Доц. Людмил Георгиев: Аз съм единственият колекционер на фуражки в България и човекът с най-много фуражки както у нас, така и на Балканския полуостров

Предстои среща с дългогодишен полицейски служител и полковник от резерва, преподавател по криминалистика в Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“, хоноруван преподавател в Академията на МВР и във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, автор на 12 криминални книги и детективски настолни игри, но освен всичко това – ветроходец и пътешественик.

Това, което отличава доц. д-р Людмил Георгиев от повечето му колеги във всички тези сфери обаче е това, че е и единственият не само у нас, а и на целия Балкански полуостров колекционер на фуражки, някои от които – на повече от век. Уникалната му колекция наброява 700 експоната – полицейски, армейски и пожарникарски фуражки, както и такива от военния флот. Важно място сред тях заемат две от личните фуражки на колекционера – първата му шапка като млад лейтенант, както и последната му фуражка вече като полковник. Освен стотиците фуражки, той притежава и 25 униформи.

Експонатите идват в ръцете на ценителя от над 60 държави, сред които Гърция, Дания, Китай, Русия, Индонезия, Колумбия и Узбекистан. Част от това съкровище може да бъде видяно от 1 март в Столична библиотека – по случай националния празник на България 3-ти март е открита изложбата „Символи на държавността“.

За любовта към колекционерството и за добавената стойност от всички дейности, станали неизменна част от ежедневието му – едно интервю с доц. д-р Людмил Георгиев за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Неведнъж в „Съкровищница на тайните“ сме срещали нашите слушатели с колекционери във всякакви области. Вие обаче сте единственият не само у нас, а и на Балканите, който избира любителската му сбирка да е от фуражки и униформи. Как се зароди интересът и желанието Ви да колекционирате? И коя беше първата фуражка във Вашата сбирка?

Людмил Георгиев: Началото на тази колекция бе поставено през далечната 1995 година с една красива шапка на английски полицай, която мой познат ми донесе, а в замяна получи една моя стара и вече излязла от употреба полицейска униформа. И предизвикан от хубавия външен вид на този подарък, у мен с времето възникна желанието да продължа да се занимавам със събиране на фуражки от полицейски структури в различни държави. С течение на времето се оказа, че към полицейската колекция успешно могат да се включат и фуражки от армейски структури както от България, така и от други страни, а също и военноморски и пожарникарски фуражки, кепета и пилотки.

Водещ: Част от експонатите в колекцията Ви могат да бъдат разгледани в Столична библиотека като част от експозицията „Символи на държавността“ – какво ще видят там нашите слушатели, доц. Георгиев?

Людмил Георгиев: През последните години получих редица покани и успях да реализирам експозиции на 16 места. В София обаче за пръв път имах възможността на 1 март да открия тази изложба, посветена на Националния празник на България. В нея съм експонирал 150 армейски фуражки, барети, пилотки, каски, повечето от които български, в това число и няколко реплики на четнически калпаци, които веднага след Освобождението са използвани към униформите на българската армия и основаната по това време полиция. В колекцията са експонирани и десетина униформи както от българската, така и от чужди армии, а също и една реплика на четническа униформа, притежание на един добър мой познат Иван Мараджиев от клуб „Традиция“ – Нова Загора.

Водещ: Планирате ли и занапред да експонирате част от Вашата колекция на други места?

Людмил Георгиев: Разбира се – в момента другата част от около 200 барети и шапки се намират на постоянно изложение в Галерията на МВР в столичния квартал „Младост“ 4, където ще са още няколко месеца. В момента е в процес на организация следваща подобна изложба – очаквам официалната покана на Военноморското училище във Варна, където ще имам възможност да изложа и военноморските фуражки, пилотки и кепета от България и други държави от 70-те години до наши дни, в това число и тези, които в момента са част от униформите на военнослужещите.

Водещ: В експозицията в Столична библиотека могат да бъдат видени и още няколко интересни експоната, един от които първият полицейски учебник. Как той попадна във Вашата колекция?

Людмил Георгиев: Когато започнах работа като офицер експерт криминалист в Столичната дирекция на вътрешните работи, моят шеф наставник Виктор Викторов в знак на взаимно уважение ми подари един екземпляр от първия полицейски учебник в България, издаден през 1912 година. Той съдържа много важна информация за това как трябва да действа полицията в онези години, а самото съдържание е заимствано от най-напредналите за онзи период полицейски структури в Европа – в случая от Австрия. Другият любопитен експонат е първият Дисциплинарен устав за Българската армия, издаден през далечната 1889 година и подписан от цар Фердинанд.

Водещ: Поддържате ли добро сътрудничество с други колекционери в същата сфера – било то у нас или в чужбина?

Людмил Георгиев: Аз съм единственият колекционер на фуражки в България и човекът с най-много фуражки както у нас, така и на Балканския полуостров. Интересно е, че на един немски полицай от Берлин през 2014 година е връчена грамота на Гинес за притежаване на най-голям брой фуражки – над 2 440. Вероятно за последните 5 години техният брой дори се е увеличил. Аз съм далеч от тази цифра и не го правя на всяка цена, а за удоволствие. Моето желание е съвсем некомерсиално – да поставя на вниманието на интересуващите се посетители части от своята експозиция там, където бъда поканен.

Водещ: Както казахте, Вие събирате тази голяма и любопитна колекция вече двадесет и няколко години. Какво всъщност за Вас е да сте колекционер вече четвърт век?

Людмил Георгиев: Всяка една фуражка, с която се снабдя било пътувайки зад граница или в България, или пък я намеря в някой антикварен магазин, или някой приятел ми я донесе – аз я проучвам: в интернет получавам много допълнителна и интересна информация за нея, за службата и униформата, към която е принадлежала. Имал съм случай дори получавайки една шапка като немска и проучвайки я в интернет, разбирам, че е на френски пожарникарски оркестър. Дори същата фуражка, понеже имаше отличителни белези, видях на главата на един от музикантите, тоест идентифицирах и самия човек, макар и съвсем далечен и непознат. При друг случай по време на експозиция в Русенската библиотека разполагах с една шапка, за която не бях открил никаква информация. Обявихме конкурс за читателите на библиотеката и една дама я идентифицира, като получи за награда един от моите романи. Имам добър познат от Ниш, който притежава над 200 каски от различни държави – неговата колекция също е уникална за Балканския полуостров – и с него понякога обменяме експонати в съответната област.

Водещ: Споменахте, че сте подарявали своя книга. Няма как да не обърнем внимание, че извън сферата на работещ като полицейски служител, в момента се развивате в сферата на криминалистиката като преподавател. Едновременно с това Вие сте и писател отново в това направление. Навярно някои от слушателите ни са запознати с това, че съвсем скоро представихте една от Вашите книги. Можем ли да кажем, че и тя е една от малкото на българския пазар, както Вие сте един от малкото колекционери на фуражки у нас?

Людмил Георгиев: Да, наистина е така. В края на декември в Столичната библиотека представих последната си книга от поредицата „Криминалистите“. Вече излязоха от печат две книги, а в момента работя върху третата – предполагам, че до есента ще успея да я издам. Това е нов криминален жанр за българската аудитория – „куест криминалета“. Читателят има възможността да участва съвместно при разследване на реални криминални случаи в България с криминален екип – експерти криминалисти, разследващи полицаи, оперативен състав, съдебни лекари. Всички тези хора като герои и лица намират приложение в книгата с тяхно съгласие, разбира се. В нея има въпроси към читателите, възможности за самостоятелно тестване, развиване на качества като наблюдателност, поради което към книгите има и специални технически средства. Има следи, които читателят може да сравнява и по логически път да стига до определени изводи. Поради големия интерес аз съм мотивиран да работя по тази поредица. Общо имам 12 книги, повечето от които на полицейско-криминална тематика. Преди години получих престижна награди за най-добър български автор на полицейски романи, което ме мотивира да продължа в тази насока. Пиша и детски настолни игри за професии – полицай, капитан на кораб, лекар, командос, моден дизайнер. Те са предназначени за деца над 6 години, които имат интерес към определена професия и така могат да научат страшно много за това какво да очакват, ако се занимават с дадена професия.

Водещ: Сигурна съм, че освен големия интерес на вашите студенти към криминалистиката, те определено проявяват интерес и към Вашите криминални книги. Кое в тях им е наистина полезно?

Людмил Георгиев: Бях приятно изненадан, когато на представянето на последната ми книга залата беше препълнена  присъстваха над 100 души, сред които мои бивши и настоящи студенти. От тези книги могат да се научат различни детайли за бъдещата работа – те не са учебно пособие за начинаещи или напреднали престъпници. Книгите биха били полезни както за настоящите в началото на своята кариера полицейски служители, така и за бъдещите такива. Дори кандидати за полицаи са ми споделяли, че когато са прочели предишни мои книги са осъзнали, че тази професия не е за тях. Това е една много положителна страна, защото е по-добре човек, който започва да се обучава за нещо и инвестира в това, да знае дали наистина би имал тежест там или трябва да смени посоката. Книгите на криминална тематика са полезни не само като занимателно четиво, но и в чисто професионален аспект.

Анна АНГЕЛОВА