монумент е също нещо изключително, което досега не се среща в Тракия, който монумент е стоял върху покрива на гробницата. Общо-взето засега това е ситуацията.

Водещ: Откога всъщност са изкопани тези иманярски тунели? И имате ли информация дали нещо е било взето отвътре?

Костадин Кисьов: Няма информация, защото не сме влезли вътре. Ние не можем още да намерим дъното на гробницата, камо ли входа. Ние не знаем дали е проникнато от тях в гробната камера. Всяка седмица като че ли излизат нови тунели и иманярски изкопи. Досега са 6 такива, като ако търсим някаква хронология на тези иманярски изкопи, то няма кой да ни каже. На база на това което установяваме като стратиграфия на терена, този голям изкоп, който е направен с диаметър 7 м, продълговат на юг около 15 м и в дълбочина 7 м, т.е. който е разрушил 2 м от покрива на гробницата, той е най-старият и той според местните хора, които сега тук са по на 70 г., казват че си го спомнят това хлътване от години назад, което показва, че това е правено много отдавна. Фактически едно 50-60 г. и повече, може би. Докато тези тунелите, които ги откриваме, които тръгват от периферията и отиват към центъра, където е разположена гробницата, те са по-нови. Те са най-вероятно правени след 90-те години. Но засега не откриваме никакви доказателства за иманяри, защото обикновено има такива обекти, винаги остава нещо като цигари или като остатъци, бутилки, които показват някакво време на иманярския изкоп. Засега няма такива открити. Затова предполагам са правени някъде 1995-1997 г., когато беше бумът на иманярството и ограбването на могилите.

Водещ: Друга информация, която вие съобщихте беше, че всъщност гробницата е копие на тази на Марк Аврелий- не става въпрос обаче за погребан римски владетел, предположенията бяха за личност, свързана именно с Филипополис. Има ли някакви доказателства в тази насока?

Костадин Кисьов: Като начин на конструкция, начин на план, на изграждане, тази гробница, която сега откриваме ние в могилата, наподобява най-много тази императорска гробница на Марк Аврелий Карин, която от 293 г. е открита в този град-метрополия Виминациум на провинция Мизия, тя се датира също III век, но аз я дадох само като пример и като близък паралел по отношение на архитектурен план и строителство. Тази обаче, която е в Сърбия, е може да се каже едно бледо копие на тази, т.е. тя е с много по-малки размери. Докато това нещо тук, тази която разкриваме е нещо много внушително. Според мен става въпрос за най-вероятно погребан някой много високопоставен представител на римския император, който е управлявал тогава. Сега не можем да уточним точно по времето на кой император, но това е бил тракийски наместник, който е представлявал римската власт, който е управлявал Филипопол и може би е управлявал и цяла Южна Тракия. Някой от одриските владетели, който, пак казвам, е бил наместник, представител на официалната римска власт, т.е. на самия император, т.е. това е човекът, който е управлявал Филипопол. Миналата година една колежка откри на Античния театър един надпис, от който става ясно, че градът е управляван и голяма част от обществените сгради като театъра, стадиона са строени от тракийския владетел Тит Флавий Котис, през 30-та година след Христа, точно като представител и е бил назначен като представител на официалната римска власт, за да управлява самия град. И аз смятам, че тук имаме погребан някакъв представител от такъв ранг, но доста по-късно, вече говорим за III век. Датировката е общо казано III век, може да е II век, но датировката вече ще се определи на базата на това, което ще се открие вътре в огромната камера, където ние сме много, много далеч от нея.

Водещ: Безспорно много въпроси поставя този обект. Но кои са най-важните сведения, на които се надявате да попаднете и отговори, които се надявате да откриете?

Костадин Кисьов: Археологията е наука, която ние истинските учени не подхождаме преднамерено, т.е. не търсим готова теза за доказване. Това е хубавото и това е силата на тази наука, и аз затова се занимавам с нея, разкопките дават възможност ние да направим една възстановка, да обясним и да разберем, да върнем действителността такава, каквато е била наистина, т.е. не такава, каквато на нас ни се иска или пък някой иска да представи. Затова за мен е много интересно и аз се надявам, т.е. да разберем, първо- тази гробница, тя като архитектура е уникална и като мащаби, как е строена, какъв е планът, с какви материали са използвани и т.н. И на второ място, на кого е притежание, т.е. кой е погребан тук в тази гробница, защото в могилата има още много изненади, които аз няма да ги кажа, тъй като ще бъдат съобщени, когато им дойде времето. Но самата могила е някакъв уникален гробен комплекс, който тепърва ще изненадва българската археология в следващите години.

Водещ: Можем ли да загатнем за част от артефактите, намерени там, които будят и по-голям интерес?

Костадин Кисьов: Ако смятаме тези квадри за артефакти, това е интересното, че най-вероятно горе на покрива е имало някакъв монумент, който е бил над самия покрив на гробницата. Иначе като отделни малки находки, това са керамика, която не представлява някакъв интерес от III фрагменти от такива съдове, както и пет монети, бронзови монети, които са от трети век. Те бяха открити около самия покрив на гробницата. Иначе общо-взето други такива находки няма.

Водещ: Имайки предвид мащабите на могилата, можем ли да прогнозираме колко време ще бъде необходимо за разкриването на пълните й размери?

Костадин Кисьов: Засега благодарение на Община Пловдив и на кмета, се провеждат тези проучвания трета година, включително и тази година финансирането е от страна на Община Пловдив. Като се има предвид, това което, освен тази гробница ще се открива, защото ние знаем какво има, може би ще трябват още около 3 г. ще трае цялостното проучване на могилата. При положение, че има достатъчно финансови средства. Вчера на посещение беше министърът на културата Боил Банов. Той се запозна на място с това, което е разкрито досега. Самият той разбра каква е сложността и не само сложността, а и сензацията, която тази могила ще предложи за в бъдеще. Тази могила, този погребален комплекс е нещо доста по-интересно и от могилата в Амфиполис, която предизвика преди няколко години много интереси, там с монументалното строителство, което се предполагаше, че може да е погребан Александър Македонски или Касандър. Тук комплексът е нещо подобно. Засега толкова, само тази информация мога да дам. Надявам се, предполагам, че държавата също ще помогне за разкриването и проучването на цялата могила. И съм сигурен, че в бъдеще ще имаме една извънредно голяма атракция- наследство, свързано с историческата наука и с тракийската култура, свързана и с туризма.

Водещ: Безспорно любопитни неща тепърва предстоят да стават ясни там, може би и жителите на Маноле да очакват засилване на туризма през тези следващи години?

Костадин Кисьов: Аз вече предполагам, че ще е така. Нашият ангажимент е свързан главно с археологическата наука, не толкова с туризма. Това ще е нещо, което ще е последващо. Ние сега сме много в начална фаза на проучване, далеч сме, за да говорим вече за начин на експониране, социализиране, туризъм и т.н.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА