Доц. Красимира Александрова, НБ „Св. св. Кирил и Методий“ : Наградата „Млад будител“ за 2019 година ще получат ученици от Априловската гимназия в Габрово

снимка: pixabay.com

Доц. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ 

Водещ: Доц. Александрова, 1 ноември е ден на отворените врати в националната библиотека, как популяризирате културното наследство?

Красимира Александрова: В този празничен ден, ние подготвяме представяне на оригиналите на тефтерчетата на Левски, на Ботев, на Раковски, заедно с техните електронни издания. Това е наистина един много специален повод, в който ние изнасяме от трезора на Българска народна банка тези три светини. До сега не сме го правили заедно. Няколко поредни години поотделно представяхме тефтерчетата на Левски, след това на Ботев, а тази година финализирахме проекта, като подготвихме дигиталното издание и на тефтерчето на Раковски. Наред с това в Президентството, отново в ден на „отворените врати“ в президентската институция ще бъде представена още една българска светиня, която ние съхраняваме в националната библиотека. Това е Котленският препис на Паисиевата  история. Това е само част от програмата на празничния ни ден и вярвам, че ще има възможност всеки, който посети библиотеката да може да се докосне до българското и да се почувства горд от това, което да направили нашите предшественици.

Водещ: Кои са пътищата за съхраняването на това културно богатство, което пази Националната библиотека?

Красимира Александрова: Пътищата са много ясно формулирани. Пътят, който трябва да извървим, за да стигнем до едно истинско опазване е доста труден и нелек, но въпреки това екипът, с който работя напълно осъзнава мисията си, и полага сериозни усилия, за да можем да опазим това наследство. Казвам опазим, защото в контекста и в съдържанието на това общо понятие се включва и превенцията, и реставрацията при необходимост, и съхраняване, и не на последно място идва ред на дигитализацията и популяризирането, която изисква наличие на добро оборудване техническо, а и също така на сериозен екип от подготвени специалисти, експерти, които да извършват всички тези процеси, така че да опазват от една страна оригиналите, а от друга страна да могат дигитализираните документи да стигнат в един много добър, четим и разпознаваем вариант, лесен за достигане до своите потребители.

Водещ: Освен съхраняването на културните образци, важен момент е и достъпността им до широката общественост. Разкажете за опита на Националната библиотека.

Красимира Александрова: Неслучайно споменах тефтерчетата на Левски, на Ботев и Раковски. За да може да се докосне до тях по-широка аудитория е необходимо именно от една страна те да бъдат в добро физическо състояние, имам предвид оригиналите, а от друга да се дигитализират.  Както ние сме направили с QR кодове тези светини буквално могат да бъдат отворени от мобилните телефони на всеки от потребителите. Не за първи път разказвам историята за това, че за да стигнем до дигитализиране и електронно представяне най-напред на тефтерчето на Левски, ние проведохме анкетно проучване  с младите хора, и се оказа, че всъщност за тях би било интересно да могат да разлистят тефтерчето на Левски през своите мобилни телефони. При всички случаи съчетаването на традицията със съвременните технологии е сериозно предизвикателство, но и възможност, с която ние да популяризираме именно такива ценни документи. Разбира се, тук отделям внимание само на няколко документа, а процесите на дигитализация вървят ежедневно и активно в Националната библиотека. Използваме различни подходи, за да можем да ускорим темпото на дигитализация. Независимо от това, че говорим за празнично настроение, факт е, че дейностите по дигитализация изостават като цяло в страната във всички институции на паметта, както обичаме да наричаме и библиотеки, и музеи, и архиви. Но независимо от това ние работим много методично, много целенасочено и дигитализацията върви. Предстои още едно интересно събитие в Националната библиотека – връчването на Наградата „Млад будител“ за 2019 година. И бих си позволила да спомена, че за втора поредна година призът ще получи от Априловската гимназия в Габрово – ученици, които събраха средства, с които беше реставриран един интересен документ от Българския исторически архив. Това е ръкописно воден тефтер от 1840 година до 1850 година, и в този документ са събрани писма на габровци, на известни личности, като Васил Априлов, Никола Палаузов, Константин Огнянович, братя Мустакови, в които габровци са отправяли искания, водели са кореспонденция, предоставяли са средства за осигуряване на дейността на Габровското взаимно училище, а също така и за обучение на български деца в Русия. Тези ученици ще получат един уникален плакет, който е изработен от художника Христо Михайлов. С изключително удоволствие казвам това, защото ние искаме този приз „Млад будител на годината“ да стане традиционен. Вече успяваме за втора поредна година да намерим млади българи, които носят духа на своите предци и са убедени, че когато даряват, те оставят наистина една светла диря от настоящето към бъдещето.

Водещ: Каква е ролята на библиотеката в съвременната информационна среда? Промени ли се нейния образ през годините?

Красимира Александрова: Все по-активна и все по-отговорна става дейността и на Националната библиотека, и на библиотеките като цяло. Защото ние трябва да бъдем в крак със съвремието си, а в същото време да носим и предаваме за поколенията традицията на съхранената духовност. Защото със сигурност ще се съгласите, че ние сме народ, който има уникална история. И знаете ли, все повече си мисля, че ние безспорно трябва да говорим за тези, които са били преди нас, които са съхранили за нас в настоящето наистина уникална история, традиции, духовност, но все по-често може би трябва да отделяме внимание и на тези, които сега, в настоящето полагат усилия да съхраним себе си като българи, като народ, за да можем да бъдем спокойни и сигурни, и по-уверени в бъдещето. Не винаги това трябва да става показно, не трябва винаги толкова много да се говори за всичко това. Всеки трябва да го носи някак си в себе си, за да бъдем наистина с по-добро самочувствие, такова, каквото заслужваме.

Водещ: Кого бихте искали да поздравите на днешния ден?

Красимира Александрова: Този, който умее да дава без да има претенцията да получава. И както в Библията е казано: По делата ще ги познаеш, Господи, и така ще ги съдиш. Това за мен е най-важното – поведението на всеки един от нас. Тогава, когато правим добро или когато даваме, не е нужно да се споменава и да се коментира. И пак ще спомена още нещо, свързано с Библията – Бог знае кой си и какво правиш, така че невинаги е задължително да има някакво признание и показност. Просто всеки от нас трябва да дава. Имаме много силна потребност в момента да върнем увереността си в това, че нас ни има и ще ни има.

Елеонора ЧОЛАКОВА