Доц. Наум Кайчев: Има пряка връзка между дейността на Съвместната историческа комисия комисия и състоянието на отношенията между България и Северна Македония

снимка: pixabay.com

Доц. Наум Кайчев, заместник-съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Комисията между България и Северна Македония, която трябва да заседава по спорните исторически въпроси между двете държави, ще излезе в дълга пауза. И ако формалната причина за тази почивка са насрочените за 12-ти април догодина предсрочни парламентарни избори в югозападната ни съседка, то за основната можем да се досетим без усилие – безрезултатността на комисията. Казано накратко: комисията боксува. Може ли да се подобри работата на Смесената българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси – питаме нейния заместник-съпредседател доц. Наум Кайчев.

Наум Кайчев: Би могла, разбира се, работата на нашата комисия да бъде много по-оперативна, много по-продуктивна, но за това се изисква желание, воля от двете страни. А, за съжаление, виждаме, че от страна на колегите от Република Северна Македония няма желание за бързо придвижване напред, защото отговорно мога да кажа, че специално по въпроса за Гоце Делчев като обединяваща личност от нашата обща история бяха обсъждани вече на няколко заседания много формулировки, които бяха много продуктивни и въз основа автентични исторически свидетелства. И при наличие на воля можеше много лесно да се стигне до решение.

Водещ: А защо не се стигна?

Наум Кайчев: Очевидно тези формулировки, отново мога да кажа от наша страна бяха предлагани много балансирани формулировки, отчитащи не само нашата българска гледна точка, но и действително това, защо той е важен за Република Северна Македония днес. Очевидно тези балансирани формулировки не бяха по вкуса на колегите от Република Северна Македония, и очевидно не се желаеше постигане на решение. Лично за мен причините не произтичат от историческите извори, от обстоятелствата на времето на самия Гоце Делчев, а от днешния поглед, днешната идеология, днешната употреба на неговата личност. Впрочем, това беше открито на моменти казвано от колегите, че важно е какво мислим ние днес за него, защото той за нас днес е важен, а не толкова каква е значимостта на личността на Гоце Делчев за края на XIX – началото на XX век. С други думи, ако мога да си позволя малко да парафразирам, защо той е важен за македонизма, ако трябва да преведем мисленето очевидно на част от заинтересовани и влиятелни среди на Скопие.

Водещ: Доц. Кайчев, защо в тези среди се гледа на желанието на прочита за история от България като на побългаряване на Македония?

Наум Кайчев: Това е голямата грешка, това е погрешното виждане, а именно миналото е било безспорно и има ясни свидетелства, които го твърдим не само ние, в смисъл българските историци, но и много други авторитетни изследователи, и най-вече изворите го твърдят. И в този смисъл не може и няма смисъл да се бяга от истината за Гоце Делчев. С други думи аргументът, който чуваме от някои личности от Скопие, гласи: не трябва да определяме неговата етническа самоличност, не е работата на комисията да определя етническата самоличност на Гоце Делчев. Напротив, ако прочетем Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, много ясно ще видим, че именно това е работата на комисията – да установява релевантни исторически събития и въз основа на изворите да ги предлага на двете правителства. Така че именно това е мандатът на комисията, и казано с други думи, отчитането на българската етническа народност и македонска регионална самоличност на Гоце Делчев е част от признаването на истината. И от това ще спечели не само България, но отговорно твърдя, и Република Северна Македония.

Водещ: Много е странно, че комисията се спъна в  Гоце Делчев. А какво ли би се случило на нейните заседания, ако се заговори за принадлежността на Илинденско-Преображенското въстание, на Кресненско-Разложкото въстание, на Тиквешкото въстание? Какво ще се случи, ако заговорите за създаването на ВМРО?

Наум Кайчев: Принципно отново тези проблеми са взаимосвързани, и макар че да кажем Илинденско-Преображенското въстание не е било формална точка от дневния ред на нашите заседания, тъй като то се отхвърля нееднократно от колегите от Република Северна Македония, мога да кажа още от началото на нашата работа, още от лятото на 2018 година.

Водещ: Извинете, че ви прекъсвам, доц. Кайчев, как така се отхвърля? Искат да не се говори за това, така ли?

Наум Кайчев: В смисъл такъв, че се установява, че тази точка, това наше предложение не е удобно, като в повечето случаи се изтъкват някои политически моменти, че ситуацията в Република Северна Македония не била узряла така да се каже, била чувствителна и т.н. Но въпреки всичко, дискутирайки за Гоце Делчев, някои неща се казват и за характера на вътрешната организация, тогава наричана Български македонски революционни комитети, по-късно Тайна македоно-одринска революционна организация, казва се характера и на въстанието, и неговото именуване, с което Гоце Делчев е дълбоко свързан, макар че е починал няколко месеца преди него. Така че тези въпроси ще ги решаваме и ще ги дискутираме в бъдеще в нашата комисия, без съмнение.

Водещ: А как гледате на идеята, предложена в интервю от македонския президент Стево Пендаровски, в смесената комисия да бъдат включени и международни балкански експерти за конкретния период? Признавам си, на мен ми звучи не просто странно, но кощунствено, но бих искала вие като експерт да се произнесете.

Наум Кайчев: Мисля, че има леко неразбиране. Президентът Пендаровски говореше в минало време. И действително в самото начало имаше известни консултации и известни сондажи от страна на колегите от Република Северна Македония за включване като експерти на чуждестранни участници в комисията, но всъщност по характера на договора, който е подписан между нашите две страни, а именно той е двустранен договор и е подписан директно между двете държави, и това се отчита като тяхно особено постижение – на България и на Република Северна Македония, съответно и нашата комисия е двустранна, и ние, историците от България и Република Северна Македония сме тези, които най-добре познаваме нашите проблеми и съответно ще ги решаваме. Разбира се, доколкото ми е известно, колегите от Скопие са ангажирали такива експерти, които ги съветват и им помагат, но това си е тяхно вътрешно право, и това си е част от тяхната дейност.

Водещ: Президентът Пендаровски във въпросното интервю казва още, че: „Ако пише обща, споделена история, а ти искаш да пишеш, че Гоце Делчев е чист българин, как аз ще го празнувам?“. Според него Гоце Делчев трябва да бъде и български, и македонски, за да може заедно да се честват.

Наум Кайчев: Тук трябва да подчертаем, че има неправилно четене и може да се каже, дори и нарушаване на договора, тъй като много ясно в него е вписано, че нашите две страни – България и Република Северна Македония имат не споделена, а обща история. И има известна разлика между тези две понятия. Нашият договор и нашето съгласие е именно за това, че ние имаме обща история. Така че тези тъгувания мисля, че нямат основания за мислене в подобна посока. А що се отнася до личността на Гоце Делчев, то изворите са доста обилни и доста ясни, че той е имал българска народностна идентичност, разбира се, Кукушка градска, македонска регионална идентичност, и разбира се, впоследствие неговият лик и дело е послужил като вдъхновение за създаване на самостоятелна македонска държава. Така че има много фактори, до които лесно бихме могли да постигнем съгласие, стига да има интерес и воля най-вече от двете страни. Но, за съжаление, вижда се, че в определени среди в Скопие такава воля като че ли няма.

Водещ: Освен историк и съпредседател на смесената комисия България-Македония, вие сте и дипломат, бивш генерален консул на България в Канада и генерален консул в Битоля. Бих искала да ви помоля да направите тази разлика – защо на лични срещи между премиерите Борисов и Заев разговорите са едни, а сядайки на работа, вашата комисия чува други?

Наум Кайчев: Това мога само да предположа, тъй като аз не съм присъствал лично на разговорите на премиерите, но можем да предложим, че има едно по-голямо разбирателство. Впрочем то е заложено и в решенията на междуправителствената комисия, тоест, тази, която е на ниво на външни министри, вицепремиери на двете страни, а  именно че трябва да има ускоряване на хода на нашата комисия, че трябва да има решение включително по въпросите за Гоце Делчев и Илинденско-Преображенското въстание, и действително премиерът Заев дава окуражителни сигнали, които се различават до голяма степен от тези, които ги чуваме от президента Пендаровски. И това вече е въпрос, на който трябва да си отговори и самото политическо ръководство в Република Северна Македония.

Водещ: Може би трябва де се замисли и политическото ръководство на България.

Наум Кайчев: Това вече е въпрос, разбира се, на нашите държавници.

Водещ: Доц. Кайчев, оптимист ли сте за работата на комисията, на която сте съпредседател? Смятате ли, че тя в крайна сметка ще успее да постигне помиряване в историята?

Наум Кайчев: Нашата комисия е неразделна част, тя е един от елементите на двустранните отношения между двете съседни страни България и Република Северна Македония, тя е инструмент, създаден от договора, така че тя ще споделя всичките характеристики на нашите двустранни отношения. И в този смисъл, мисля че двете страни, най-вече Република Северна Македония би имала полза от по-добри отношения с България. Но това вече е въпрос на размисъл и на решения на нашите приятели в Скопие.

Водещ: Съдейки по работата на вашата комисия, как изглеждат българо-македонските отношения?

Наум Кайчев: Отношенията между България и Република Северна Македония се измерват в различни области. И тук не бих искал да ги коментирам. Но според мен, има известна права правопропорционална и ясна връзка между работата на нашата комисия и нещата в други сфери. Да кажем всички знаят състоянието на инфраструктурата на пътищата за това, че нещата вървят бавно, включително с прословутия Коридор № 8. Правят се известни дейности, но нещата се, включително да кажем по строежа на железопътната линия между Куманово и Крива паланка, но нещата отново се отлагат, и отлагат, и отлагат във времето. Така че мисля, че има пряка връзка между дейността на нашата комисия и цялостното състояние на отношенията между двете страни.

Водещ: Тоест, липса на политическа воля от страна на властите в Северна Македония, така ли?

Наум Кайчев: То очевидно има много причини, поради които се стига до това положение, и включително вече ясно заявеното от страна на нашата страна от Скопие желание по политически причини, поради избори в тяхната страна, поради очевидно влияние на политически фактори в предизборната борба да се получи тази дълга пауза в работата на нашата комисия.

Водещ: Кога ще бъде следващото ви заседание?

Наум Кайчев: Не мога точно да прогнозирам. Искането, което за сега е наложено, е до изборите в Република Северна Македония да няма среща, да няма пряко заседание на съвместната комисия. А както е известно, те се очаква да бъдат проведени сега-засега през месец април следващата година.

Водещ: Е, толкова ли е опасна работата на тази съвместна комисия, толкова ли плаши работата на македонски историци с техните български колеги, че чак ще повлияе и на изборите? Такъв ли е голям страхът в Северна Македония от България?

Наум Кайчев: Не бих искал да се изказвам директно. Очевидно има чувствителни моменти от историята, от нашата обща история, които биха могли да бъдат използвани, интерпретирани и т.н. И затова се дават тези обяснения. Но именно това е смисълът на експертността на нашата комисия – да не зависи от политиката на деня и съответно обществото и политическата система на Република Северна Македония да е достатъчно зряло, че независимо кой ще победи на изборите, външната политика на тяхната страна да е ясна. И не само външната политика, но и дейността на една експертна комисия, каквато е нашата. Но очевидно това в случая не е налице.

Цоня Събчева