Доц. Костадин Нушев, богослов: Св. Георги е помощник, закрилник и небесен покровител, който ни дава смелост да служим на Бога с добро, в правда и човеколюбие

Интервю с богослова доц. Костадин Нушев за празничното предаване „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, посветено на 6 май – Денят на българската армия, храбростта и Свети Георги Победоносец.

Водещ: Георги, светецът, който ни радва с духовната си красота като един от онези, победили демоните в себе си, победили самите себе си. Какъв е образът му за християните?

Костадин Нушев: Свети Георги е един от най-почитаните сред нашия народ християнски свети войни. Той е древен християнски мъченик. Наречен е от Църквата великомъченик, защото е изповядал с изключително мъжество и смелост своята християнска вяра по време на гоненията в Римската империя срещу християните. Свети Георги е бил войник, военен, даже високопоставен офицер от римската армия. В началото на 4-и век, когато е било забранено за християните да служат в армията, по-точно при императорите на езическата Римска империя са предприели едно гонение срещу християните войници, първо в армията, защото са изисквали с военната клетва всички войници да извършват езически жертвоприношения, така че с това да засвидетелстват верността си към езическата религия. Много християни войни в тази епоха са дали живота си за вярата. И затова свети Георги остава като един от най-почитаните християнски светци в целия християнски свят, включително и тук на Балканите. Така че когато славяните и българите идват тук на Балканите откриват култа, почитта към свети Георги като вече присъстващ в християнството. По-късно, при покръстването на българите, когато свети цар Борис създава отново и обновява много храмове, църкви, манастири, той възвръща този култ, тази почит към свети Георги, която особено много се засилва по времето на цар Симеон. По времето на цар Симеон Велики, а и неговите войни за обединение и утвърждаване на българската държава най-вече се засилва почитта към свети Георги именно вече като покровител на войската, на войниците, на смелостта. И оттогава заедно с ритуалите за освещаване на бойните знамена празникът на свети Георги става като най-чествания празник на смелостта, на войниците и на българската армия.

Водещ: А на какво ни учи свети великомъченик Георги Победоносец?

Костадин Нушев: Свети великомъченик Георги Победоносец е пример за християнската добродетел на смелост, мъжество, твърдост, упоритост в борбата срещу злото, в защитата на слабите, храбростта, достойнството, честта. Затова всички тези войнски добродетели, но добродетели, които всеки християнин трябва да притежава в своята вяра и упование в Бога и в борбата с греха и злото, са винаги пример за всеки християнин как да отстоява своята вяра, как да бъде твърд и непоколебим във вярата, в борбата срещу злото. Затова ще видим, че почти във всеки град в България и в много от манастирите в нашата българска Православна църква са посветени на свети Георги Победоносец. Има и много чудотворни икони. Да си спомним  в Зографския манастир „Св. Георги“, славянобългарския манастир, където именно по времето на цар Симеон Велики възниква този манастир на Света гора, който и до ден днешен е една от духовните крепости на българския дух под знака на почитта към свети Георги Победоносец.

Водещ: А отдават ли днес християните необходимата почит към светеца?

Костадин Нушев: Аз мисля, че по традиция там, където има храмове, манастири из цяла България, на изток и на запад, там, където християните на този празничен ден се събират, за да отдадат почит към свети Георги, са и по-силно и отчетливо съхранени традициите на почитта към свети Георги. Отделно българската армия, която традиционно почита свети Георги и виждаме как и до ден днешен се извършват тези военни и църковни богослужения и церемонии за освещаване на българските знамена, също носи спомена, почитта, паметта към свети Георги и към храбростта, едновременно с отдаването на почит на всички български войни, паднали за освобождението и обединението на Отечеството. Така че виждаме, че и по линия на българската армия тази почит също се запазва и се обновява през вековете и през последните години и в България.

Водещ: Броени дни след един от най-големите християнски празници, Великден, и на деня на свети великомъченик Георги Победоносец ми се ще да си поговорим за вярата. Кога и защо се обръщаме към нея, защо е необходима вярата днес?

Костадин Нушев: Вярата е необходима винаги за човека, тя е духовна опора както в трудни моменти, както в дни на изпитания и трудности, така и в радостни моменти, тогава, когато благодарим на Бога за всички негови благодеяния, за всички негови благословения. Ние обикновено се обръщаме към вярата тогава, когато ни е трудно и когато изпитваме смущения и затруднения в своя живот. Но по време на празниците най-вече, тогава, когато се обръщаме духовно към смисъла на живота, към смисъла на духовните ценности в нашата култура, ние също се докосваме до вярата и преоткриваме духовното богатство, духовната съкровищница на вярата. В днешно време, разбира се,  всеки човек има нужда от вяра и упование в Бога, има нужда от това да осмисли своето съществуване от гледна точка на вечността, на Божията любов и правда. Така че вярата прониква по много пътища в съзнанието и в сърцата на хората и тя ги прави по-сплотени, по-добронамерени, по-добри, състрадателни, чувствителни. Вярата е изключително богатство. Виждаме, че нашият народ се е съхранил и дори още с покръстването той е обединил, консолидирал се е като български народ чрез своята християнска вяра, а след това през модерната епоха се консолидира като една европейска нация, която заслужава своята свобода именно чрез християнската вяра и чрез делото на Българската православна църква. Така че и в днешно време преоткриването на духовната традиция на вярата, обновлението на обществото, на живота са много дълбоко свързани с истините на вярата както в личния живот, в семейството, така и в обществото и в цялостната историческа съдба на българската държава.

Водещ: Вие споменахте, че сякаш българите се обръщат към вярата в трудни моменти. Защо е по-лесно да се уповаваме на вярата и да отправяме своите молитви в трудности, а в ежедневието сякаш я позабравяме?

Костадин Нушев: Ами понякога и в ежедневието, когато срещаме трудности, се обръщаме към вярата. Трудностите ни карат да се замислим за нашите ограничени сили и възможности, за нашата слабост, за нашите мимолетни желания и амбиции. Особено когато в нещо сме се провалили или сме претърпели някакъв неуспех, именно тогава се обръщаме към по-дълбоките духовно стойностни ценности и блага, които ние преоткриваме именно чрез духовните очи на вярата. А иначе, разбира се, много хора и  в радостни моменти, в благодарствена молитва, в прославяне на Бога за всички блага, които той ни дава, чрез радостта, чрез любовта към Бога и ближния, чрез славословието откриват пътя към Бога. Но тъй като нашият живот е свързан и с трудности, и със слабости, и с радости и светли моменти, вярата ни съпътства и в дни на радост, и в дни на трудности. Тя затова е нещо ценно, защото ни дава опора и ни помага да се справяме в изпитанията в живота и ни прави по-мъдри.

Водещ: И няма как да не ви попитам за историческата визита на папа Франциск в България. Той е у нас на този светъл празник. Какво означава за страната ни това посещение?

Костадин Нушев: Това посещение на папа Франциск, и то точно на този празник, означава едно признание за ролята на България в европейската култура и цивилизация. Това, че тя е един добър пример за мир, за мирно, толерантно съвместно съществуване както в историята, така и в днешно време. Папа Франциск не случайно акцентира  върху делото на светите братя Кирил и Методий. Той посочва, че България е пазител и носител на тази традиция. Нещо, което има огромно значение и за самата Европа. И той посочва в своето послание към българския народ, както папа Йона Павел Втори обяви по време на своя понтификат светите братя Кирил и Методий за духовни покровители на Европа, той също иска да дойде тук под знака именно на това дело на светите братя Кирил и Методий и на тази почит, която римският папски престол отдава на ролята на България за просветата на християните и за разпространяването на християнството в славянския свят. Има също много важно значение според мен визитата на папа Франциск, за да подкрепи политиката на България за приятелство и добросъседство с Република Македония, вече преименувана като Северна Македония, за да покаже, че именно тази добросъседска политика на българското правителство е един добър пример за мир на Балканите и в Европа. И самият факт, че неговото пътуване включва посещения в България и в Македония едновременно, показва, че един вид римският папски престол, политиката, дипломацията на Ватикана също така познава и подкрепя тази линия на българската политика за сближаване с Македония. Да не забравяме, че едно от измеренията на това сближаване също е под знака на светите братя Кирил и Методий. Защото всяка година на 24 май официална българска делегация винаги прави визита, аудиенция пред римския папа и се покланя на гроба на свети Кирил в църквата „Сан Клементе“. А от миналата година в духа на новия договор за добросъседство и приятелство между България и Македония, тази молитва пред мощите на свети Кирил в църквата „Сан Клементе“ вече се осъществява от духовниците от българската и македонската Православна църква. Очевидно е, че тези именно добри знаци на приятелство, на сближаване между България и Македония са възприети като добър пример от папа Франциск и той със своето посещение иска да даде една подкрепа и да покаже, че това е добрият път в Европа. Чрез вярата, чрез духовността и чрез делото на светите братя Кирил и Методий ние да преоткриваме нашето духовно наследство и да живеем в мир и добросъседство, приятелство както на Балканите, така и в Европа и в света.

Водещ: И в края на нашия разговор ми се ще отново да се върнем към светлия днешен празник. За какво трябва да помолим днес свети Георги Победеносец?

Костадин Нушев: Ами свети Георги Победеносец винаги е бил защитник на българите. Не само на българските войници, когато те са се сражавали по бойните полета за освобождението и обединението на отечеството, но и за всеки трудолюбив български земеделец. Затова той е покровител и на земеделците. На всеки български християнин, на всеки, който обича своето семейство, своите ближни. Така че ние ще видим в историята, че свети Георги е един помощник, закрилник и небесен покровител, който ни дава смелост, кураж, за да вършим добро, да служим на Бога с добро, с добротворство, в правда, истина и човеколюбие. На този ден трябва да се обърнем към Бога и да помолим и свети Георги като негов Божи угодник да ни подкрепя в доброто, да ни дава сили да вършим Божието дело и да се утвърждаваме във вярата, надеждата и любовта към Бога и към ближните.

Веселка ИВАНОВА