Доц. Красимира Александрова: Съхранението на универсалния дух на познанието ще бъде каузата на Националната библиотека и през 2017 година

Доц. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за предаването „Всички в час“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Каква беше отминаващата година за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – най-голямата библиотека у нас, както и най-старият културен институт в следосвобожденска България? Какво беляза дните на служителите и читателите и какво им предстои? Отговорите на въпросите в следващите минути ще получим от доц. Красимира Александрова, директор на библиотеката. Доц. Александрова, време е за равносметка. Справихте ли се с целите, които си поставихте през годината, и кой според Вас е най-големият успех на Националната библиотека през 2016-а?
Доц. Красимира Александрова: Бих искала да започна с това, че като директор не бих могла да направя нищо сама, ако до мен не стоеше екипът от хора, с които работих през миналата година. Всичко, което се случи през 2016 година, дължа изцяло на хората, с които работих – екипа на Националната библиотека. Тук слагам на последно място самата себе си. Затова бих искала да започна с благодарност и комплимент към тези хора, които наистина много всеотдайно и с огромен професионализъм заявиха своето желание библиотеката да бъде. А в своята 138-годишна история библиотеката винаги е присъствала със сериозен респект и авторитет в културния живот на България. Бих могла да говоря за 2016 година от времето, в което започнах работа, това е краят на май – 27 май, досега. С голяма доза удовлетвореност бих могла да кажа, че в библиотеката промяната наистина започна. Невинаги тя се осъзнава като действие, което носи своите конкретни параметри, по-скоро като усещане, но така или иначе тя започна и вече дава своите положителни резултати. Поредната нелека година, защото от 2016-а библиотеката е на делегиран бюджет. През тази година се смени ръководството и се създаде нов екип, което също е много сериозно и сътресение, и промяна, и предизвикателство. Но сега, в края на годината бих могла да маркирам и да разкажа за положителните тенденции, които вече се оформиха и имат своите реални изменения в средата на библиотеката, а и съответно своите проекти извън библиотечната сграда.
Водещ: Моля, направете го.
Доц. Красимира Александрова: На първо място бих започнала с активизирането на партньорствата, които библиотеката несъмнено е имала в годините, но в качеството си на новопостъпил директор трябваше да започна с това. Разбира се, създадоха се много нови контакти. Тук бих могла да изброя договорите за партньорство, които сключихме, с редица държави от Европа, а вече и от други континенти. Мога да визирам Испания, Португалия, Македония – с подновен, актуализиран договор, Беларус, Унгария – с нов договор, Саудитска Арабия. Това не е само формално подписване на меморандуми и договори за партньорства, вече имаме и конкретни идеи и планове за дългосрочно партньорство. По същия начин се подновиха или създадоха нови взаимоотношения и контакти с Литературния музей, БАН, Софийския университет, Университета по библиотекознание, Великотърновския университет – университетите, обучаващи специалисти, които биха могли да намерят реализация в библиотечната сфера. Хубавото е, че само за тези 8 месеца, в които съм на работа и се занимавам с Националната библиотека, в нея между новопостъпилите служители 10 души са току-що завършили бакалаври и магистри от библиотечни специалности от изброените преди малко университети. Тази свежа струя е изключително обнадеждаваща и ни дава увереността, че библиотеките имат място в съвременното и социално, и обществено пространство. Вярно е, че те до голяма степен продължават да се възприемат, имам предвид библиотеките, като консервативно звено в обществения живот и това неизбежно дава своите рефлексии върху социалния статус на библиотекарите. Но независимо от това, ние сме хората, които трябва да докажем и да потвърдим, че и в съвременните измерения нашата професия има място, има приложение. Тук визирам обичайния въпрос, свързан с взаимодействието и комуникацията между традиционното и съвременното информационно пространство. Но пак бих искала да повторя, както и досега винаги съм казвала, че се стремим към постигането на баланс. Постигнахме интересни и забележителни постижения по отношение на методическата дейност на библиотеката, бих казала дори, че я възраждаме, защото нашата комуникация с големите библиотеки в страната е много активна и ползотворна. Работим активно с регионалните библиотеки по отношение на изграждането на дигитална платформа, на която да бъдат предоставени на първо време списъци със състоянието на дигиталните ресурси, които всяка от библиотеките притежава. От тук нататък предстои следващият етап, обвързан с тяхното представяне на национално ниво, където тези колекции да бъдат адекватно достъпни.
Водещ: Извинете, доц. Александрова, ще Ви прекъсна тук, тъй като дигитализацията на вашето изключително богато книжовно наследство е една от целите, които си поставихте и която най-вероятно ще трябва да изпълните и през 2017 година. Смятате ли, че тогава ще можете да предложите платформата, където да бъде достъпно дигитално не само вашето културно и книжовно наследство, защото в Националната библиотека имате милиони единици, но и на вашите колеги от големите регионални библиотеки?
Доц. Красимира Александрова: Мисля, че няма никакъв проблем това да се случи през 2017 година. Първо, защото стигнахме до пълно единомислие с ръководствата на регионалните библиотеки. От друга страна, вече имаме разработен проект, по който очакваме след Нова година, може би до март, да получим резултат дали ще бъде финансиран или не. Но най-важното е, че вече имаме концепция по този въпрос и при всички случаи това ще се случи. Имаме съмишленици, имаме приятели на библиотеките, които мислят заедно с нас в това направление, имам предвид разработчици, които се включиха в този идеен проект. Всъщност остава по-малката част – финансирането, защото по-трудното беше да стигнем до общ идеен проект, който да разработим, а той вече е факт. През изминалата година от юли до ноември проведохме 6 срещи с ръководствата на регионалните библиотеки и смея да твърдя, че вървим в много добра посока на диалогичност и осъзнаване, че когато сме заедно, има наистина голяма вероятност да променим обществените нагласи в положителна посока. Изобщо темата за приемствеността е много актуална и съвсем наскоро – на 10 декември, когато отбелязахме 138-годишнината от създаването на Националната библиотека, основната тема на кръглата маса, която организирахме, беше свързана с приемствеността и осъзнатата необходимост да бъдем заедно, да работим в екип на национално ниво.
Водещ: Това ли е най-важният урок, който се предава във времето за всички, докоснали се до Националната библиотека през нейната изключително богата 138-годишна история – приемствеността?
Доц. Красимира Александрова: Определено е така, защото позитивната промяна може да се очаква само при съсловно единомислие. То е пресечната точка, която може да доведе до позитивно отношение в обществените нагласи към нас. Факт е, че Националната библиотека – в момента говорим за нея, но тъй като познавам ситуацията в цялата страна, бих могла да обобщя и по отношение на другите обществени библиотеки – традиционно и почти ритуално те осъществяват своите дейност и организация при много трудни условия. Независимо от това, мога да кажа, че приключваме 2016 година много успешно и във финансов план. Нямаме задължения. Имаме добра перспектива за развитие по отношение на автоматизацията в библиотеката. Тук мога само като примери да посоча, че успяхме до голяма степен да финализираме кампанията за събиране на средства за закупуването на камера за „Аноксия“. Договорът е сключен, повече от половината средства са събрани, за което използвам случая да благодаря на всички, които се отзоваха в това трудно време и намериха и средства, и желание да инвестират в каузата на Националната библиотека. Камера за „Аноксия“ ще има съвсем скоро, в началото на 2017 година. Тя ще бъде монтирана и ще започне да работи. И така, както говорихме, тя ще бъде от полза за цялата библиотечна система в страната. Не бих изключила възможността да бъдем добри партньори и на музеи, и на архиви по отношение на нейното използване. Също така мога да кажа, че в Националната библиотека вече имаме нов скенер за книги, той ще работи конкретно за дигитализацията на специалните колекции, които са изключително ценни, много богати, но за съжаление все още недобре разкрити по отношение на нашите потребители, желаещи да ги ползват в дигитален формат. Това също е вече готова разработка, която започваме да прилагаме много активно през следващата година.
Водещ: Доц. Александрова, казахте – има приемственост, има желание за промяна, работи се по дигитализацията и съхранението на богатото книжовно наследство на България. Коя е каузата на 2017 година за Националната библиотека?
Доц. Красимира Александрова: Съхраняването на универсалния дух на познанието – най-общо бих формулирала каузата по този начин, тъй като именно този универсален дух оставя краен отпечатък върху развитието на всяка културна институция във времето. Той определя трайно всяка култура, достойна да носи това име, като културна идентичност, като културна специфика и също така предразполага към дух на единение и общуване.
Водещ: Имате съмишленици да го постигнете, нали?
Доц. Красимира Александрова: Да, за радост имаме и това ни дава и увереност, и самочувствие, че вървим в правилната посока. Отворили сме врати за всички категории потребители, тук бих искала да спомена няколко думи и за това, защото отдавна сме излезли от ограничението, че библиотеката трябва да бъде само зад своите стени. Стремим се да преодолеем респекта на фасадата и да дадем възможност на нашите потребители да използват цялото книжовно богатство, което съхраняваме в библиотеката. Като през настоящата година нееднократно – и продължаваме да работим в тази насока – се срещаме с различни категории потребители. Като започнем от ученици от най-малка възраст, от начална степен, които посещаваме, свързваме се с техните директори, с ръководствата на училищата, посещаваме ги на място, след това ги каним в библиотеката. Библиотеката е отворена и за млади хора, които да посетят и използват различните й възможности. Правим немалко кампании, в които предоставяме възможност за записване или безплатно, или при преференциални условия. Неслучайно от 1 септември намалихме възрастовата граница на нашите посетители. От 18-годишни сега в библиотеката могат да се записват лица, навършили 14 години, при условие, че вече имат лична карта. Трябва да Ви кажа, че в това отношение наистина има доста сериозен интерес. Само няколко цифри, ако позволите: новорегистрираните читатели за септември са 1235, като от тях учениците, навършили 14 години, са 12,4%. В сравнителен план през този период на предишната година новорегистрираните читатели са съставлявали – на фона на целия брой регистрирани – едва 1,6%. Така че продължаваме да вярваме, предвид резултатите, които имаме, че това е правилният път. Също така се увеличава броят на студентите и специализантите, защото стремежът ни е да разширим обхвата на услугите, които предлагаме. През следващата година фокусираме вниманието си върху електронните издания, които ще могат да се ползват от наши потребители не само в библиотеката. С читателската карта те ще получават IP адрес, с който ще могат да ползват тези материали и от работното си място, и от дома си – откъдето пожелаят. Така че нашите реални читатели са и тези, които влизат в библиотеката, и – разбира се – виртуалните потребители на услугите ни.
Водещ: Тоест библиотеката е навсякъде, където хората искат да се докоснат до знанието.
Доц. Красимира Александрова: Разбира се, да.
Лора ТЪРКОЛЕВА