Доц. Нарцис Торбов, археолог: Разкопките в околностите на Враца свидетелстват за ранно християнство – строителство на храмове  още преди идването на славяните 

Доц. д-р Нарцис Торбов, археолог от Регионалния исторически музей – Враца, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“ 

 

Водещ: Доц. Торбов, в края на миналия археологически сезон обещахте, че новият ще продължи в местността Градище, която е в непосредствена близост до прохода Вратцата, и манастира от Средновековието „Света Троица“, който се намира пък в местността Манастирски дол. Продължават ли археологическите разкопки на тези два обекта?

Нарцис Торбов: Да, продължаваме. Миналия месец извършвахме разкопките в местността Манастирски дол, където проучването ни беше съсредоточено в разкопаването на две църкви, които са разположени една над друга. Около 90% от тази църква, която е ранна, от периода V век, сме я проучили и вече може да говорим за една по-сигурна нейна хронология. Сега, в момента сме в местността Градището, прохода Вратцата. Там проучването ни  е съсредоточено в участък, който е разположен пред една църква, която е малко по-късна от ранната в Манастирски дол, но също е свързана с ранното християнство, която е от VІ век. Ние проучваме пространството, което е разположено пред нейния вход, и до този момент сме разкрили основите на сграда, която в хронологически аспект е синхронна на църквата. Става дума за VІ век. Това мога да го кажа със сигурност поради обстоятелството, че ние сме намерили монети от VІ век, които са свързани с ранна Византия.

Водещ: Обещаващ ли е този обект от гледна точка на археологически интерес?

Нарцис Торбов: Този обект е интересен от археологическа гледна точка – става дума за местността Градището, прохода Вратцата, – тъй като той очертава един дълъг период на развитие на няколко култури. Най-ранните ни находки са от времето на траките – става дума за периода ІV-І век пр. Хр. След това имаме археологически материали, които са свързани с Рим, и то с ранен Рим, защото имаме монета от император Клавдий. След това имаме един много добре изразен период от времето на ранна Византия, който е засвидетелстван с Църква №2, която сме разкрили, и след това имаме Българско средновековие от ХІІ-ХІV век. Напълно основателно може да се смята, че съвременният град Враца е възникнал точно в местността Градище като средновековен град, който по-късно съответно се е развил. Ние имаме един дълъг такъв период на развитие в този район, който е свързан с траките, с Рим, с въвеждането на ранното християнство по времето на ранна Византия и разбира се с българското Средновековие. И веднага възниква въпросът защо в крайна сметка е създадено това селище, което прераства в средновековен град – тъй като то има едно много важно стратегическо положение. То е в непосредствена близост до прохода, който пък води до едно селище, наречено Сгориград, но това не е село, което е свързано с това, че някакъв град е изгорял, а става дума за сгур, за сгурия. Защото над Сгориград се намират мините, където е добивана медта. Или тоя пункт, който е възникнал в непосредствена близост до прохода, е трябвало да охранява тези кервани, които е трябвало да пренасят добитата мед към равнината и т.н. Значи възникването на това селище е свързано с една определена стратегическа цел.

Водещ: Колко време очаквате да продължи проучването на този обект?

Нарцис Торбов: Всеки един сериозен археологически обект се проучва според мен над 10 години. Ние започнахме през 2007 г. Сега сме 2018 г. и се надявам, че проучването ще продължи и през следващите години, защото – съгласете се – един средновековен град, едно римско селище, то трябва да се проучва продължителен период от време. Не може просто за една-две години да се каже „Ето, виждате ли, ние всичко сме проучили. Махаме се от тук и повече няма да извършваме археологически разкопки“. Затруднението идва от това, че обектът е многопластов. Когато копаем стратиграфски, най-простичко казано, отгоре надолу, минаваме последователно през няколко периода – през периода на Средновековието, през периода на ранна Византия – VІ век, след това стигаме надолу до Рим и най-отдолу са находките, които са свързани съответно с траките. Просто по-бързо не може да стане.

Водещ: Има ли части от този обект, които са пригодени за посещение от туристи?

Нарцис Торбов: Обектът е много интересен от гледна точка на посещението на туристи. Преди няколко години ние подготвихме обекта за туристическо посещение, защото през него минава туристическа пътека. Тя минава по определен маршрут и по нея са поставени маси, съответно указателни табели, парапети и т.н. Така че всеки, който дойде на нашия обект, може да разбере какво сме правили в период от 10 години. Да придобие най-вече представа за това какво е представлявало това селище от времето на траките, от времето на Римската империя, от времето на ранна Византия и българското Средновековие. Нашият обект се намира в непосредствена близост до една природна забележителност –проходът Вратцата, която непрекъснато е посещавана от туристи, и най-вече от алпинисти. Така че от гледна точка на посещаемост на нашия археологически обект, не можем да се оплачем. Аз не един път съм казвал и сега ще го повторя: който иска, нека да заповяда. Имаме и мотики, имаме и кирки, имаме лопати и който желае да ни посети, ако има желание, може да участва и в разкопките като доброволец.

Водещ: Това не крие ли рискове? Няма ли опасност хора, които са аматьори в тази дейност, да повредят нещо от самия обект?

Нарцис Торбов: Нали те копаят като съм до тях, а не да им кажа: „Я си копайте вие настрани, а аз ще бъда на 5 км от вас?“

Водещ: Да, разбирам.

Нарцис Торбов: Ние извършваме проучване в определени квадрати и който желае може да застане редом с мен и работниците. Така че просто от тази гледна точка никакъв риск няма, но по този начин създаваме интерес към културно-историческото наследство. Едно е да участваш в процеса на неговото разкриване, а съвсем друго е да го гледаш на картинка, да го гледаш на снимка, да ти правят някакви визуални

презентации. Защото съвременната генерация от млади хора, от това, което аз виждам на обекта, те са недоверчиви. Най-краткият път, за да се стопи тяхната недоверчивост е  да им дадем възможност това, което проучваме, просто да го видят, да го докоснат, и ако разбира се желаят да участват, доколкото им позволяват силите в самия процес на проучване.

Водещ: Има ли други интересни археологически обекти в района на Враца, които си заслужават внимание от гледна точка и на археолози, и на туристи?

Нарцис Торбов: Другият археологически обект, който е много интересен, това е Калето до Мездра, където бяха положени много усилия да бъде направена една възстановка и консервация на откритите структури. И ако от гледна точка на археологията говорим за близката околност, край град Враца, за мен обектите са два. Едният е нашият обект в местността Градище, след това местността Калето при Мездра. Градище на български средновековен език значи „крепост“, кале значи същото, само че на турски. И разбира се, третият обект, който ние го проучваме, това е в местността Манастирски дол, който някак си човек, ако погледне картата, ще види, че той е разположен между обекта в прохода Вратцата в местността Градище и Калето в Мездра. Интересен обект е в местността Анището, Белоградчик, който го проучва колегата Сергей Торбатов. Виждам през последните години, че има едно раздвижване в нашата археология, и смятам, че това нещо, което става, е за добро, в рамките на Северозападна България, разбира се.

Водещ: С какво провокира обекта в местността Манастирски дол, а именно манастира „Св. Троица“ от Средновековието?

Нарцис Торбов: Този обект го проучваме вече трети археологически сезон. И аз, ако съм титуляр на обекта  в Градището, прохода Вратцата, там пък ръководител е колегата Александра Петрова, аз съответно съм неин заместник. Ние започнахме проучването там с цел  да разкрием тази църква, която се виждаше, тя беше на повърхността на терена, и която се свързва с приписки в църковни книги. И точно там се появява името „Св. Троица“. В хода на самото проучваме започваме да разчистваме и да разкопаваме пространството в абсидата – вътрешността на църквата. И веднага ни направи впечатление, че там има по-ранни зидове. В хода на разкопките за  три археологически сезона се установи, че по-рано е съществувала църква, която е от V век – това е установено по керамиката и находките, и вече през ХVІ-ХVІІ век материалът от тази по-ранна църква е използван, за да бъде направен върху нея по-късната църква. От гледна точка на археологията това е много интересно, защото ние проучваме две църкви едновременно – тази, която е разположена стратиграфски отгоре, и тази, която е разположена съответно отдолу. Още от началото при проучването на Манастирски дол ми направи впечатление, как през този период ХVІ-ХVІІ век, когато сме под османско владичество, могат тези местните хора да имат такъв голям потенциал, като каменоделци, така да оформят добре камъните, такава хубава сграда да направят? А то се оказа, че истината е съвсем проста – те са взели камъните и строителния материал от тази църква, която е съществувала на терена, и над нея съответно са направили по-късна. Така че тук в околността на Враца ние проучваме два обекта, които са свързани с ранното християнство. Под ранно християнство се разбира следното: че има разпространение и строителство на храмове преди идването още на славяните. Така че едната църква е тази, която е съответно в Манастирски дол, другата църква е нашата, която е в местността Градището, прохода Вратцата, след това има една ранна църква, раннохристиянска базилика, която е в Лютиброд – това е в близост до Враца, има една раннохристиянска базилика, която е в едно селце, наречено Очин дол, има една раннохристиянска базилика, която е в Монтана. С тези 5 култови сгради от времето на ранното  християнството, Северозападна България включително и град Враца се налагат като средище, което е почнало да разпространява християнството още преди идването на славяните.

Водещ: Достъпни ли са всички тези обекти за туристите?

Нарцис Торбов: Нашата църква тук е  най-лесно да бъде посетена, защото има туристическа пътека. В Манастирски дол, е по-трудно, защото има едно изкачване, което продължава 20-30 минути. Но всеки, който се обърне към мен или попита в нашия музей в град Враца, може да му се осигури водач. Ще заведа всеки, който желае и може да види на Манастирски дол какво сме проучили. Базиликата, която е до Лютиброд, лесно може да се види, защото е в непосредствена близост до селото и до жп линията. В Очин дол е по-трудно да се стигне до църквата, защото селцето се намира доста високо в планината. А тази раннохристиянската църква, която е базилика в Монтана, тя е в рамките на обекта, който колегите от Монтана дълго време проучват, и който е в непосредствена близост до града. Всички тези обекти, които са свързани с въвеждането на ранното християнство, лесно могат да се видят и да бъдат посетени. В нашите представи, за това може би вина имат и учебниците, е създадено едно погрешно с виждане, че видите ли развитието на нас българите тръгва с идването на славяните, с идването на прабългарите и създаването на българската държава. Винаги трябва да се има предвид следното: че имало един такъв период, който е по-ранен, който е свързан с Източната римска империя, и разбира се, с въвеждането на християнството. Защото християнството в крайна сметка създава онези културни ценности, които важат и до днес – и от морална гледна точка, дори от гледна точка на култово строителство и т.н. Просто ние сме една държава, която е християнска, и разбира се, затова сме и според мен в рамките на Европейския съюз.

Водещ: Благодаря Ви, доц. Торбов. Надявам се, че до края на археологическия сезон, ще имаме още какво да си кажем, и дай Боже, хубави и нови открития.

Нарцис Торбов: Сърдечно каня всеки българин, който има желание да посети нашия обект, да види културно-историческото наследство на Северозападна България, да дойде в местността Градището, прохода Вратцата.

Росица АНГЕЛОВА